Решение № 4511 от 14.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4511 гр. София, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20241110209243 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от Л. Р. Л., ЕГН ********** с адрес гр. П., кв. „Х. д.“ №****, ет.****, ап.*****, чрез адв. В. У., против наказателно постановление №************., издадено от началник сектор към СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени две административни наказания: глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателя твърди, че процесното НП е незаконосъобразно, неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Навеждат се твърдения, че не му бил предоставен срок за предоставяне на декларация по чл. 188 от ЗДвП за предоставяне на данни за извършителя на нарушението и в тази връзка намира за извършено нарушение на чл. 34 от ЗАНН при съставянето на АУАН. Иска се отмяна на санкционния акт в неговата цялост.

Ответната страна по жалбата: АНО в лицето на началник сектор към СДВР, ОПП-СДВР, надлежно призовани, не се представляват и не вземат становище по наведените възражения в нея и по същество на правния спор, но с придружително писмо прави изрично възражение за прекомерност на 1 претендираните от другата страна разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице да обжалва процесното НП и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. НП е връчено лично на жалбоподателя на 02.06.2024 г., а жалбата е подадена чрез куриерска фирма на 12.06.2024г., и е постъпила в деловодството на ОПП-СДВР на 13.06.2024г., поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Административнонаказателното производство против Л. Р. Л. е започнало със съставяне на АУАН, Серия АД, бл.№069191 на 18.03.2024 г. от компетентно длъжностно лице – Г. П. М., заемащ длъжността мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР, съгласно Заповед №513з-8285/12.11.2015 г. на министъра на вътрешните работи, в присъствието на двама свидетели при съставяне на акта - служители на МВР, за това, че:

На 19.01.2024 г., в 23:47 часа, лек автомобил марка „С.“, модел „Л.“ с рег. № ********* собственост на Л. Л. ЕГН **********, се движел по Околовръстен път с посока на движение от бул. “Ч. в.“ към бул.“С. ш.“, като до №110, при ограничение на скоростта до 80 км/ч, въведено с пътен знак В26 в населено място, водача управлявал с превишена наказуема скорост 163 км/ч (измерена 169 км/ч -3% толеранс за водача). Същият е заснет с техническо средство АТСС „CORDON-М2“, сериен №MD1193, заснемащо дата, час, скорост и рег.номер на МПС. Приобщената снимка на клип е с измерена скорост 169 км/ч на движение на автомобил с рег. №РП 5009 ВР и локация Околовръстен път до №110. АУАН е съставен по преписка К-3/149627287 от 2024г.

Актосъставителят посочил като виновно нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2, във вр. с чл.165, ал. 2, т.6 от ЗДвП; иззетите като доказателство за извършеното нарушение – данни от Л.К., декларация по чл.188 от ЗДвП, 1 бр. снимков материал и призовка.

АУАН е съставен на 18.03.2024 г., след като жалбоподателя Л. Р. Л. се явил в ОПП-СДВР и попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, в която 2 декларирал, че не може да посочи водача на процесния автомобил, който го е управлявал на 19.01.2024 г., около 23:47 часа.

АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя на датата на неговото съставяне - 18.03.2024 г., срещу подпис, без възражения по направените в него констатации. Следва да се отбележи, че жалбоподателят не се възползвал и от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН - да представи в законоустановения срок пред наказващият орган, писмени възражения против направените констатации в АУАН, каквато възможност е имал.

Въз основа на направените констатации в АУАН, компетентно длъжностно лице - началник сектор към СДВР, ОПП-СДВР, съгласно Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. и Заповед №************** г., и двете издадени от министъра на вътрешните работи, издал процесното НП, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП наложил на жалбоподателя кумулативно две административни наказания: глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени доказателства - АУАН; решение за одобрение на типа на уреда за измерване от 13.06.2017 г. ДИМ на Република Хърватия; протокол за проверка №***********г. на БИМ; Извлечение за вписан тип средство за измерване; протокол за използване на АТСС на 19.01.2024 г.; четири броя снимков материал; справка картон на водач Л. Р. Л.;

Заповед №**************. на директора на СДВР; Заповед №8121з1632/02.12.2021 г. и Заповед №8121к-13318/23.10.2019 г., издадени от министъра на вътрешните работи; един брой декларация по чл.188 от ЗДвП от Л. Р. Л. и други.

Съдът кредитира изцяло доказателствата, от които се установява, че процесният АУАН е съставен въз основа на преписката, изготвена при заснемане на процесния автомобил с автоматизирано техническо средство – мобилна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения.

Съдът констатира, че процесните АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи, по предвидения в закона ред и форма. Настоящия състав на съда намира, че АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН 3 давностни срокове. Следва да се отбележи, че действително нарушението е заснето с техническо средство на 19.01.2024 г., но срокът, визиран в чл. 34, ал.

