Определение № 955 от 15.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 955 гр. София, 15.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно частно гражданско дело № 20261100500250 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 – чл. 279, вр. с чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ответника по заявлението „Уиз Еър Унгария“ Лтд, с вх. № 200848/09.06.2025г. срещу заповед № 14 840/22.05.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 27 430/2025 г., по описа на СРС, 72-и състав, в частта за присъдените на заявителя М.Х.И. разноски за адвокатско възнаграждение над сумата 200 лева. Жалбоподателят излага, че претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение се явявало прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес. Моли същият да бъде намален до сумата 200 лева. Претендира присъждане на заплатената държавна такса за производството.

В срока за отговор заявителят М.Х.И. не заявява становище.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на частния жалбоподател и представените по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване от активно легитимирана страна в процеса срещу издадената по ч.гр.д. № 27 430/2025 г. на СРС, 72-и състав заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, в частта за разноските.

1

В същата част заповедта подлежи на обжалване, поради което частната жалба е процесуално допустима.

Съобразно разрешението по т. 7 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС по въпроса за приложимостта на чл. 248 ГПК в заповедното производство ОСГТК на ВКС приема, че общият ред на чл. 248 ГПК се прилага от заповедния съд в хипотеза, при която заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски. В случаите като настоящия, както и в случаите на погрешно произнасяне, заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл. 413, ал. 1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските.

Със заявление по чл. 410 ГПК от 12.05.2025г. заявителят М.Х.И., чрез адв. Ил., поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника за сумата 782.39 лева – обезщетение по чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. за отменен полет W64502, планиран за 27.06.2024г., от летище Лондон Лутън до летище Варна и сторените по делото разноски – 25 лева държавна такса и 600 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.

Към заявлението е представен договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. Ил.. Същият е с характер на разписка за реално заплатено възнаграждение на адвоката в размер на сумата 600 лева.

Искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение за главницата и сторените разноски било уважено изцяло, като на 22.05.2025г. от СРС била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

С частната си жалба длъжникът обжалва заповедта за изпълнение в частта за разноските, като релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от заявителя адвокатско възнаграждение. Чл. 78, ал. 5 ГПК е в общата част на исковия процес и намира приложение и в заповедното производство, като законодателят провежда проекцията на нормата чрез правото на частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта по разноските. При упражняване на това право, което чл. 413, ал. 1 ГПК предоставя и на длъжника, той може да направи искането за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение и да осъществи изискването на чл. 78, ал. 5 ГПК. Изискването в случая е съществено. Уговореното в представения от 2 заявителя договор за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева е прекомерно с оглед ниската действителна правна и фактическа сложност на делото, предвид формалния характер на заповедното производство.

Ето защо в тази им част разноските следва да се намалят на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК до размера, определен съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно – до 200 лева.

При горния изход на делото ответникът по заявлението, чието неоправдано засягане на правната му сфера законодателят гарантира чрез нормата чл. 413, ал. 1 ГПК, има право на сторените в настоящото производство разноски в размер на сумата 15 лева – заплатена държавна такса.

Същите следва да му бъдат присъдени.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ заповед за изпълнение № 14 840 от 22.05.2025г. по ч.гр.дело № 27430/2025г. на Софийския районен съд, 72-и състав, в частта, в която е разпоредено Уиз Еър Унгария Црт., чрез Уиз Еър Унгария Црт. – клон България, КЧТ, да заплати наМ.Х.Й., разноски за адвокатско възнаграждение над сумата 200 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, М.Х.Й., ЕГН **********, да заплати на Уиз Еър Унгария Црт., чрез Уиз Еър Унгария Црт. – клон България, ЕИК 200830927, сумата 15 лева – държавна такса за настоящото производство.

Определението не полежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4