Решение № 3249 от 23.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3249 гр. Пловдив, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330114730 по описа за 2025 година

Производството е по осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Ищецът К. Т. Н. ЕГН **********, от гр. ***, чрез пълномощник адв. Д. Б., със съдебен адрес: ***, е предявил против „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202250289, със седалище и адрес на управление: гр. Ботевград, община Ботевград, бул. „Трети март“ № 83, представлявано от Л. В. Л., иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 10,00 лева представляваща недължимо платени парични средства по договор за потребителски кредит № ***г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 06.10.2025 г. в съда до окончателното изплащане.

С молба от 16.03.2026 г. ищецът е поискал изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК.

С протоколно определение от съдебно заседание на 15.06.2026 г. съдът е допуснал изменение на предявения иск, като го е увеличил на 149,30 евро.

С исковата молба ищецът твърди, че между него, в качеството му на заемател, и ответното дружество, в качеството му на заемодател, е бил подписан договор за потребителски кредит № *** г. По силата на договора, ищецът получил сумата 500,00 лева, която следвало да върне заедно с договорна лихва 51,43 лева, при фиксиран годишен лихвен процент 40,00 % и годишен процент на разходите /ГПР/ 48,75 %. Поддържа се, че по договора е начислена неустойка в размер 240,57 лева за непредоставяне на обезпечение, като общото задължение е било разсрочено в 11 двуседмични вноски за периода от 21.06.2023 г. до 08.11.2023 г., всяка в размер 72,00 лева.

1

Ищецът сочи, че е изплатил изцяло всички претендирани от кредитора суми по договора.

В исковата молба се излагат доводи, че договорът има характер на потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, като в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в него не е посочен начинът на изчисляване на ГПР и липсва яснота по какъв начин е формирана общо дължимата сума. Поддържа се, че в ГПР следва да се включи не само възнаградителната лихва, но и всички други разходи, свързани с кредита, а процесната неустойка представлява скрито оскъпяване на кредита.

Ищецът твърди, че ако неустойката бъде добавена към общата сума за плащане, потребителят би установил, че реалният ГПР надвишава допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК размер, поради което клаузата за ГПР, а оттам и договорът, са недействителни на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Наведени са и доводи за нищожност на неустоечната клауза по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави, прекомерна и лишена от обезщетителна функция.

Според ищеца поръчителството или предоставянето на банкова гаранция следва да се осигури в изключително кратък срок, при изискване за значителен обем документи и при практически трудно изпълними условия. Излага се, че неустойката не обезщетява конкретни вреди от непредоставяне на обезпечение, а създава допълнително финансово задължение, което фактически заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 21, ал. 1 ЗПК, чл. 33 ЗПК и чл. 71 ЗЗД.

Ответникът „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Г. Д., оспорва иска. На първо място поддържа възражение за недопустимост, като твърди, че исковата молба е подписана от лице без представителна власт. Според ответника представеното пълномощно е общо и бланкетно, без посочване на конкретното дело или предмета на спора, поради което не удостоверява валидно упълномощаване за предявяване на настоящия иск.

По същество ответникът оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че процесният договор съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, включително размер на ГПР, обща сума, дължима от потребителя, и взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР. Според ответника нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не изисква в договора да бъде посочена математическата формула или конкретният начин на изчисление на ГПР.

Ответникът твърди още, че евентуална некоректност при изчисляване на ГПР не е равнозначна на липса на задължителен реквизит, а би могла да има значение единствено като въпрос на административна отговорност или заблуждаваща търговска практика.

Поддържа, че клаузата за неустойка не следва да се включва в ГПР, тъй като съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите не се включват сумите, които потребителят заплаща при неизпълнение на свои договорни задължения.

Ответникът счита, че неустойката е уговорена във връзка с неизпълнение на задължението за предоставяне на допълнително обезпечение и не представлява разход, дължим при нормално изпълнение на договора. Поддържа, че при изправно поведение на заемателя и 2 изпълнение на задължението за обезпечение сумата за неустойка не би възникнала. Навежда довод, че кредиторът има право да изисква обезпечения, а поетото от заемателя задължение е доброволно, индивидуално договорено и съобразено с икономическия риск от микрокредитиране.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Възражението на ответника за липса на представителна власт на процесуалния представител на ищеца е неоснователно. По делото е представено адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от които се установява воля на ищеца да бъде представляван от адв. Д. Б. пред съдилищата по граждански дела, включително за предявяване и водене на искови производства.

Освен това ищецът не е оспорил действията на процесуалния си представител, не е заявил липса на воля за предявяване на иска, а впоследствие чрез същия процесуален представител е поддържал иска, поискал е изменение на размера му, представил е писмени доказателства и е участвал в откритото съдебно заседание. Дори при евентуална непълнота или неяснота на представителната власт, същата би подлежала на отстраняване и потвърждаване по реда на ГПК, а не води автоматично до недопустимост на иска при наличието на представено пълномощно и несъмнена процесуална активност от името на страната.

