Решение № 1853 от 18.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1853 гр. София, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря БРАНИМИРА В. И.А ПЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20231110208072 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на О. П. М., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 23-4332-006973/20.04.2023 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с която на основание чл. 174, ал. 3, пр.

1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, както и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради неправилно и превратно тълкуване на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.

Конкретно се поддържа, че изложеното в графа „обстоятелства“ на процесното наказателно постановление не разкрива обективната истина по отношение случилото се на 04.04.2023г. в гр. София на ул. „Крум Попов“, като цялостната информация по случая е посочена схематично и без отразяване на всички обстоятелства, които да предадат реалната картина на 1 събитията. Сочи се, че в конкретния случай не са посочени имената на свидетелите – очевидци, нито са снети обяснения и показания от Т. Д. Я., а подаденото от жалбоподателя възражение е счетено за неоснователно без достатъчно данни за това. Поради изложеното се счита, че атакуваното НП е издадено при противоречие с материалноправния закон като неотговарящо на обективната истина и постановено при нарушение на процесуалноправния закон. На следващо място се излагат повествователно факти и обстоятелства, случили се преди извършената от контролните органи проверка, като се акцентира, че при извършване на последната жалбоподателят М. не е отказвал даване на проби за алкохол и наркотици, напротив – отзовал се и е тръгнал към съответния автомобил с цел да съдейства на органите на реда, но в този момент спътницата му в автомобила Т. Д. Я. се притеснила от присъствие на лице, представило се за служител на социалните служби, помолила М. да тръгват, поради което и последният казал на полицаите:

„Давайте да Ви подписвам каквото искате и да тръгваме“. Навежда се, че предоставените от полицейските служители документи са били разписани от негова страна, без да е имал възможност да ги прочете. Отделно от изложеното се сочи, че наложените наказания по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП не отговарят на извършено нарушение, защото се презумира виновно нарушаване на ЗДвП и отказ по смисъла на ЗДвП, което не отговаря на фактическата обстановка.

По посочените съображения се релевира молба към съда за отмяна на атакуваното наказателно постановление в цялост.

В съдебните заседания жалбоподателят О. П. М., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

В съдебните заседания административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител. В ангажирани по делото писмени бележки от въззиваемата страна, чрез процесуален представител с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт, се излагат съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като се моли същото да бъде потвърдено.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се релевира възражение по отношение размера на разноските на насрещната страна.

От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена 2 следната фактическа обстановка:

Жалбата на О. П. М. срещу Наказателно постановление № 23-4332006973/20.04.2023 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е процесуално допустима.

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 04.04.2023 г. около 18:00 ч. в гр.София, по ул.“Крум Попов“, с посока на движение от ул.“Развигор“ към ул.“Криволак“, жалбоподателят О. П. М. управлявал лек автомобил "ХХХХ" с рег. № ХХХХХХХХХХХ, собственост на Т. Я. Я..

При изпълнение на служебните си задължения на горепосоченото място на ул.“Крум Попов“, с посока на движение от ул.“Развигор“ към ул.“Криволак“ и на кръстовището с последната, полицейски екип при 04 РУ – СДВР, в чийто състав бил свидетелят Г. И. Т., заемащ длъжността „младши инспектор“ при 04 РУ – СДВР, спрели за извършване на проверка процесния лек автомобил. При проверката била установена самоличността на водача на автомобила – О. П. М., с ЕГН **********, и тъй като в хода на същата водачът давал несвързани отговори, свидетелят Т. извикал екип на ОПП – СДВР за оказване на съдействие. На място се отзовал екип на ОПП – СДВР, в чийто състав бил свидетелят Е. А. Л. – на длъжност мл. автоконтрольор в СДВР – ОПП, които предложили на водача на лекия автомобил О. М. да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство "Drug Test 5000", както и да бъде тестван за наличието на употреба на алкохол с техническо средство "Alcotest dragger 7510", но последният отказал и двата теста.

Във връзка с последното на въззивника О. П. М. бил издаден талон за медицинско изследване № ХХХХХХ с отбелязване, че следва да се яви във Военно-медицинска академия за медицинско и химическо изследване в срок 3 до 45 минути от връчването на талона.

За констатациите от извършената проверка свидетелят Е. А. Л. съставил против водача на лекия автомобил О. П. М. АУАН серия G A № 940101/04.04.2023 г., в който квалифицирал установените нарушения по чл.

174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП и по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал, като посочил, че има възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение срещу констатациите в АУАН GA № 940101/04.04.2023 г., в което е посочено, че на 04.04.2023 г. жалбоподателят е бил спрян за полицейска проверка от органите на МВР в близост до 04 РУ – СДВР, без да е нарушил Закона за движение по пътищата или правилника за прилагането му. Посочено е също така, че последният е отказал да бъде изпробван за алкохол или наркотици, тъй като е получил многократни заплахи за живота си на обществено място, за което е информирал 04 РУ – СДВР.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление № 23-4332-006973/20.04.2023 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което при идентичност на описанието на нарушенията и правната им квалификация, жалбоподателят бил санкциониран на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП с наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, както и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на 10.05.2023 г., който в законоустановения срок депозирал жалба срещу последното, инициирала настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Е.

А. Л. и Г. И. Т..

4

От показанията на свидетелите Е. А. Л. и Г. И. Т. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации, в това число – че водачът на МПС е бил спрян за извършване на полицейска проверка, в хода на която отказал да бъде тестван с технически средства за употреба на наркотични вещества и за наличието на употреба на алкохол, че след това на същия е издаден и връчен срещу подпис талон за медицинско изследване, както и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН, поради което и съдът кредитира показанията на разпитаните полицейски служители в цялост относно извършената проверка и отказа на водача, тъй като те кореспондират и с останалия писмен доказателствен материал.

От приложения по делото талон за медицинско изследване номер ХХХХХХ, връчен на О. П. М. на 04.04.2023 г. в 19:10 часа е видно, че на жалбоподателя е била разяснена възможността да се яви във ВМА да даде кръвна проба за медицински и химичен анализ, както и е посочено времето, в което може да стори това – до 45 минути от връчване на талона.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че са 5 спазени сроковете за издаване на АУАН, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 04.04.2023 г., в деня, в който са установени твърдените нарушения от контролния орган. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от нарушителя, като в 6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Процесният АУАН е съставен от Е. А. Л. - "младши автоконтрольор" в отдел "Пътна полиция", Столична дирекция на вътрешните работи, като със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи полицейските органи в ОПП-СДВР са оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения. Съгласно разпоредбата на чл.

189, ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

В настоящия случай НП е съставено от ХХХХХХХХХ, която работи като "началник група" към СДВР-ОПП, като със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, началниците на групи в ОПП-СДВР са оправомощени да издават наказателни постановления.

Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото връчване, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в присъствието на нарушителя и един свидетел, присъствал при установяване на нарушението, който свидетел е посочен поименно в АУАН, респективно и възраженията на въззивника в противоположния аспект не могат да бъдат споделени.