Определение № 513 от 27.05.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 513 гр. София, 27.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Росенова

Членове:

Красимира Райчева

Емилия Колева като разгледа докладваното от Даниела Росенова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600597 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 345 НПК.

Делото е образувано по частна жалба на защитника на подс. К. П. П. против определение от 29.04.2025 г. на СГС, НО, 23-ти състав, по н.о.х.д. № 1152/2025г. С частната жалба се оспорва определението на съда в разпоредително заседание, с което е отказал да прекрати съдебното производство на основание чл. 248 ал.1 т. 3 НПК.

В частната жалба се прави искане за отмяна на определението като необосновано и незаконосъобразно и прекратяване на съдебното производство поради допуснати съществени, отстраними процесуални нарушения и връщане делото на прокурора за тяхното отстраняване.

В частната жалба се посочва, че определящо за необоснованост на съдебния акт е това, че не са обсъдени доводите на защитата и съдът е приел, че доводите на държавното обвинение са достатъчно ясни тъй като са изложени фактите, които очертават инкриминираните деяния. Несъгласие се изразява и с аргументите на съда, че не е необходимо посочване в обвинителния акт чии властнически правомощия е упражнявало обвиняемото лице, ето защо се напомнят изискванията към обвинителния акт посочени в чл. 246 ал. 2 НПК и ТР №2/2002 на ОСНК.

Описват се двете обвинения по чл. 282 ал. 2 НК предявени на обв.П..

Посочва се, че е инкриминирано превишаване на власт от лицето, като министър-председател, представлява „изземване” на чужди правомощия, което е елемент от обективната страна на престъпленията, поради което следва да бъдат посочени факти за деянието в обвинителния акт и да бъде посочено кой е притежавал тези превишени правомощия. Съдът не е дал отговор за отсъствието на тези факти като не е отговорил на възраженията за тях описани на л.10, л.11, л. 13 и л.14 от обвинителния акт. Според защитата 1 без отговор е възражението за отсъствието на факти по отношение на съставомерен елемент от състава на престъплението, а именно „значителни вредни последици” описани на л.14 в обвинителния акт. Този недостатък, според защитата, е съществено процесуално нарушение, което накърнява правото на защита на обвиняемото лице. Твърди се, че в определението не е отговорено на възражението за отсъствието на факти за съставомерната специална цел на деянието по чл. 282 НК и не може да бъде разбрано защо с разпорежданията „се целяло именно увреждане на „престижа и доброто име„ на посочените три лица, а не например предприемане на действия по установяване на извършена престъпна дейност”. Посочва се още, че в обвинителния акт съществуват неясноти относно обстоятелствата, че действията на обв. П. са извършени при „съгласие на други лица...”, но не е ясно в какво се изразява това съгласие и неговото значение за извършените действия спрямо Б., Г. и А.. Защитата намира и неяснотата по отношение на разпореждания, които са били дадени от обвиняемото лице на тримата свидетели В. Г., Б. С. и Н. В. по обвинението за инкриминираното деяние на 17.03.2022 г. и преписка 0328600-59065/2021 г., което води до липса на описание на „действията по разпореждане„ от страна на обвиняемото лице.

По отношение на второто инкриминирано деяние защитата намира, че има пропуски изразяващи се в отсъствието на съставомерни признаци от състава на престъплението по чл. 282 ал. 2 НК без да се конкретизират.

Защитата посочва, че „липсата на пълно, ясно и точно формулиране на обвинението накърнява правото на защита на обвиняемия, тъй като той не би могъл да разбере фактическите и правни рамки на обвинението и да се защити пълноценно”, независимо, че тези обстотятелства подлежат на проверка и оценка в съдебното производство и прокурорът е длъжен да ги посочи в обвинителния акт тъй като определят предмета на делото. Поради тези съображения защитата счита, че определението на съда е необосновано.

По изложените съображения защитата предлага да бъде отменено обжалваното определение като делото се върне на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт.

Апелативният съд-София, след като се запозна с жалбата и служебно провери изцяло съдебния акт, намери следното:

Определението на първостепенния съд е правилно и обосновано.

