Решение № 105 от 09.07.2025, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. гр.Мадан, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20255430100077 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Е. Х. У. против ******* и ******* с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 124 ,ал. 1 от ГПК да бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем № *******/***** г., сключен между Е. Х. У., като кредитополучател и „******* като кредитор, поради противоречие с чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1 , т. 10 ЗПК, като противоречащ на принципа на добрите нрави – 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, заобикалящ материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и да бъде прогласена нищожността на договор за предоставяне на гаранция № ******/****** г., сключен с „********, като лишен от правно основание, уговорен неравноправно в ущърб на потребителя, противоречащ на добрите нрави и непородил правни последици и на основание на обстоятелството, че обезпечава нищожна кредитна сделка.

В исковата молба се твърди, че ищцата била сключила Договор за паричен заем № ****** от ******* г., с първия ответник ******* и Договор за предоставяне на гаранция № ******* от ****** г., който бил сключен от ищцата чрез ****** с втория ответник „*****. По силата на договора за паричен заем ответникът ******** предоставил на ищцата заем в размер на 600 лева, при параметри: Сума на кредита - 600,00 лева, Срок на кредита - 8 месеца, ГЛП 45%, ГПР 56,52%. Уговорено било възнаграждение за дружество гарант 314,82 лв. платимо ведно с погасителната вноска, включваща главница и възнаградителна лихва. Ищцата счита, че с договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 45,00% се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя, тъй като договорената лихва 45% годишно надхвърля повече от три пъти законната, поради което е налице нищожност на 1 уговореното възнаграждение. Посочва, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 56,52 % е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Сочи, че уговореното възнаграждение за фирмата - гарант е разход но кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следвал от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, кредиторът не бил включил в договорения ГПР от 56,52 % разходите, които следва да извърши ищцата за заплащане на възнаграждение на фирмата - гарант. Поради невключването на възнаграждението в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Кредиторът не бил изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо предоставил на кредитоискателя стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 600.00 лв. с посочен лихвен процент от 35 % и ГПР 56,52%, с общ размер на всички плащания 681,18 лв. Кредиторът бил нарушил правата на потребителя, тъй като не бил включил в договора по ясен и разбираем за нея начин действителната стойност на ГПР. Нищожен бил и сключения договор за предоставяне на гаранция и уговорката за заплащане на възнаграждение за гарант не е породила правни последици. Сочи, че договорът за поръчителство е с акцесорен характер, той може да съществува валидно единствено при условие, че съществува действителен главен дълг.

Доколкото кредитната сделка била нищожна, не бил породил правно действие и сключения договор за учредяване на поръчителско правоотношение. По изложените съображения моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпим ОИМ от ответника ********, с който въвежда възражения за недопустимост на иска и нередовност на исковата молба. По същество оспорва иска като неоснователен. Посочва, че клаузите на договора за паричен заем са в съответствие с изискванията на чл.

11, ал. 1 т. 10 ЗПК. В съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК в процесния договор са посочени годишният процент на разходите (56.52 %) и общата сума дължима от потребителя (681,18 лв.), взетите предвид допускания (чл. 2, т. 8 от договора: “договорът ще е валиден за срока, за който 2 е бил сключен, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за изпълнение на някое от задълженията по настоящия договор, както и други разходи, освен посочените в настоящия договор"). Общата дължима сума, посочена в договора, представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, съобразно разпоредбата на т. 2, § 1 от Допълнителните разпоредби към закона. Годишният процент на разходите по кредита, посочен в договора за паричен заем, отразява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите, посочен в договора за паричен заем, е изчислен към момента на сключване на договора за потребителски кредит по определения в Приложение 1 към Закона за потребителския кредит начин, като са използвани договорените с потребителя условия, които са отразени и в договора - размер на усвоената сума (чл. 2), броя на усвояванията, размер (чл. 2, т. 2) и брой на погасителни вноски (чл. 2, т. 14), дата на плащане на всяка вноска (чл.2, т. 5 от договора), обща дължима сума (чл. 2, т. 7). В съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК общата дължима сума и годишният процент на разходите били изчислени към момента на сключване на договорите. Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство не се включвало при изчисляване на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед на дефиницията на „общ разход по кредита за потребителя“, дадена в § 1, т. 1 ДРЗПК. Предоставянето на обезпечение не е условие за предаване на заемната сума от заемодателя, а заемополучателят следва да предостави обезпечение, единствено за да изпълни задълженията си по закон и за да избегне неблагоприятните последици от неизпълнението (разваляне на договор или дължимо на Заемодателя обезщетение за неизпъленние). Отделно от това възнагражданието по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство към деня на сключване на договора за заем не е безусловно дължимо, а е от значение дали гаранцията на ******* ще бъде активирана или не от действията на заемателя. Разходите за обезпечаване на вземането не можели да се включат при изчисляване на общата дължима сума и ГПР, тъй като те нито са неизбежен разход, нито са известни на заемодателя към момента на сключване на договора за заем, нито са в определен към този момент размер.

