Решение № 92 от 09.04.2025, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Нови пазар, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Николова при участието на секретаря Галина Ал. Иванова като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело № 20243620101498 по описа за 2024 година

Производството по делото е по предявени по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК обективно кумулативно съединени искове.

Исковете са обективно кумулативно съединени с правно основание, както следва:

1/иск по чл. 415, ал.3, предл. 2-ро ГПК вр. чл. 79 ЗЗД с цена на иска 1200,21 лв., главница, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда- 14.10.2024 г.;

2/ иск по чл. 415, ал.3, предл. 2-ро ГПК вр. чл. 86 ЗЗД с цена от 229,60 лв. договорна лихва върху главницата за периода от *** г.до *** г. и 3/ иск по чл. 415, ал.3, предл. 2-ро ГПК вр. чл. 92 ЗЗД с цена от 1229,21 лв., за заплащане на дължима по договора за заем неустойка.

Исковете са осъдителни.

Ищецът твърди, че на *** г. между „Креди йес“ ООД и длъжника е сключен Договор за паричен заем №***, с който на последния е предоставен паричен заем в размер на 1300 лв. договорът бил уговорен за 11 месечни вноски, всяка от които по 254 лв., с краен срок до *** г. Твърди се, че сумата, която е следвало да бъде върната е в размер на 1573,89 лв.

Ищецът сочи, че ответникът е изпълнил част от своите задължения по договора, само в размер на 255 лв.

Ищецът сочи, че между кредитора и и „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ е сключен договор за цесия, съгласно който цедентът е прехвърлил всички свои вземания към ответника на цесионера.

1

Поради неизпълнение от ответника на всички подлежащи на погасяване задължения, ищецът моли съда да признае спрямо ответника, че вземанията за които е издадена заповед за изпълнение съществуват.

Ищецът моли съда да му присъди направените по делото и по заповедното производство разноски.

Ответникът се представлява от особен представител по делото, който е подал писмен отговор по иска. Особеният представител оспорва иска по основание и размер, сочи, че същите са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:

По приложеното ч.гр.д.№ *** г. на НПРС, съдът е постановил Разпореждане № *** г. с което е отхвърлил изцяло искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата за сумите от 1200,21 лв. главница; 229,60 лв. договорна лихва върху главницата за периода от *** г.до *** г. и 1229,21 лв. неустойка.

Разпореждането не е било обжалвано от заявителя, а за отхвърлените вземания същия е предявил в указания от закона едномесечен срок осъдителни искове.

Така сключеният между страните договор за паричен заем Креди Йес, отговаря на критериите на чл. 9 ЗПК, а от своя страна ищецът притежава качествата на кредитор по смисъла на чл. 9, ал.4 ЗПК, който е сключил договора с физическо лице, което по см.на §13, т. 1 от ДР към ЗЗП е потребител.

Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съда е задължен да извърши служебно проверка на самия договор и приложенията към него относно наличието на неравноправни клаузи в договорите с потребителите. Съдът намира, че следва да се извърши преценка дали договорът за потребителски кредит отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК), както и на разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), приложими съгл. чл. 24 ЗПК.

От представените по настоящето дело доказателства се установява, че ответника по делото е сключил Договор за паричен заем №***/*** г., с който, съгласно чл. 3, ал. 1, е бил предоставен паричен заем в размер на 1300 лв. Договорът е бил уговорен за срок от 11 месечни вноски, всяка от които по 143,08 лв., с краен срок до *** г.

Съгласно договора е посочено, че се уговаря месечен лихвен процент от 3,330 % и ГПР от 47,738 %.

Съгласно чл. 3, ал. 12 от договора, общата сума за връщане е 1573,89 лв.

Към договора е наличен погасителен план, който предвижда заплащане на вноска в 2 размер на 254 лв., включваща освен месечната погасителна вноска и такава за неустойка по чл. 8 от договора в размер на 110,92 лв.

Съгласно посоченото в чл. 4 от договора, същия се сключва при условията, предвидени в погасителния план и в Общите условия.

Съгласно чл. 6 от договора, страните се били съгласили, предоставения заем да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията по чл. 10, ал.2, т. 1 от ОУ. В договора е отбелязано, че обезпечението се дава чрез „ценна книга, издадена в полза на заемодателя“.

Към подаденото заявление е приложен Запис на заповед за сумата от 2794 лв., л. 6 от ч.гр.д.№ *** на НПРС.

По делото е представен договор за цесия между кредитора „Креди Йес“ и цесионера и настоящ ищец по делото „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с ЕИК: 202423225, съгласно който вземането на кредитора спрямо ответника е прехвърлено, съгласно Приложение № 1/12.01.2024 г. и то е в общ размер на 2659,03 лв.