Частната жалба е частично основателна, но не по отношение на доводите за прекратяване на съдебното производство.

Основателно е възражението за пропуски при събиране на доказателствата от държавното обвинение, които могат да бъдат отстранени в хода на съдебното производство. По делото не е приложена преписка № 328600 – 59065 /2021 г., за която в обвинителния акт се твърди, че е в основата на образуваното съдебно производство срещу обв. К. П. л. 2 от обвинителния акт. Посочената преписка не се намира в кориците на делото. Обстоятелствата и фактите, които се съдържат в нея, явно имат отношение към тези описани в обвинителния акт, но те могат да бъдат изяснени, както с прилагането по 2 делото, така също и чрез показания на лицата подали сигнала. Задължение на съда е да разкрие всички обстоятелства по делото за установяване на обективната истина. От страна на обвинението това обстоятелство е пропуск, защото фактическите изводи заложени в обвинителния акт следва да почиват на доказателствата, които са събрани в хода на досъдебното производство. В съдебното заседание на 29.04.2025 г. на това възражение съдът е отговорил, че ще се произнесе след даване на ход на съдебното следствие.

По отношение на проверяваното определение този съд намира за неоснователни възраженията на защитата, че в него е отговорено кратко и общо. Възраженията са по отношение на посочени пропуски в обвинителния акт, за които се твърди, че са отстраними, съществени процесуални нарушения, които водят до нарушаване правата на обвиняемото лице да разбере фактическото и юридическото обвинение, за да бъде гарантирано правато му на справедлив процес.

На първо място следва да се посочи, че съдът няма правомощие да дава указания на прокуратура по какъв начин да излага фактите и обстоятелствата предмет на доказване в обвинителния акт.

Изискването към обвинителния акт, поставено в ТР №2/2002 г. на ОСНК на ВКС, за което се акцентира в частната жалба, а именно в обстоятелствената му част да са посочени фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в него, е постигнато.

Изготвеният обвинителен акт е определил предмета на доказване по делото, който е по чл. 282 ал. 2 вр. ал.1 НК.

В обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени всички факти свързани с поведението на обвиняемото лице, при какви обстоятелства е действало, какви са били разпорежданията и на кои лица са дадени, в какво се изразява превишаването на властническите му правомощия. Това е сторено като са очертани правата и задълженията на обвиняемото лице като министър-председател и конкретно разпорежданията, с които е иззел‚ чужди права и на кои органи. Конкретно и точно в обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени специалната цел,от какво произтичат значителните вреди и за кого. Тези съставомерни признаци на престъплението следват от фактите и обстоятелствата описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. В обстоятелствената и в диспозитивната част на обвинителния акт са посочени съставомерните признаци от състава на престъплението.

Относно изискавията към процесуалния документ на държавното обвинение практиката на върховната инстанция е постоянна. В Р- 4932008-III – НО ВКС се приема, че „правата на обвиненото лице се свързват само с годността на обвинителния акт да формулира ясно и недвусмислено обвинението чрез посочване на обстоятелствата, обуславящи съставомерни признаци на деянието и на неговите правни рамки.“.

В ал. 2 на чл. 246 НПК и ТР 2/2002 г на ВКС на Р. България се поставят изисквания към съдържанието на процесуалния документ на прокуратурата, а 3 именно да се посочват фактите и обстоятелствата, които подкрепят обвинението.

В обвинителния акт са посочени установените факти и обстоятелства, подлежащи на доказване в наказателното производство, а именно къде, кога и как обв. П. е осъществил инкриминираните деяния.

А именно: Относно изложените факти и обстоятелства, които описват при какви условия обв. П. е „превишил“ правата си, са посочени на л. 3 до л. 5 на обв. акт, втори абзац по първото обвинение и съответно за второто престъпление на л. 7 – л. 8 от обвинителния акт. Превишаването на властта или правата има, когато те излизат извън тези нормативно определени за съответната длъжност на лицето и фактически се осъществяват такива, които са на длъжностни лица заемащи друга длъжност. В обвинителния акт са посочени властническите правомощия на обв. П. и нормативните актове, от които произтичат ( л. 5 до л. 6 от обв.акт). Пак там е посочено как е нарушил своите пълномощия, а именно като е „разпоредил на св. В. Г., св. Б. С. и св. Н.

