Решение № 102 от 23.07.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Плевен , 19.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Г. К. Грънчаров

Калоян В. Гергов

Мариан В. Иванов при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА в присъствието на прокурора Красимир Цветанов Ячев (ОП-Плевен) като разгледа докладваното от Мариан В. Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20214400600294 по описа за 2021 година Производство по чл.314 и сл. от НПК.

Районен съд гр.Кнежа, с присъда №23/11.02.2021г., поста- новена по НОХД №211/2020г., признал Г.К. К., ЕГН-**********, за виновен в това, че на 12.09.2020г. в гр.И., обл.Плевен,ул.“***“ пред дом №27, при условията на опасен рецидив, извършил непристойни действия, грубо наруаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като употребил обидни думи и псувни към младши инспектор ООР М.Г.И. и младши инспектор ООР М.Я.М.-служители при РУ Д.Д., поради което и на основание чл.325, ал.5, вр. с ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.“б“ във вр. с чл.54 от НК, го осъдил на три години лишаване от свобода, което на основание чл.57, ал.1, т.2 , б.“б“ от ЗИНЗС, да се изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, осъдил подсъдимия Г.К., да заплати направените разноски в размер на 20,80 лева по сметка на РС1 Кнежа.

Недоволен от постановената присъда подсъдимият Г. К., я обжалва.С въззивната жалба от 16.04.2021. се правят оплаквания за незаконосъобразност на постановения съдебен акт.Излагат се кратки доводи, че първоинстанционния съд не е обсъдил всички събрани доказателства.След изпълнени указания на въззивната инстанция по ВНОХД №156/2021г на ОС-гр.Плевен, във връзка с процедура по чл.321-323 от НПК, на 05.05.2021г. са постъпили уточнения по въззивната жалба.Отново се твърди, че постановеният съдебен акт е незаконосъобразен и в противоречие на събрания по делото доказателствен материал Г.К..В една част се оспорва приетото в обвинителния акт като думи и изрази, изречени по отношение на полицейските служители.В тази връзка се твърди, противоречивост, между изложеното в обвинителния акт и в последствие изложеното и приетото в мотивите към обжалваната присъда.В тази връзка се твърди, че подсъдимия не е могъл да организира правилно защитата си, тъй като обвинеието не е прецизно и се различава от първоначалното.На следващо място се твърди, че обвинението не доказано, конкретно че има извършени непристойни действия.

Твърдят се допуснати нарушения при действията на полицайте при задържане на подсъдимия, както и ,че няма „съпротива на орган на реда“.Твърди се, че съда неправилно е интерпретирал показанията на част от присъствалите свидетели.Иска се отмяна на присъдата.

В съдебното заседание пред въззивния съд, въззивната жалба се поддържа от защитника адвокат Т. Т.-АК-Плевен. Отново се излагат кратки съображения, че първоинстанционният съд едностранчиво е възприел доказателствения материал и същият не е обсъден правилно в неговата съвкупност.Твърди се по същество, че са взети предвид от съда само показанията на свидетелите полицаи.Твърдят се разминавания между показа- нията им и при проведените очни ставки, 2 а съдебният акт почива на предположения.Твърди се, че освен полицайте, никой друг от свидетелите не е възпрел поведението на подзащитният му, като хулиганско.Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с, която подсъдимия да бъде оправдан.

Подсъдимият Г.К. К. поддържа стано- вището на защтитника си.Иска да бъде оправдан.

Представителят на ОП-Плевен, счита жалбата за неоснователна.Пледира постановената присъда, като правилна и законосъобразна, да се потвърди.

Въззивният съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, въззивната жалба и уточненията като съображения към нея, като съобрази становищата на страните и след цялостна проверка на присъдата на основание чл.313 и 314 от НПК, намира следното:

Въззивната жалба и уточненията към нея са подадени в срок и от легитимна страна, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество са неоснователни.

