Решение № 3384 от 01.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3384 гр. Пловдив, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20255330114155 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на Л. П. Ц. против „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 305 лв., представляваща платена без основание част от суми по Договор за паричен заем № ****** г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит с предоставена главница 700 лв., при посочен ГПР 49,096 % и общо задължение 743,83 лв. Същевременно договорът съдържал клауза, съгласно която при непредоставяне на обезпечение в тридневен срок кредитополучателят дължал неустойка в размер на 261,17 лв., включена предварително в погасителния план. В резултат на това реално дължимата сума възлизала на 1005 лв., като неустойката представлявала скрит разход по кредита, който не е включен при изчисляването на годишния процент на разходите. Поддържа, че договорът е недействителен по чл. 22 ЗПК, а клаузата за неустойка е нищожна като неравноправна и противоречаща на добрите нрави. След пълното погасяване на кредита претендира връщане на сумата 1

305 лв., заплатена без основание.

Ответникът оспорва иска в срока за отговор по чл.131 ГПК.

От представения договор за паричен заем съдът приема за установено, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит по смисъла на ЗПК.

Безспорно е, че на ищеца е предоставена сума в размер на 700 лв.

Установява се още, че договорът предвижда задължение кредитополучателят в тридневен срок след подписването му да осигури обезпечение при изключително рестриктивни условия, а при неизпълнение се начислява неустойка в размер на 261,17 лв., която е включена още при сключването на договора в погасителния план и се изплаща заедно с всяка погасителна вноска.

От събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено, че ищецът е изпълнил всички свои задължения и е заплатил общо сумата 1005 лв.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа действителния годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

Съгласно § 1, т. 1 ДР на ЗПК общият разход по кредита включва всички разходи, които са известни на кредитора и които потребителят следва да заплати във връзка с договора.

В настоящия случай процесната неустойка не представлява типична санкция за неизпълнение, а е уговорена така, че практически неизбежно да бъде начислена. Поставените изисквания за предоставяне на обезпечение в тридневен срок чрез двама поръчители, банкова гаранция, ипотека или особен залог са обективно затрудняващи изпълнението им в определения срок.

Размерът на неустойката е предварително определен и е включен в погасителния план още към момента на сключване на договора. Това обстоятелство сочи, че кредиторът предварително е предвидил нейното получаване като елемент от възнаграждението си.

Поради това съдът приема, че процесната неустойка представлява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗПК, който е следвало да бъде включен при формирането на годишния процент на разходите.

2

Непосочването на действителния ГПР представлява нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, което съгласно чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора.

Този извод съответства както на трайно формираната практика на районните и окръжните съдилища по идентични спорове, така и на практиката на Съда на Европейския съюз по дело С-714/22, съгласно която разходите, прикриващи действителното оскъпяване на кредита, представляват общи разходи по кредита и следва да бъдат включени в ГПР.

Независимо от горното съдът намира, че клаузата на чл. 8 от договора е нищожна и на самостоятелно основание.

Предвидената неустойка не изпълнява обезпечителна, обезщетителна или санкционна функция, а има за единствен резултат увеличаване възнаграждението на кредитора. Същата е уговорена във вреда на потребителя, не е индивидуално договорена и създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните, поради което представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП и е нищожна на основание чл. 146 ЗЗП.

След като договорът е недействителен, съгласно чл. 23 ЗПК потребителят дължи единствено чистата стойност на кредита.

По делото е безспорно, че ищецът е получил 700 лв., а е заплатил общо 1005 лв., поради което сумата над размера на главницата е получена от ответника без правно основание.

Предявеният иск за сумата 305 лв. /155,94 евро/ се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.

На основание чл. 86 ЗЗД върху главницата следва да бъде присъдена законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да понесе направените по делото разноски.

РЕШИ:

ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545 да заплати на Л. П. Ц., ЕГН: ********** сумата на 155,94 евро, представляваща сума, получена без основание по недействителен Договор за паричен заем № ****** г., ведно със 3 законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД да заплати на Л. П. Ц., ЕГН:

********** направените по делото разноски в размер на 25,56 евро.

ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545 да заплати на адв. Д. Г. сумата в размер на 245,42 евро/ с ДДС/ на осн. чл.38 ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4