1, изр. второ от ЗАНН, е обвързан с откриването на нарушителя. В конкретния случай тримесечният срок за съставяне на акта, считано от откриването на извършителя на нарушението, започва да тече от датата на попълване на декларацията по чл. 188, ал. 1 ЗДвП /в този смисъл Решение № 2405 от 13.04.2022 г. на АССГ по адм. д. № 1172/2022 г./. В разглеждания казус нарушителят е установен на 18.03.2024 г., когато въззивникът Л. е подал декларация, в която е посочил, че не може да посочи водача на автомобила му на процесните време и място въпреки ясните последици за него от това.

Поради това, законосъобразно, още на същата дата е съставен АУАН срещу жалбоподателя, в качеството му на собственик на заснетия лек автомобил, съгласно правилото на чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП. С оглед на това срокът по чл. 34, ал. 1 ЗАНН е спазен, а наведените в жалбата твърдения в тази насока са несъстоятелни, още повече жалбоподателят саморъчно е написал в АУАН, че няма възражения. Изложените обстоятелства в жалбата, че собственикът на автомобила впоследствие установил кой е бил водачът в процесния ден и час са ирелевантни тъй като тази информация е останала неизвестна на актосъставителя, който законосъобразно е издал процесния акт. Както бе посочено по- горе жалбоподателят е имал допълнителна възможност да възрази писмено на така издадения АУАН съобразно чл. 44 от ЗАНН, но същия не го е сторил в преклузивния за това срок, поради което съдът намира издадения процесен акт за законосъобразен от тази гледна точка.

АУАН съдържа реквизитите по чл. 42 ЗАНН. Посочени са мястото и времето на нарушението, същото е описано по идентичен начин в двата акта, посочени са съставомерните признаци на нарушението, подведено е под правната норма на материалния закон, цифровата квалификация е съответна на текстовото описание.

Видно от Протокол от проверка № 019-СГ-ИСИС/14.03.2023г. и Решение за одобрен тип средство за измерване № 558-02-01-01/1-17-3 от 13.06.2017г. и Извлечение за вписан тип средство за измерване тип “Cordon M2”, автоматизираното техническо средство/система е вписана в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46 на 06.07.2018г., като срокът на валидност е до 13.06.2027г.

4

От Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система, вид Cordon №MD 1193/19.01.2024g., се установява че същият отговаря на изискванията, предвидени в чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 2015г. и образец.

Съобразно разпоредбата на чл. 189 ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло приложения снимков материал към административнонаказателното производство като годно веществено доказателствено средство. От същия се установява, какво е било ограничението на скоростта на процесното място – 80 км/ч., регистрационния номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост – 169 км/ч, /след приспаднат толеранс от 3% - 163 км/ч/, при ограничение от 80 км/ч за населено място.

При проверка правилното приложение на материалния закон при издаване на обжалваното НП съдът счита, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл.21 ал.2 ЗДвП. Спазени изискванията на чл. 57 ал.1 т. 5 ЗАНН, като в обжалваното НП ясно са описани всички факти и обстоятелства относно извършеното нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, когато скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от тази – по ал.1 това се сигнализира с пътен знак. По отношение на мястото на деянието се установява, а и не се спори, че е в рамките на територията на гр.София, при ограничение на скоростта на движение на МПС от 80 км/ч, сигнализирано с пътен знак „В26”, което се установява и от и от приложения снимков материал.

Съдът намира, че административнонаказващият орган е ангажирал законосъобразно отговорността на нарушителя като в съответствие със санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП е наложил наказанието „глоба” в размер - фиксирания от законодателя, в случая - от 1000 лв. и и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

Предвид горните мотиви и

5 с оглед разпределението на доказателствената тежест, както и безпротиворечивото установяване на деянието, дееца /в съответствие с чл.188, ал.1 от ЗДвП/, и неговата вина, съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваното наказателно постановление – правилно и законосъобразно.

Законодателят изрично в чл. 189з от ЗДвП е поставил забрана за нарушенията по този закон се прилага чл. 28 от ЗАНН, поради което съдът не дължи коментар в тази насока.

С оглед на гореизложеното, съдът намира подадената жалба за неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като законосъобразно.

По разноските:

На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски в настоящото производство, които се присъждат по реда на АПК. С оглед изхода на делото, право на разноски има въззивната страна, но същата не е направила изрично искане в тази насока и не ангажира доказателства за сторени такива, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №*************** г., издадено от началник сектор към СДВР, ОПП-СДВР, с което на Л. Р. Л., ЕГН ********** с адрес гр. П., кв. „Х. д.“ №***********, ет.*****, ап.******** на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени две административни наказания: глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.