За да постанови обжалваната присъда първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимят Г.К. е осъждан многократно. Относими осъждания за квалификация на престъплението, като опасен рецидив са:

Определение по споразумение №113/ 02.09.2016г. по НОХД №149/2016г. на РС- гр.Кнежа, с което за престъпление по чл.196,ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.“а“, вр. с чл.18, ал.1 ,вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, му е наложено наказание в размер на 3 месеца лишаване от свобода при първоначален строг 3 режим и Определение по споразумение№8/18.01.2019г. по НОХД №267/2018г. на РС- гр.Кнежа, с което за престъпление по чл.343б, ал.1, вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, му е наложено наказание в размер на 5 месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим.

На 12.09.2020г. вечерта в с.И., полицейските служители – свидетелите М.Г.И. и М.Я.М., служители на РУ-Д.Дъбник, изпълнявали служебните си задължения, със служебен л.а. „***“, с рег.№***. Същите около 20.30 часа, се намирали в л.а. на кръстовище на ул.“***“ и ул.“***“.Докато стоели там ,чули едно от лицата, намиращи се в шумна компания на около 50 метра, да псува и говори на високо.Двамата полицай чули обидни думи и по техен адрес, като били наричани „куки“, “долни гадни полицаи“, както и да ги псуват “майка ви да еба полицаи негодници“.Това продължило около 10 минути.Двамата полицаи решили да отидат и разберат, защо това лицето ги псува и обижда.Предвижили се със служебния автомобил.На ул. “***“, пред дом №27, установили 4-5 лица.

Попитали ги защо ги псуват и обиждат и кой ги псува, какво искат от тях.Тогава подсъдимият К. казал, че той ги псува и напсувал отново полицейските служители с думите „майка ви да еба полицаи негодници, нищо не можете да ми направите“.Продължил и с други обидни думи, обърнал се към свидетеля М.М. и с думите “Ей дебелия, не се занимавай с нас, не ме плашите“.Изрекъл и думите “мустакат“.Подсъдимият заявил, че има в дома си 18000 лева от кражби, може да си позволи адвокат и ще ги съсипе.Полицайте му поискали личната карта, но той отказал.Намесила се сестра мусвидетелката М.И. и извадила от джоба му портфейл, в който се намирала личната карта.През това време подсъдимият продължил да псува и ругае срещу полицайте, като не се съобразявал със съветите на компанията им, да спре.Преценявайки поведението на подсъдимият, двамата полицаи уведомили дежурния по РУ-Д.Дъбник и след като съгласували действията си го уведомили, че ще го задържат и 4 отведат.Подсъдимият Г. К. отказал да се подчини, което наложило да му се поставят белезници и да бъде качен в служебния автомобил.Бил отведен в РУ-Д.Дъбник и задържан по реда на ЗМВР.

Изложената фактическа обстановка съдът приел за установена и доказана въз съобразявайки показанията на свидетелите М.Г.И., М.Я.М., Д.А.Д.,Р.А.И., М.В.И. и С.Х.Г., както и с псмените доказателства по делото-характеристична справка, справка за съдимост и писмо от РУ-Д.Д..

Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд относно доказаността на приетата фактическа обстановка. Изпълнил е задължениета си по чл.13 и 14 от НПК и е дал отговор на обстоятелствата подлежащи на доказване съобразно чл.102 от НПК.

Първоинстанционният съд правилно е приел за достоверни показанията на полицейските служители-свидетелите М.И. и М.М..Същите са последователни, непротиворечиви и безспорно доказват обстоятелствата и фактите по изложената фактическа обстановка.Те са обективни, непротиворечиви и последователни, а именно, че на публично място, подсъдимият Г. К. е осъществил непристойни действия, изразяващи се в обиди и псувни по отношение на двмата полицай.Правилен и верен е извода на съда, че подсъдимия с нищо не е бил провокиран от двамата полицай.