Оспорва твърдението на ищеца, че процесният договор за паричен заем е недействителен поради противоречие с добрите нрави. Сочи, че размерът на лихвеният процент по договора за паричен заем е в съответствие с изискванията на Закона за потребителския кредит. Оспорва твърдението на ищеца, че договорът за паричен заем е недействителен, тъй като заобикаля материално- правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит е неоснователно. По изложените съображения моли за прекратяване на производството, а при условията на евентуалност за отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника ******* с който взема становище за неоснователност на иска. Въвежда възражения за нередовност на исковата молба и недопустимост на иска. Оспорва иска по същество, като сочи, че процесният договор за предоставяне на поръчителство е действителен, тъй като отговаря на приложимите изисквания на закона, тъй като е сключен валидно - между лице, което е вписано в Регистъра на БНБ за 3 финансовите институции по чл.За ЗКИ, в рамките на предмета, за който е вписано и дееспособно лице, което към момента на сключване на договора е могло да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, като е спазена и изискваната форма. Договорът за предоставяне на поръчителство, сключен между Е. Х. У. и ******, урежда отношенията между страните по договора - възложител и поръчител. По силата на договора за предоставяне на поръчителство, едната страна - „******* се задължава да обезпечи изпълнението на задълженията на заемополучателя по договор за паричен заем - да отговаря солидарно с заемополучателя пред кредитната институция за изпълнение на задълженията му по договора за паричен заем, както и да търпи последиците от неизпълнението на тези задължения. Другата страна се задължава да заплати на „********* уговореното за тази услуга възнаграждение. Сключеният между ищеца и „******* договор е с характер на двустранен договор - ******** предоставя услуга, а потребителят следва да заплати възнаграждение за услугата. Уговореното между „******** и ищеца възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция е насрещната престация срещу поетото задължение за обезпечаване на кредит. Твърдението на ищеца, че договорът за предоставяне на гаранция може да съществува валидно единствено при условие, че съществува действителен главен дълг, тъй като е с акцесорен характер било неоснователно. Сочи, че недействителността на договора за паричен заем не се отразява на действителността на договора за предоставяне на поръчителство. Обявяването на основния договор за недействителен по принцип води до погасяване на поръчителството, но в случая дори и да се установи, че договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят, съгласно Закона за потребителския кредит, остава задължен за чистата стойност на кредита. Ето защо, доколкото има дълг, то договорът за поръчителство не може да е нищожен. Сочи, че Дължимото се възнаграждението по Договор за предоставяне на поръчителство е определено след извършена преценка на риска. Ако насрещната страна го е считала за несправедливо висок, то тя изобщо не би сключила договора. Клаузите в договора за предоставяне на поръчителство били формулирани достатъчно ясно и разбираемо и всеки разумен потребител - относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, би могъл да прецени икономическите последици от сключване на договора. Нещо повече, в договора за предоставяне на поръчителство било предвидено, че той влиза в сила само, ако заемополучателят не представи на кредитното дружество обезпечение под формата на поръчителство от физически лица или банкова гаранция. По изложените съображения моли за прекратяване на производството, а при условията на евентуалност за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна: