Решение № 1095 от 16.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1095 гр. Варна, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно наказателно дело № 20263110201132 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Е. И. М. срещу Наказателно постановление № 956/20.01.2026 г., издадено от И. К. К., заместник – кмет на Община Варна, с което на жалбоподателя на основание 178е от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 51,13 евро за нарушение на чл. 15, ал. 7 ЗДвП.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По-конкретно се твърди на първо място, че не е установено извършването на нарушението от жалбоподателя. Жалбоподателят навежда доводи за липса на описание на нарушението, както и за нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, тъй като наказващият орган не е изложил мотиви за преценка на постъпилите възражения срещу издадения АУАН. Излага съображения, че непосочени остават в наказателното постановление обстоятелствата, че Община Варна не е осигурила достатъчно места за паркиране в квартала, където е установено нарушението; разрешено е строителството на многоетажни сгради на мястото 1 на еднофамилни къщи, като населението на квартала се е увеличило многократно; всички общински междублокови пространства са застроени вместо да се изградят паркинги; повече от половината гаражни клетки в новите сгради се използват за търговски цели; всички улици са заети от паркирани автомобили. Намира, че административнонаказващият орган не е създал условия за законосъобразно упражняване на правата и задълженията на гражданите, поради което и с наложеното наказание не могат да се постигнат индивидуалната и генералната превенция. Отправя искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В проведеното открито съдебно заседание възивникът, редовно призован, явява се лично, като поддържа подадената въззивна жалба и искането за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Допълнително посочва, че автомобилът е бил паркиран на паркинг, граничещ с тревна площ.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Община Варна чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л. Г. излага становище за законосъобразност на издаденото наказателно постановление и моли за потвърждаване на същото. Формира извод, че нарушението е доказано, а допуснатата неточност при описанието на нарушението не е довело до ограничаване на правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 24.10.2025 г. около 00:10 часа в гр. Варна била извършена проверка на паркираните автомобили около бл. 26 на ул. „Люляк“ в гр. Варна.

Проверката била извършена от св. Р. А. Р., който съставил фиш за налагане на глоба на изпълнителния директор на „Златни пясъци“ АД К. О. К. за това, че паркирал лек автомобил марка „*“ с рег. № *, собственост на посоченото дружество, в гр. Варна, ул. „Люляк“, зад бл. 26 или по-конкретно за това, че паркирал в градина.

2

Тъй като автомобилът бил управляван от жалбоподателя, в Община Варна постъпила декларация по чл. 186, ал. 5 ЗДвП за удостоверяване на това обстоятелство от санкционираното лице.

Поради постъпилата декларация фишът бил анулиран, а на негово място на 05.12.2025 г. бил издаден АУАН за извършено нарушение на чл. 15, ал. 7 ЗДвП, като от фактическа страна е било посочено, че автомобилът е бил паркиран в парк/градина. АУАН бил връчен на жалбоподателя, който в графата за възражения, написал, че ще направи такива в срок по ЗАНН.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят подал писмени възражения, които впоследствие били възпроизведени и във въззивната жалба срещу издаденото наказателно постановление.

На 20.01.2026 г. заместник – кметът на Община Варна И. К. К. приел идентична фактическа обстановка, като тази изложена в АУАН, и издал обжалваното наказателно постановление.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа гласни доказателствени средства: показанията на св. Р. А. Р. и АУАН като писмено доказателствено средство.

Съдът кредитира свидетелските показания на св. Р. А. Р. като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства.

При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва с презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти се считат за установени до доказване на противното. В конкретния случай АУАН не отговаря на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗАНН, тъй като мястото на нарушението не е индивидуализирано, а именно дали автомобилът е бил паркиран в парк или градина. Предвид това АУАН в конкретния случай не би могъл да се ползва с с посочената презумптивна доказателствена сила.

От правна страна:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения 3 в чл. 59, ал. 2 ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност. Надлежно е предявен по реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган.

Въпреки това, съдът констатира процесуалните правила, визирани в ЗАНН. съществено нарушение на

АУАН и НП не съдържат необходимите реквизити по чл. 42, т. 3 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 3 ЗАНН актът за установяване на административно нарушение съдържа място на извършване на нарушението.

