Решение № 207 от 24.11.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. гр.Несебър, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря М.Р.Д. като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно наказателно дело № 20232150200338 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Ч. Д., ЛНЧ **********, с адрес: село Л., община А., срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4756514 на ОДМВР Бургас, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 100 лева за нарушение по чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита, че електронният фиш е незаконосъобразен. Посочва, че му е връчен на 12.04.2023г., което обаче е 23 месеца след извършването на нарушението. По този начин счита, че не е спазен срокът по чл.34, ал.1, б.“в“ от ЗАНН. Бил е уведомен от Началника на РУ Несебър, че Електронният фиш е издаден на 26.04.2021г., но дата на съставянето му не е посочена в Електронния фиш. Като основание, на което иска Електронният фиш да бъде отменен, посочва изтичането на повече от една година от извършване на нарушението.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата си с искането за отмяна на Електронния фиш. Изразява позиция, че е загубил правото си да заплати наложената глоба в намален размер, както и че от издаването на Електронния фиш на 26.04.2021г. до връчването му на 21.04.2023г. не е бил уведомен, че такъв му е издаден. Електронният фиш е бил изпращан за връчване в населено място, в което жалбоподателят не живее.

Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.

1

От фактическа страна:

На 21.04.2021г. за времето от 09:00 часа до 13:25 часа К.А.Д. на длъжност „младши автоконтрольор“ е изпълнявал служебните си задължения като е работил с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 542. Автоматизираното техническо средство е било поставено в служебен автомобил с рег.№ ***, позициониран на главен път I-7 на 207-и километър, и с него са били заснемани автомобилите, движещи се в посока към град Варна, в който участък – контролираната посока – ограничението на скоростта е било 40 км./ч. посредством пътен знак, указващ това ограничение. В 11:28 часа на 21.04.2021г. в посочения пътен участък и със същата посока на движение се е движел лек автомобил „БМВ Х 1“ с рег.№ ***.

Засечената от автоматизираното техническо устройство скорост на автомобила е била 65 км./ч. В резултат на констатираното административно нарушение, изразяващо се превишаване на скоростта с 25 км./ч. над разрешената в участъка, автоматизираното техническо устройство е заснело клип № 20305, при което са направени четири снимки: първата отразява с -0,2 секундно предварение на автомобила, втората е направена в момента на заснимане на скоростта на автомобила поради превишаването над разрешената, и от който момент и по която причина системата освен, че е започнала да записва, е започнала и да запаметява; третата снимка е 0,2 секунди след като вече е установена превишената скорост на автомобила, а четвъртата направена снимка е имала за цел за заснеме и запамети държавния контролен номер на автомобила. По този начин системата за видеозаснемане е така настроена, че да разпознава автоматично номерата на автомобилите, има функцията да изписва конкретния номер на засечения автомобил и да го запаметява.

За използването на мобилното автоматизирано техническо средство е съставен протокол от 21.04.2021г. на ОДМВР Бургас съгласно Приложение № 1 към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121д-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Собственик на лекия автомобил е С. Ч. Д. с ЛНЧ ********** – жалбоподателя.

За извършеното на 21.06.2021г. нарушение на 26.04.2021г. е съставен Електронен фиш серия К № 4756514 срещу С. Ч. Д. – собственик на лекия автомобил, с който за наказуема е била приета скорост от 22 км./ч.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Вмененото на С. Ч. Д. административно нарушение е за превишаване на разрешената скорост за движение по пътищата при управление на моторно превозно средство, установено извън населено място, при въведено ограничение с пътен знак по смисъла на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Обжалваният електронен фиш е издаден от мобилна система за видеоконтрол. В горецитираната наредба (обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015г.) са разписани ясни правила във връзка с използването на мобилни технически средства, като е предвидено изрично и попълването на протокол с ясно посочване на мястото на контрол, на което се извършва заснемането, което в случая е сторено.

2

От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява, че с автомобила, собственост на жалбоподателя, е осъществен от обективна и субективна страна съставът на нарушението по чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП.

Автомобилът е управляван на 21.04.2021г. в 11:28 часа на главен път I-9, 207-и километър в посока към град Варна, с наказуема скорост от 62 км./ч. (при отчитане на възможностите за допустимата грешка от техническото устройство), при разрешена скорост от 40 км./ч., съобразно поставения за участъка извън населено място пътен знак. Нарушението е било констатирано с мобилна система за видеоконтрол, чиято изправност се установява от протокол от 23.10.2020г. за последваща проверка на мобилната система за видеоконтрол. На основание чл.189, ал.4 от ЗДвП за процесното нарушение е бил издаден електронен фиш именно на жалбоподателя – собственикът на автомобила.

Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Безспорно към 21.04.2021г. – датата на нарушението, собственик на автомобила е бил С. Ч. Д. и правилно той е посочен като водач на автомобила. Следователно, ако жалбоподателят твърди, че превозното средство е било управлявано от друго лице към момента на извършване на нарушението, е могъл, съобразно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, да подаде декларация с данни за лицето, извършило нарушението и респективно издаденият фиш да бъде анулиран и да се издаде нов на името на действително управлявалия го. С. Ч. Д. не се е възползвал от така предвидения ред и не е подал декларация с данни за друг водач на автомобила. При тези обстоятелства настоящата инстанция намира, че правилно с оспорения електронен фиш именно жалбоподателят е подведен под административно наказателна отговорност съобразно регламентираната в ЗДвП процедура.

Предвид изложеното, при правилно изяснена фактическа обстановка, правилно е определен и размера на наложеното наказание, който е изрично регламентиран в закона.

Нормата на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП предвижда наказание на водач, който превиши разрешената скорост извън населено място от 21 до 30 км./ч. – глоба в размер на 100 лева, в какъвто размер е наложеното наказание.

В електронния фиш на жалбоподателя изрично му е указано, че на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок може да заплати глобата или да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие от свидетелството му за управление на МПС. Изрично му е указано обаче и че съгласно чл.189, ал.9 от ЗДвП, при доброволно заплащане на глобата в 14-дневен срок от датата на получаване на писмото с обратна разписка, дължи 70% от нейния размер. При безспорния между страните и доказан по делото факт, че Електронният фиш е връчен на нарушителя на 12.04.2023г., се налага извода, че срокът, в който е можел да извърши плащане, по който начин да се възползва от привилегированата разпоредба на чл.189, ал.9 от ЗДвП като заплати глобата в размер на 70 лева, е изтекъл на 26.04.2023г. В този срок това той не е сторил, а становището му, изразено 3 от него в съдебно заседание, че е загубил това свое право да заплати намалената част от глобата, се дължи на собственото му бездействие, защото не сочи наличие на обективни пречки, които да са го възпрепятствали да извърши в този срок плащане.

На 13.04.2023г. С. Ч. Д., т.е. на следващия ден след връчването на Електронния фиш, е подал жалба срещу него, наименувана „възражение“, по който начин съдът приема, че той е обжалвал Електронния фиш в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.189, ал.8 от ЗДвП, във връзка с чл.59, ал.2 от ЗАНН; подадена е от лице, имащо правен интерес да атакува електронния фиш, поради което е процесуално допустима. В тази жалба също е изложил довода, че Електронният фиш му е връчен 23 месеца след нарушението, поради което е заявил, че е нарушен чл.34, ал.1, б.“в“ от ЗАНН.

По отношение на възражението на жалбоподателя, че Електронният фиш му е връчен 23 месеца след извършване на нарушението, поради което наказанието му е незаконосъобразно, тъй като е нарушен чл.34, ал.1, б.“в“ от ЗАНН, следва да бъде посочено, че съгласно задължителната практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 27.02.2015г. на Общото събрание на Втора колегия на ВАС и Общото събрание на ВКС, в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентния орган да реализира правомощията си по административно наказателното правоотношение (чл.34 от ЗАНН), и изпълнителска давност, с изтичане на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл.82 от ЗАНН). Изпълнителската давност може да бъде квалифицирана като обикновена (чл.82, ал.1 от ЗАНН) и абсолютна (чл.82, ал.3 от ЗАНН). Разпоредбата на чл.82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените административни наказания, като за наказанието глоба е предвиден давностен срок от две години, който обаче започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието. В настоящият случай актът, с който е наложено административното наказание, е електронен фиш, който е обжалван в законоустановения срок, поради което не е влязъл в сила и предвидения в чл.82 от ЗАНН срок не е приложим в случая. Съдът констатира, че в настоящия случай не е приложима и абсолютната погасителна давност. Според посоченото тълкувателно решение е налице пропуск в ЗАНН, тъй като липсва правна регламентация на института на абсолютната погасителна давност и доколкото в чл.34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на чл.81, ал.3 от НК, то тази празнина се преодолява с приложението на чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК, във връзка с чл.11 от ЗАНН. Във връзка с последното и съгласно разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК, в настоящия случай административно наказателното преследване не се е погасило и с изтичането на абсолютната давност, тъй като същата е четири години и шест месеца от извършване на нарушението (21.04.2021г.), т.е. изтича на 21.10.2025г. В този смисъл съдът намира, че в конкретния случай електронният фиш е издаден в сроковете, предвидени в ЗАНН, като към датата на образуване на въззивното съдебно производство – 16.06.2023г., не е изтекла нито давността по чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН, нито абсолютната давност на административно наказателно 4 преследване, поради което липсва основание за отмяна на Електронен фиш серия К № 475614.

При издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство липсват допуснати процесуални нарушения. От формална страна електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити: „Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи“. Като задължителни реквизити на Електронния фиш не се включват такива като указване възможността за обжалването му, срока, реда и органа, пред когото да бъде сторено това, подпис, печат и други индивидуализиращи данни за лицето, което му е наложило глобата. В съдържанието на електронния фиш не се предвижда като реквизит и посочване на дата на издаването му.