Предявеният иск е процесуално допустим. Същият е родово и местно подсъден на Районен съд - Пловдив, предявен е от лице, което твърди, че е извършило плащане без основание, срещу лицето, което е получило и задържало плащането, като е налице правен интерес от защита.

По основателността:

Между страните не е спорно, а и от приетите писмени доказателства се установява, че на *** г. е сключен договор за паричен заем №*** между „Адессо кредит България“ ЕООД, ЕИК 202250289, със седалище гр. Ботевград, бул. „3-ти март“ № 83, като заемодател, и К. Т.

Н., ЕГН **********, с адрес гр. ***, като заемател.

По силата на чл. 2 от договора заемодателят е предоставил на заемателя сумата 500,00 лева.

Видът на кредита е посочен като потребителски заем по продукт „Адессо двуседмичен“, със срок 11 двуседмични вноски, фиксиран годишен лихвен процент 40,00 %, обща сума, дължима от заемателя 551,43 лева, и ГПР 48,75 %. Посочени са падежи на вноските от 21.06.2023 г. до 08.11.2023 г., както и размер на двуседмичната вноска при коректно изпълнение - 50,13 лева.

В чл. 2, т. 8 от договора е посочено, че при изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, мораторни лихви за забава и неустойки. Съдът отчита, че това формално посочване на допускания не дава ясна информация на потребителя какви компоненти са 3 включени в ГПР и как се формира реалната обща цена на кредита, особено при наличие на предварително уговорена неустойка, разсрочена към всяка погасителна вноска.

В чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено, че заемателят желае да се възползва от допълнителни услуги, предоставяни от заемодателя, а именно възможности за отлагане или намаляване на погасителни вноски, смяна на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни средства, срещу предоставяне от страна на заемателя в деня на подписване на договора на допълнително обезпечение. Обезпечението следва да бъде или поръчителство от две физически лица, отговарящи на множество кумулативни изисквания, или банкова гаранция с бенефициер заемодателя за сумата по чл. 2, т. 7, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията.

Изискванията към поръчителите включват представяне на служебна бележка от работодател, нетен осигурителен доход над 1000 лева, работа по безсрочен трудов договор, липса на неплатени осигуровки за последните две години, липса на задължения към други банкови и финансови институции или кредитна история в ЦКР към БНБ за една година назад със статус не по-лош от 401 „Редовен“, както и подписване на договор за поръчителство. Тези условия са съществени при преценката дали клаузата създава реална възможност за предоставяне на обезпечение или фактически предпоставя начисляване на неустойка.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в срока по предходната алинея заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер 240,57 лева. Неустойката се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка вноска от 50,13 лева се добавя сума 21,87 лева. Така погасителният план предвижда 11 вноски по 72,00 лева, от които 21,87 лева представляват оскъпяване при непредоставяне на обезпечение.

В стандартния европейски формуляр, представен в последното съдебно заседание, също е посочено, че общата сума за плащане 551,43 лева е дължима при коректно изпълнение на всички задължения, а при неизпълнение на задължението за предоставяне на допълнително обезпечение, към тази сума се прибавя неустойката по Част III, т. 7. В Част III, т. 7, е отразено, че ако заемателят не предостави допълнителното обезпечение в деня на подписването на договора, дължи неустойка 240,57 лева. Същевременно ГПР е посочен в размер 48,75 %, без тази неустойка да бъде включена при определяне на общата цена на кредита.

От погасителния план се установява, че в колона „Оскъпяване при непредоставяне на обезпечения“ за всяка от 11-те вноски е посочена сума 21,87 лева, а в колона „Общ размер на погасителна вноска“ е посочена сума 72,00 лева. Следователно самият погасителен план третира неустойката като разсрочен компонент на плащанията, събираем заедно с погасителните вноски, а не като извънредна санкция с инцидентен характер.

От представената към отговора на исковата молба рекапитулация по кредита, както и от признанието на ищцовата страна в съдебното заседание, се установява, че общо платената от ищеца сума по процесния договор е 792,00 лева. Ответникът не ангажира доказателства за 4 различен размер на получените плащания, нито оспорва по надлежния ред собствената си справка. Съдът кредитира този размер като установен между страните.

Процесният договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Ответникът е търговско дружество и финансова институция, което предоставя кредити в рамките на професионалната си дейност, а ищецът е физическо лице, което е действало извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Поради това, спрямо правоотношението са приложими императивните правила на ЗПК, ЗЗП и общите правила на ЗЗД, а съдът следи служебно за тяхното спазване, включително за наличие на неравноправни клаузи в потребителски договор.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в закона начин. Изискването не е само формално.

То има за цел потребителят да получи ясна и разбираема информация за реалното оскъпяване на кредита, за да може да прецени икономическата тежест на договора и да сравни различни кредитни продукти.