Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 13281 от 20.03.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 1059/2025
Вид
Определение № 13281
Подписан
20.03.2025
В сила
20.03.2025
Състав
КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13281 гр. София, 20.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20251110101059 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на М. К. К. срещу „ИАМ“ АД и „ФБ“ ЕООД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците „ИАМ“ АД и „ФБ“ ЕООД са подали отговори на исковата молба.

В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК „ИАМ“ АД е предявил насрещен иск, който също е процесуално допустим.

НА ищцата да се изпрати разпореждане по чл. 131, ал. 1 ГПК, като се укаже че може да подаде отговор на насрещната искова молба, която да се връчи на ищцата.

Насрещният иск произтича от същото правоотношение, предмет на първоначалните искове и е предявен в срок, поради което следва да бъде приет за съвместно разглеждане.

Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Ищцата е направила искания за задължаване на ответниците да представят цялото кредитно досие, включително договора за потребителски кредит, договорът за предоставяне на гаранция, всички прилежащи към тези договори приложения и анекси, общите условия за отпускането на този потребителски кредит, погасителния план по него, които следва да бъдат уважени, като искането на ищеца за задължаване на ответниците да представят извлечение за всички платени по договора суми следва да се остави без уважение, доколкото такива справка е представена с насрещната искова молба от „ИАМ“ АД.

Следва да се допусне изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на задачите, поставени в исковата молба и насрещната искова молба от „ИАМ“ АД.

Налице са представките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

1

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения от „ИАМ“ АД срещу М. К. К. насрещен иск.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на задачите, поставени в исковата молба и насрещната искова молба след запознаване с всички материалите по делото, като ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 150 лв., вносими от ищеца и 150 лв., вносими от ищеца по насрещния иск - „ИАМ“ АД в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице В. С..

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника „ИАМ“ АД в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представи препис от Договор за паричен заем № 5193877 о т 08.08.2024 г., ведно с всички прилежащи към този договор приложения и анекси, общите условия за отпускането на този потребителски кредит, погасителния план по него. При неизпълнение, съдът по реда на чл. 161 ГПК може да приеме за доказани фактите и обстоятелствата, за чието доказване страната е създала пречки.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника „ФБ“ ЕООД в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представи препис от Договор за предоставяне на поръчителство № 5193877 от 08.08.2024 г., ведно с всички прилежащи към този договор приложения и анекси, общите условия за отпускането на този потребителски кредит, погасителния план по него, ако има такива. При неизпълнение, съдът по реда на чл.

161 ГПК може да приеме за доказани фактите и обстоятелствата, за чието доказване страната е създала пречки.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за задължаване на ответниците да представят справка за извършени плащания.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание на 14.05. 2025 г. от 14 40 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца -препис от депозираните от ответниците отговори на подадената искова молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД на делото, както следва:

Предявени са от М. К. К. срещу „ИАМ“ АД установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за признаване за установено, че Договор за паричен заем № 5193877 о т 08.08.2024 г . е нищожен, както и срещу „ФБ“ ЕООД за признаване за установено, че Договор за предоставяне на поръчителство № 5193877 от 08.08.2024 г. е нищожен.

Предявени са от „ИАМ“ АД срещу М. К. К. насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за осъждане на М. К. К. да заплати сумата 1125,15 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем № 5193877 от 08.08.2024 г., ведно със законната лихва от дата на предявяване на иска - 27.02.2025 г., до окончателно изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 08.08.2024 г. ищцата е сключила договор за паричен заем № 5193877 с „ИАМ“ АД, като страните се уговорили отпуснатия заем да е в размер на 2000 лева, при фиксирани ГЛП от 50,00 % и ГПР от 62,99 %. При сключването на договора за заем, ищецът сключил договор за предоставяне на поръчителство № 5193877 с „ФБ“ ЕООД, по силата на който дружеството поело задължение да обезпечи пред 2 заемодателя задълженията на ищеца. За така сключения договор ищецът се задължил да заплати възнаграждение, което било разсрочено заедно с вноските по кредита. Сумата следвало да се заплаща в полза на заемодателя, който бил упълномощен от „ФБ“ ЕООД да събира в негова полза сумите по договора за поръчителство. Сочи, че двете дружества са свързани лица, т.к. заемодателят бил едноличен собственик на капитала на „ФБ“ ЕООД.