Първоинстанционният съд е направил задълбочен анализ на останалите свидетелски показания, които имат противоречия с показанията на двамата полицейски служители, конкретно на Д.Д. и Р.И., относно твърденията им, че подсъдимия не е псувал полицейските служители и не ги е обиждал. В тази им част не ги е кредитирал и то правилно.Правилно не са кредитирани и показанията на М.И., с оглед родствената ввръзка с подсъдимия-негова сестра Показанията на полицейските служители не могат да се ценят само като брой показания и в съотношение с показания, които са повече на 5 брой.Т.е сравнявайки ги така да се приеме, че показанията на полицайте М.И. и М.М., са недостоверни.Същите нямат мотив да дават недостоверни показания, а напротив останалите имат такъв мотив, а именно да омаловажат действията на подсъдимия и в унисон със защитната му теза, да не носи наказателна отговорност.Показанията на Д.Д. не са категорични, заявявайки, че не е напълно сигурен дали подсъдимият не е използвал обидни думи по адрес на полицаите.Същото се отнася и до показанията на свидетеля Р.И..Същевременно и двамата дават показания, че подсъдимият не е послушал съветите им, да не псува и обижда полицайте.Логиката на защитата да не се дава вяра на показанията на двмата полицай, е чисто защитна теза целяща оневиняване.Безспорно е, че подсъдимия по същество е оказал съпротива при качването си в автомобила, за което няма обвинение.Тази група свидетели с изключение на свидетелката С.Г. са дали показания, че подсъдимият Г. К. се е обърнал кам единият от полицайте-свидетеля М.М., наричайки го с епитета „дебел мустак“.Безспорно е, че това поведение на подсъдимия е на публично място, на улицата.Изрично в разпита си Д.Д., в с.з. на 07.10.2020г., макар да отрича за изречени от подсъдимия псувни, е заявил че той, подсъдимия е обиждал полицаите.В подкрепа са и показанията на Р.И., който в същото съдебно заседание на съдебното следствие е заявил, че нямал представа защо така се е държал подсъдмия, като е приел поведението му за ненормално, конкретно с обръщението си към полицая с думите“дебел“ и „мустак“.При проведените очни ставки, безспорно е потвърдено непристойното поведението на подсъдимия по отношение на полицейските служители, с изключение отново на частта на показанията на свидетелите били в компания с подсъдимия, а именно,че не са чули с категоричност отправени псувни.

При така установената и доказана фактическа обстановка се налага единственият възможен правен извод, приет й от 6 първоинстанционният съд, а именно, че подсъдимит Г.К. К. от обективна и субективна страна е извършил престъплението по чл.325, ал.5, вр. с ал.1от НК.

С оглед посочените в справката за съдимост осъждания на подсъдимия под №21 и 22, правилно е преценил, че се касае за квалифициращо обстоятелство- „опасен рецидив“, в хипотезата на чл.29, ал.1, б.“б“ от НК, тъй като по последните две осъждания е бил осъден на лишаване от свобода, за умишлени престъпления от общ характер и изпълнението не отлагано по чл.66, от НК.Не са налице условията на чл.30 от НК и не е бил изтекъл пет годишния срок, от изтърпяване наказанието по предишните присъди, тъй като деянието по настоящото дело е извършено на 12.09.2020г., а наложените му наказания по осъжданията посочени в справката за съдимост под №21 и 22, са изтърпени съответно на 16.12.2016г. и 31.05.2019г.

Съдът в мотивите си към присъдата е обсъдил и съобразил съдебната практика за този вид престъпление, като правилно е съобразил постановление №2/29.06.1974. по н.д.№4/1974г. на Пленума ВС. В този смисъл е и по нова съдебна практика например Р.

№158/04.02.2019г. по н.д.№574/2018г. на ВКС,3-то н.о., както и Т.Р.

№1/28.09.2017г. по т.д.№1 на ВКС-ОСНК.Това, че е бил наречен полицая „дебел“, не носи признаците на престъплението по чл.325, ал.1 от НК.Изисква се да е налице предизвикателно демонстративна непристойност на поведението, нарушаваща обществения ред, морала общественото приличие, спокойствието на гражданите и явно манифестираща незачитане на общо приетите правила за ред и приличие в обществото.Такова е псуването на майка и ако е по отношение на орган на властта, какъвто е и настоящият случай, то се квалифицира по чл.325, ал.1 от НК.Съдът се е мотивирал във връзка с направено на съдебното производство възражение на защитата, защо не следва да се квалифицира престъплението като такова по чл.325, ал.2 от НК-съпротива на орган на власт при изпълнение на 7 служебните задължения по опазване на обществения ред.