Решение № 2015 от 07.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2015 гр. София, 07.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20251110207113 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на търговско дружество „,,***'', ЕИК *********, представлявано от Р. Р. К. – управител чрез неговия упълномощен процесуален представител – адв. К. П. от САК срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 10592155, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП.

В жалбата са инвокирани оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на въззивника. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като незаконосъобразен.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. Постъпили са писмени бележки от адв. К. П. от САК, която поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Претендират се разноски 1 за заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител , който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.

Депозирани са писмени бележки от гл. юрк. С.М., ведно с приложено пълномощно. Релевирани са искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 25.03.2025 г. в 09:13 ч. в обл. София, общ. Столична, на второкласен път II-18, на 37,3 км /Софийски околовръстен път/, с посока на движение от ул. „Стар Лозенски път“ към ул. „Патриарх Герман“, при ограничение 80 км/ч за извън населено място, въведено с пътен знак В 26, лек автомобил марка „,,***''“ с рег. № ,,***'' се движи със скорост от 100 км/ч, установена след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км/ч.

Направена е справка за собственост на заснетото МПС, видно от която собственик е търговско дружество „,,***'', представлявано от управителя Р. Р.

К.. Нарушението е установено с техническо средство CORDON M2 с идентификационен № MD1195 за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера от разстояние. Отчетено е превишение от 20 км/ч на разрешената скорост за движение в процесния 2 пътен участък.

За констатираното нарушение бил издаден оспореният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, приложен към жалбата, с който на въззивника „,,***'' е наложено административно наказание „глоба“ в размер 50,00 /петдесет/ лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП.

По делото липсват фактически данни за датата и начина на връчване на електронния фиш на привлеченото към отговорност лице, поради което съдът приема, че жалбата е депозирана в законоустановения срок.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Електронният фиш, според легалното определение закрепено в разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП /в ред. към датата на твърдяното нарушение/ електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната структура на министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Горното съдържание е интерпретирано и съответно закрепено в утвърдения от министъра на вътрешните работи със Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г.

3 образец на електронен фиш в съответствие с изискването на чл. 189, ал. 4, изр. последно ЗДвП.

От текста на специалната разпоредба на чл.188, ал. 2 ЗДвП /в ред. към датата на твърдяното нарушение/ се изяснява, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В настоящия казус е установено, в корелация с доказателствената съвкупност по делото, в частност справка от централна база КАТ, че към датата на извършване на констатираното нарушение собственик на превозното средство е търговско дружество „,,***'', представлявано от управителя Р. Р. К.. При това положение е повече от очевидно, че юридическото лице не е потенциален субект на отговорност по възведеното „административно обвинение“, a e следвало да се издаде електронен фиш срещу неговия законен представител.

В разпоредбата на чл. 12 ЗАНН лимитативно са посочени административните наказания, които се налагат за извършено административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН. Тези административни наказания са приложими единствено по отношение на физически лица, доколкото съгласно чл. 24, ал. 1 ЗАНН административнонаказателната отговорност е лична, а чл. 6 ЗАНН предвижда като елемент от състава на всяко административно нарушение и наличието на вина. За да не бъде изключена възможността за ангажиране отговорността на юридически лица и едноличните търговци за извършени от тях нарушения на произтичащи от нормативен акт правни задължения, законодателят е предвидил в чл. 83, ал. 1 ЗАНН възможността при неизпълнение от страна на посочените субекти да се налага имуществена санкция, при това само в случаите предвидени в съответния нормативен акт. По същество се касае за ангажиране на имуществена, а не административнонаказателна отговорност, която както беше отбелязано е лична. В тази връзка следва да се отбележи, че не съществува спор в доктрината и съдебната практика, че административнонаказателна отговорност могат да носят само физически лица, които разполагат с психичен капацитет да формират представи за собственото си противоправно поведение, поради което само физическите лица могат да бъдат адресати на административното наказание „глоба“.

4

На следващо място – в административната преписка е приложен и екземпляр на електронен фиш с идентичен № 10592155, който обаче е издаден срещу Р. Р. К., в качеството му на законен представител на търговско дружество „,,***''. Демонстрираният подход е незаконосъобразен, тъй като внася съмнение във волята на наказващия орган, досежно отговорното за нарушението лице и води до несигурност в правното му положение.

Процесуално недопустимо е издаването на санкционни актове с еднакъв номер срещу различни субекти, като в тази връзка несъстоятелно е становището на началника ОПП СДВР, че визираното несъответствие се дължи на обстоятелството, че електронният фиш е генериран от две отделни технически устройства. След като софтуерът на органите при МВР позволява издаването на санкционни актове под един номер с различно съдържание, то този софтуер е компрометиран и поради това административнонаказващият не може да черпи права от дефектите на използваните технически средства и системи, нито пък да прехвърля дефицитите в своята правораздавателна дейност върху гражданите и юридическите лица, накърнявайки драстично правото им на защита и принципа на правна сигурност.

Съдът констатира, съобразно изложените фактически и правни доводи, че така протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание е опорочена, поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.

Ето защо, този съдебен състав намира, че така издаденият електронен фиш следва да бъде отменен изцяло като незаконосъобразен.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе и по извършените от страните разноски, имайки предвид отправеното искане в очертаната насока. От представения по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че дружеството-жалбоподател е заплатило в брой парична сума в размер на 400,00 лева за процесуално представителство от адв.

К. П. от САК. В тази връзка неоснователно е релевираното в писмените бележки на гл. юрк. С.М. възражение за прекомерност, имайки предвид, че адвокатският хонорар съответства на фактическата и правна сложност на делото, обема на доказателствения материал, изготвянето на въззивната жалба 5 и депозирането на писмена защита от процесуалния представител на въззивника. Поради това Столична дирекция на вътрешните работи следва да бъде осъдена да заплати адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер на 204,52 евро с левова равностойност 400,00 лева.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 10592155, издаден от СДВР , с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ на търговско дружество „,,***'', ЕИК *********, представлявано от Р. Р. К. – управител е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП, като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на търговско дружество „,,***'', ЕИК ********* извършените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 /двеста и четири евро и петдесет и два цента/ евро (400,00 лева).

Решението подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6