Аргументира, че договорът за кредит е нищожен и сочи, че изискването за предоставяне на обезпечения - поръчители или банкова гаранция, са били изначално неизпълними за него, поради което и не оставало друг избор освен сключването на договор за поръчителство с „ФБ“ ЕООД. Излага, че възнаграждението по процесния договор за поръчителство не е включено в размера на ГПР с цел да се заобиколи забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Посочването на грешен размер на ГПР, а не на действително прилаганият излага, че водело до нищожност на целия договор за кредит. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е лишен от основание, т.к. в полза на потребителя не се предоставяла услуга.

Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави и развива подробни съображения в тази насока. Прави възражение за нищожност на целия договор за паричен заем. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „ИАМ“ АД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът развива подробни съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при спазване на законовите изисквания, респ. че същият е действителен. Твърди още въз основа на „Член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че когато преценява дали сключен между продавач или доставчик и потребител договор, съдържащ една или няколко неравноправни клаузи, може да се изпълнява и без тези клаузи, сезираната юрисдикция не може да се основе единствено на евентуално благоприятните за една от страните, в случая потребителят, последици от обявяването на недействителността на съответния договор в неговата цялост.“ Твърди още, че в решението по дело С-42/15 СЕС приема, че прилагането на санкция за кредитодателя, изразяваща се в загуба на правото му на лихви и разноски не би могло да се смята за пропорционално, когато липсващите данни по чл. 10, §2 от Директивата са от такова естество, че не могат да засегнат способността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. На следващо място, ответникът твърди, че договорът за потребителски кредит е в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК. Твърди, че договорът не само формално покрива минимално изискуемите реквизити на чл. 11 ЗПК, но посочените параметри са и коректни. Твърди, че при договорения размер на заемна сума и лихвен процент, брой, размер и периодичност на вноските, посоченият в договора ГПР е коректно изчислен. Твърди, че доводите на ищеца за неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 са неоснователни. Посочва, че с оглед както на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, така и на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО, задължението за посочване на ГПР се изчерпва с посочването на цифровата стойност с точност до втория десетичен знак, получена в резултат на изчислението по предвидената в Приложение 1 на ЗПК формула. Твърди, че годишният процент на разходите по договора включва всички разходи по кредита в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК. Твърди, че годишният процент на разходите по договора е изчислен съобразно изискванията на чл.

19, ал. 2 ГПК, и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Моли съда да отхвърли предявените искове. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „ФБ“ ЕООД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Развива подробни съображения в насока, че Договорът за предоставяне на поръчителство не попада в обхвата на ЗПК. Сочи, че Договорите за поръчителство, по които дружеството е страна, са действителни, тъй като отговарят на приложимите изисквания на закона, тъй като са сключени валидно - между лице, което е вписано в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл.3а ЗКИ, в рамките на предмета, за който е вписано и дееспособно лице, което към момента на 3 сключване на договора е могло да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, като е спазена и изискваната форма. Счита, че процесните договори за поръчителство не страдат от пороците, посочени в исковата молба или твърдените пороци не водят до нищожност на договора. Твърди, че договорът е сключен при спазване на всички законови изисквания. Изтъква, че „ФБ“ ЕООД е вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. 3а ЗКИ, с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие, като именно в това си качество - на търговец, Дружеството сключва гаранционни сделки (поръчителство) - обезпечава изпълнението по договори за кредит срещу възнаграждение. Твърди се, че именно изпълнението на договорното задължение на заемателя за обезпечаване на вземанията по Договора за паричен заем е породило сключването на договора за предоставяне на гаранция, а дружеството е сключило договора поради възможността да получи възнаграждение за предоставената услуга. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове. Моли съда в полза на „ФБ“ ЕООД, да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и възнаграждение за процесуално представителство в размер на 360,00 лева. В условията на евентуалност, в случай, че съдът постанови решение в полза на ищцовата страна, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли то да бъде намалено до минимума съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК „ИАМ“ АД е предявил насрещни искове. Твърди, че на 08.08.2024 г. между страните е сключен Договор за паричен заем № 5193877, по силата на който е предоставена в заем сумата от 2000 лева, като М. К. К. се задължила да я върне на 12 равни месечни вноски всяка в размер на 215,17 лева, при ГЛП 50 %, с оглед на което общият размер на възнаградителната лихва възлизал на 582,04 лева, а общо дължимата сума по Договора възлизала на 2582,04 лева. Твърди се, че М. К. К. не е изпълнила задълженията си.

Сочи, че първата дължима вноска е следвало да бъде заплатена на 10.09.2024 г., а последната - на 06.08.2025 г., до която дата цялата дължима по договора сума е следвало да бъде погасена. В случай, че целият договор за заем бъде прогласен за нищожен, се прави искане за осъждане на М. К. К. да заплати остатъка от главницата в размер на 1125,15 лева.