В.“ да извършат изброените действия, описани в обвинителния акт на л. 6 до л. 7, първи абзац. В обвинителния акт, а именно на л.11 и л.14, е описано от правна страна как се осъществява изпълнителното деяние „превишаване„ по отношение на двете обвинения за престъпление по чл. 282 ал. 2 вр. ал. 1 НК, както е посочено и в частната жалба. От изброените, по напред в акта, задължения се разбира чии правомощия са били иззети, които не са били във властническите такива на обв.П. и те са изписаните на л. 6 - „да образува досъдебно производство по пр. 328600 – 59065 8/ 2021 г. в нарушение на чл.194 ал. 1 т. 2 НПК, да образува д.п по чл. 212 ал. 2 НПК и тези по чл. 212 ал. 2, по чл. 2112 ал. 3 НПК и тези по чл. 161 ал. 2 и чл. 163 ал. 1 НПК. Затова съдът намира за неоснователни възраженията в тази насока от защитата, но дори и да не са посочени конкретно тези факти и обстоятелства, те подлежат на изясняване в хода на съдебното следствие. Тяхното отсъствие в обв. акт по никакъв начин не води до неясноти в обвинението и не е пречка за обвиняемото лице да организира защитата си. Въззивният съд не намира за основателно и възражението, че отсъствието на факти относно съставомерния елемент „значителни вредни последици„ и „специалната цел„ , водят до неяснота в обвинението, защото това са фактите и обстоятелствата, които в обвинителния акт очертават изпълнителното деяние „превишаване на властта„. В обвинителния акт са изложени съображенията на държавното обвинение относно правната същност на „значителни вреди последици” в наказателното право на л.11 от обв. акт. В тежест на обвинителната власт е да докаже как практически са установени инкриминираните вреди. Същите аргументи са относими и към „специалната цел“, която се извежда от фактите и обстоятелствата описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Не е основателно възражението на защитата към атакуваното определение на съда относно кръга от въпроси отнесени към фактите свързани със специалната цел, защото не попадат в кръга на фактите и обстоятелствата очертаващи съставите на престъпленията, за които е повдигнато обвинение. Основателна е обаче претенцията за непълнота относно фактическите основания за извършената проверка по сигнал на ГД „Боец”. Този пропуск както беше 4 посочен по горе може да бъде отстранен в хода на съдебното следствие.

Възраженията в частната жалба за непълноти в обвинителния акт за това какви действия са били разпоредени на посочените свидетели, са неоснователни, защото се установяват от посочените обстоятелства в обвинителния акт л. 3 до л. 5. Всички формирани възражения по нататък в частната жалба са неоснователни, те дори не са конкретизирани и по същество не се отнасят към съставомерни елементите от състава на престъплението по чл. 282 НК. В този смисъл следва да се посочи, че непълнотите в обвинителния акт относно факти и обстоятелства, извън тези засягащи съставомерността на деянието, не са основание за връщане на делото на държавното обвинение. В този смисъл е коректно да бъде посочено становището на върховната инстанция по отношение на непълнотата на обвинителния акт в Р №191/28.04.2025 г. на I НО по н.д.о.х №1023 /2024 г., а именно ”Обвинителният акт е непълен когато съдържанието му не отговаря на изискавнията по чл. 246 НПК – липсва информация за обвиняемия, за съставомерни факти, няма повдигнато обвинение или липсват задължителни реквизити. В този слчай съдът следва да установи, че рамките на производство не са коректно очертани или са допуснати нарушения, водещи до засягане на правото на защита на привлечения към наказателна отговорност или са допуснати формални нарушения, свързани със задължителни реквизити на акт и да го върне по предвидения ред за отстраняване на констатираните недостатъци”.