Същото изискване е регламентирано и по отношение на НП в чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

В конкретния случай в АУАН е посочено, че автомобилът е бил паркиран до бл. 26, а съгласно посоченото в НП автомобилът е бил паркиран пред бл. 26. В АУАН е посочено, че автомобилът е бил паркиран в парк/градина, без да се конкретизира точно какво е било предназначението на съответното място на паркиране, а в НП е посочено, че автомобилът е бил паркиран в градинка.

Разпоредбата на чл.15, ал.7 от ЗДвП забранява преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места.

В конкретния случай мястото на нарушението не е индивидуализирано ясно, въпреки че то е съществен елемент от състава по чл. 15, ал. 7 ЗДвП.

Действително в НП е посочено, че автомобилът е бил паркиран в градинка, но при тази формулировка в АУАН и НП възниква съмнение дали автомобилът е бил паркиран пред бл. 26 или е бил паркиран зад бл. 26 (както между другото е посочено във фиша), или е бил паркиран отстрани на блока. Св. Р. не си спомня детайли по проверката, като дори и съдът, предвид презумптивната доказателствена сила на издадения АУАН, да приеме, че автомобилът е бил паркиран до бл. 26 на ул. „Люляк“, едва в НП за първи път се въвежда обстоятелството, че автомобилът всъщност е бил паркиран в градинка пред бл. 26 на ул. „Люляк“.

Административнонаказателното

4 производство е строго формализирано, като в ЗАНН са предвидени императивно реквизитите, които трябва да съдържат и съответните актове. Изискванията на закона са поставени с цел на наказаното лице да бъде ясно за какво нарушение, извършено на коя дата и кое конкретно място, е наложено наказание.

Мястото на нарушението е задължителен реквизит на АУАН съгласно чл. 42, т. 3 ЗАНН и на НП съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Т.е. описанието на нарушението, наред с обстоятелствата, при които е извършено, както и датата и мястото на деянието, индивидуализира конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на наказаното лице.

Липсата на индивидуализация на нарушението, противоречивото посочване на съставомерни факт и въвеждане на такива едва в НП е довело до нарушаване на правото на защита на наказаното лице поради липса на възможност да се защитава срещу нарушението, за което наказващият орган е наложил административно наказание.

Въпреки тези изводи, обосноваващи отмяна на наказателното постановление, съдът намира за необходимо да разгледа и съответствието на издаденото наказателно постановление с материалния закон.

Съдът намира, че от доказателствата по делото не може да се установи по несъмнен начин, че на 24.10.2025 г. около 00:10 часа в гр. Варна жалбоподателят Е. И. М. е пред бл. 26 на ул. „Л.“ в гр. Варна лек автомобил „*“ с рег. № * в градинка.

По делото не е налице нито едно доказателство, което да посочва, че на процесната дата посоченият в НП автомобил е бил паркиран в градинка пред бл. 26 на ул. „Л.“ в гр. Варна. Както вече беше посочено, съставеният АУАН не може да служи за доказателствени изводи на съда, поради своята нередовност, а разпитаният по делото свидетел не помни детайли като процесния автомобил и конкретното място, на което е бил паркиран.

Следователно нарушението не е доказано от събраните по делото доказателства.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Само за пълнота следва да се отбележи относно възражението за 5 допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН съдът счита, че непълнотата на доказателствата и необсъждането на възраженията на нарушителя не може да бъде основание за отмяна на наказателното постановление поради две причини. На първо място страните по делото следва да посочат всички доказателства в подкрепа на своите становища и да направят всички свои възражения и пред съда. На второ място съдът винаги решава делото по същество, т.е. след като събере всички допустими, относими и необходими доказателства и намери делото за изяснено от фактическа страна. (в този смисъл - „Административен процес“, издание от 2009 г. на „*“ АД, с автори проф. д-р К. Л. и доц. д-р И. Т., стр. 386). Т.е. дори и това да не бъде направено от административнонаказващия орган, съдът е длъжен да отстрани нарушението в съдебната фаза на производството.

Също така съдът намира, че действително в гр. Варна не са осигурени достатъчно места за паркиране на автомобилите от живущите в града, като този проблем съществува в много квартали. Въпреки това тези обстоятелства не правят нарушението маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от ЗАНН , СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 956/20.01.2026 г., издадено от И. К. К., заместник – кмет на Община Варна, с което на Е. И. М. на основание 178е от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 51,13 евро за нарушение на чл. 15, ал. 7 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6