Съгласно посоченото в ОУ, раздел VІ „Обезпечение“, чл. 10, ал.1, Заемателят има право да обезпечи Заемодателя с подписването на ценна книга в полза на Заемодателя за заемната сума с включените лихви и евентуално дължими неустойки, съобразно договора за заем. Такъв вид обезпечение е отбелязано в договора за паричен заем в чл. 6, т. 4 от него.

Самото даване на обезпечение е в рамките на договорната свобода между страните според условията на договора, който са сключили. Размерът на даденото обезпечение обаче не е изрично посочен в самия договор.

Това обаче означава, че заемодателят следва да включи в размера на ГПР и сумата за дължимото обезпечение.

В чл. 8 от договор, е посочено, че в случай, че заемателят не предостави посоченото в чл. 6 обезпечение, същия дължи неустойка в размер на 1220,11 лв., с начин на разсрочено плащане, посочено в погасителния план.

На *** г., когато е подписан самия договор е подписана от потребителя, запис на заповед за сумата от 2794 лв.

Подписвайки запис на заповед, ответникът всъщност е изпълнил условието на чл. 6 от договора, като е предоставил на заемателя желаното от него обезпечение на заема. Това означава, че посоченото в чл. 8 от договора за неустойката при недадено обезпечение е нищожна разпоредба, противоречаща на закона и на договора между страните.

Съдът съобрази, че размерът на неустойката по чл. 8 от договора не е бил включен в ГПР посочен в договора.

Заемодателят, като не е включил в размера посочен в договора за ГПР разноските за неустойка за недадено обезпечение, всъщност е посочил недействителен размер на същия.

3

Съгласно чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.

9 от ДР на ЗЗП /ДВ бр. 64/ 2007 г/, клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора са неравноправни. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Клаузата по чл. 6 от договора за заем е именно такава – предварително изготвена и задължителна, без възможност на потребителя да влияе върху нея, в т.ч и относно избора на дружество – поръчител. Същата не съдържа конкретни стойностни параметри, които ако бяха посочени биха позволили на потребителя да бъдат преценявани за съразмерността на желания от него заем и сумата която ще връща по него.

Посочения в чл. 8 от договора размер на неустойката не е посочен като сума при издаване на записа на заповед, съгласно посоченото в чл. 6, т. 4 от договора. Въпреки това е издаден запис на заповед за сумата от 2794 лв., която включва сумата по чл. 3, ал. 12 от договора (1573,89 лв.) и сумата по чл. 8 от договора – неустойката от 1220,11 лв.

Съдът приема, че доколкото чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, доколкото и съгл.т. 19 не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, то сключения договор за заем е именно такъв. Като посочва в чл. 3, ал. 12 като крайна дължима сума по договора, 1573,89 лв., а не действително дължимата такава от 2794 лв., заемателят е допуснал съществуването на неравноправни клаузи в договора, конкретно разпоредбите на чл. 6 и чл. 8 относно предоставянето на обезпечение и задължителното плащане на неустойка за неговото непредоставяне.

Всъщност обезпечение е било предоставено, чрез издадения запис на заповед, но за много по – голяма от действително дължимата сума.

Клаузите относно обезпечеността на кредита не сочат на доброволност при избора на обезпечение, а обратното, те са задължително условие за сключване на договора за паричен заем, без значение дали заемополучателят е в състояние или не да го изпълнява, съгласно договореното. Договорът, в частта му за предоставяне на обезпечение, има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга - да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.

Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни.

Съдът приема за такива нормите на чл. 56 и чл. 8 от договора.

Посочената в чл. 8 от договора неустойка води до увеличение на ГПР по договора за заем, което от своя страна представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, 4 т.к води до увеличение на размера на разходите по кредита. Посочената разпоредба ограничава размера на ГПР до пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. С ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения е определен годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Предвид на това, че ОЛП на БНБ момента на сключване на договора е бил 0, 00 %, то нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК означава, че ГПР не може да е повече от 50%. Съгласно чл. 19, ал.1 и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК – в разходите по кредита се включват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Чрез заплащането на посочената в чл. 8 сума за неустойка, действително дължимата сума би била 2794.00 лева, което води до оскъпяване за срока на кредита в размер на 114.92%, Годишен лихвен процент: 186.67% и Годишен процент на разходите

(ГПР): 466.89 %.

Този размер на ГПР многократно надвишава максимално допустимия размер на същия по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Това прави клаузата по чл. 3, ал. 12 от договора за паричен заем за целяща въвеждане в заблуждение на потребителя относно действителния размер на ГПР и действителната сума, която той дължи, т.к освен главницата и договорната лихва по заема, в размера на погасителната вноска влизат сумите за неустойка. Посоченото представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д ЗЗПотр., поради това, че съдържа невярна информация относно действителния ГПР и следователно е подвеждаща. Това прави разпоредбата, формираща действителния ГПР неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗПотр., нарушаваща изискването за добросъвестност, което означава пряко нарушаване на общата норма на чл. 9 ЗЗД и на добрите нрави, поради което е нищожна по смисъла на чл. 26, ал.1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД.