Решение № 320 от 18.01.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. София, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело № 20231100101427 по описа за 2023 година прецени:

Делото е образувано след отмяна по реда на глава XXIV от ГПК на влязло в сила решение № 260132 от 08.01.2021 г. по гр. дело № 10639/2017 г. на СГС I-16 с-в. Предмет на делото е установителен иск, предявен от Н. Н. Н. срещу К. И. Л. и новоконституиран при новото разглеждане на делото ответник А. Г. К., за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик по наследство и при евентуалност по давност на следния недвижим имот: дворно място, находящо се в гр. София р-н Витоша ул. ******* № 23, представляващо поземлен имот с идентификатор *** с площ 1425 кв. м съгласно нотариален акт, а съгласно кадастрална скица с площ от 1446 кв.м., с номер по предходен план I-299, от квартал 27, по плана на гр. София, местност „Беловодски път - Вилна зона“, при съседи но нотариален акт: от две страни улици и парцели II и IX.

В исковата молба (гр. дело № 10639/2017 г.), поправена с молба вх. № 19804/01.03.2023 г. (гр.д. № 1427/23 г. л. 8) ищцата излага, че е придобила имота по наследство от своите родители Л. А. В., починала на 13.05.2005 г. в гр. София и Н. Й.Н., починал на 08.07.2007 г. в гр. София. Съответно, поддържа че наследодателите й са придобили правото на собственост на гореописания имот чрез закупуването му от ТКЗС „Г. Кирков” - Горна Баня на 12.10.1963 г. с нотариален акт за собственост на придобит имот по закон за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти № 143, том XXIV, дело № 4116/1963 г. на Х. О., Първи нотариус при Софийски народен съд. Ищцата поддържа в исковата молба, че от 12.10.1963 г. до настоящият момент процесния имот се владее и ползва непрекъснато, спокойно и необезпокоявано първо от нейните родители, а след това и от нея. Сочи, че 1 наследодателите й след това в лично качество, са владеели имота като собствен, въз основа на покупко - продажбата, обективирана в нотариалния акт. Ето защо, ищцата твърди при условията на евентуалност, че ако не е придобила собствеността по наследство, правото на собственост върху процесния имот е придобито от по давност, на основание чл. 79 ал. 1 от ЗС.

Според ищцата, ответникът К. И. Л. неоснователно се е снабдил с нотариален акт за собственост върху процесния имот. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 17 от 15.05.2023 г., том I, peг. № 1519, дело № 16 от 2013 г. на нотариус М. Д.С., вписан в Агенция по вписванията на 15.05.2013 г. с вх. peг. № 21580, акт № 130, том 51, дело № 16116, Г.К. С. продал описания недвижим имот на ответника К. И. Л.. Ищцата счита, че ответникът е придобил имота от несобственик, а освен това не е получил фактическата власт и владението върху имота от момента на сделката до настоящия момент. Сочи, че продавачът - Г. С. се легитимира като собственик с два нотариални акта: нотариален акт за дарение на недвижим имот № 12, том I, peг. № 1253, дело № 12 от 2013 г. на М. Д.С., вписан в Агенция по вписванията с вх. peг. № 17154 от 17.04.2013 г., акт № 108, том 41, дело № 13364/2013 г. и нотариален акт за покупко-продажба № 23А, том XXV, дело N 4613/1967 г. на Нотариус при СНС. Поддържа, че нотариален акт за покупко-продажба № 23а, том XXV, дело № 4613/1967 г. на Нотариус при СНС не е вписан в Службата но вписвания и не може да бъде открит в имотния регистър при Агенцията по вписвания, поради което ответниците К. И. Л. и А. Г. К. не притежават право на собственост върху процесния имот.

На основание изложените обстоятелства, в исковата молба, допълнена с молба вх. № 19804 от 01.03.2023 г. се прави искане до съда да признае за установено че ищцата Н. Н. Н. е собственик на описания недвижим имот.

Ответниците К. И. Л. и А. Г. К. чрез упълномощените си представители по същество правят следните възражения:

- възражение с оспорване придобиването на собствеността от ищцата по наследство, защото родителите на ищцата не са станали негови собственици по силата на покупко-продажба от ТКЗС на 12.10.1963г., което стопанство не е било собственик на включената в него земя;

- възражение за придобиване от ответниците на собствеността по давност с владение от датата на придобиването на имота 15.05.2013 г., към което владение присъединяват и владението на своя праводател Г. С..

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С нотариален акт № 143 том XXIV дело № 4116/1963 г. съставен от Х.

О . I нотариус при Софийски народен съд, ТКЗС "Героги Кирков" - Горна баня, е продало на Н.й Й.Н. и Л.А.В. следния недвижим имот: празно дворно място с площ 1425 кв. м, съставляващо парцел I-299 от квартал 27 по плана на гр. София, местност "Беловодски път - вилна зона"при съседи: от две страни улици и парцели II и IX за сумата от 1710 лева, която сума купувачите изплатили. От представеното удостоверение изх. № 94-00-2678 от 11.08.2017 2 г., издадено от "ГИС София" ЕООД, и приложената към него комбинирана скица, съпоставена със скицата от АГКК, се установява, че поземленият имот - предмет на продажбата, е идентичен по действащата кадастрална карта с поземлен имот с идентификатор *** и частично с ПИ с идентификатори *** (отреден за улица) и ***

(отреден за улица). Издателят на удостоверението и скицата е частноправен субект (ЕООД с едноличен собственик Столична община), на който са възложени публичноправни функции на административно обслужване, поради което цитираните удостоверение и комбинирана скица имат характер на официални документи по смисъла на чл. 179 ГПК и са доказателство за удостоверената с тях идентичност на имотите. Идентичността не се оспорва и от ответниците. Не се спори и се установява от приложените удостоверения за наследници, че ищцата Н. Н. Н. е наследник по закон на Н.й Й.Н. и Л.А.В..

В отговорите на исковата молба и в заседанието по делото ответниците оспорват придобиването на поземления имот от наследодателите на ищцата с довод, че продавачът по нотариалния акт ТКЗС "Героги Кирков" - Горна баня не е бил собственик на внесената в стопанството земя, а е бил носител на право на кооперативно земеползване. Съдът намира това възражение за неоснователно. Ответниците не оспорват обстоятелството, че спорният поземлени имот е бил част от земята, внесена от ТКЗС. Собствеността върху внесената в трудовото кооперативно земеделско стопанство земя се запазва за вносителите в идеални части, а когато е в регулационния план на населено място - в реални граници, съгласно чл. 11 ал. 1 и 2 от Примерния устав на ТКЗС от 1958 г. Чл. 11 ал. 3 от Примерния устав обаче дава възможност на ТКЗС да придобие собствеността върху внесената земя от член кооператор чрез покупко-продажба, замяна, дарение или завещание. В този случай, ТКЗС като собственик на съответния поземлен имот, има право да извършва разпоредителни сделки с имота. В конкретния случай, нотариалното производство по издаване на НА № 143 от 20.10.1963 г. е било предхождано от административно производство по реда пред изпълнителния комитет на Кирковския районен народен съвет по реда на Закона за реда за прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти (отм. ДВ бр. 23 от 1973 г.).

Проверката на правото на собственост на отчуждителя се е извършвала от административния орган, който е определял приобретателя и цената на имота по реда на чл. 2 от закона. Въз основа на административната преписка, нотариусът е издавал нотариален акт по реда на чл. 3 от закона, с който се е прехвърляла собствеността. Правото на собственост на ТКЗС върху поземления имот е било установено в хода на административното производство, приключило с издаването на протокол 23 от 01.10.1963 г. на изпълкома на Кирковския РНС, цитиран в издадения нотариален акт № 143 от 10.10.1963 г. По делото не са представени доказателства за собственост върху имота на други лица, различни от ТКЗС "Георги Кирков", което е било продавач на имота. Поради това съдът намира, че с нотариален акт № 143 от 20.10.1963 г. наследодателите на ищцата Н.й Й.Н. и Л.А.В. са придобили имота чрез покупко-продажба от ТКЗС "Георги Кирков" Горна баня, по реда на ЗРПВПВННИ.

3

Ответниците К. И. Л. и А. Г. К. обосновават своето право на собственост със закупуване на имота от Г.К. С. с НА № 17 от 15.05.2013 г. том I рег. № 1519 дело № 16/2013 г. на нотариус М. Д.С., вписан в СВп с вх. рег. № 21580 акт № 136том L I дело № 16716 (л. 15). Според представените писмени доказателства, праводателят на ответниците Г.К. С. е придобил имота по наследство на 1/2 идеална част от баща си К.В. С. и по дарение на 1/2 ид.част от В.Г. С.а с НА № 12 том I рег. № 1253 дело № 12/2013 г. на нотариус М. Д.С.. По делото е представен нотариален акт № 23а от 23.10.1967 г. том XXV дело № 4613/1967 г. на Х. О. I нотариус при Софийски народен съд, с който К.В. С. е купил имота от Н.й Й.Н. и Л.А.В.. Представителят на ищцата е оспорил нотариалния акт при предходното разглеждане на делото и съдът е открил производство по чл. 193 ГПК, като е разпределил на ищцата доказателствената тежест за установяване неистинността на нотариалния акт.

Представителят на ищцата не е представил доказателства и не е направил искане за събиране на доказателства в подкрепа на оспорването на автентичността на подписите на страните по нотариалната сделка и нотариуса. По делото е изискано и приложено извлечение от азбучника и Първи входящ регистър на нотариата при СРС от 1967 г. В азбучния указател на I нотариус за 1967 г. е вписан К.В. С., като основание за вписването - акт за собственост № 23а (гр. дело № 10639/2017 г. л. 157). В представеното по делото извлечение от входящия регистър не е отбелязан НА № 23а от 23.10.1967 г.

При така представените доказателства и съобразно разпределената доказателствена тежест във връзка с оспорването на нотариален акт № 23а от 23.10.1967 г. том XXV дело № 4613/1967 г., съдът намира за недоказано оспорването от представителя на ищцата на истинността на нотариалния документ. Установени са пороци при вписването на акта, което към датата на неговото съставяне е било част от нотариалното производство.

Предназначението на вписването е било да даде гласност на нотариалните прехвърляния на недвижими имоти и учредяването и прехвърлянето на вещни права върху тези имоти, с оглед тяхната противопоставимост на трети лица и защита на лицата, които са се договаряли със собственика. Порочността на вписването обаче не опорочава самата сделка, обективирана в нотариалния акт (Хр. О. "Ръководство по нотариални действия във връзка със собствеността", Сиби 1995 г. стр. 244-245). Порочността на вписването прави акта непротивопоставим на последващи приобретатели на имота, но самият нотариален акт е валиден и обективираната в него продажба на имота е противопоставима на ищцата Н. Н. Н. като наследник на продавачите на имота Н.й Й.Н. и Л.А.В.. Поради изложеното, съдът приема, че придобитото от наследодателите на ищцата право на собственост чрез покупка на процесния имот от ТКЗС "Георги Кирков" с НА № 143 том XXIV дело № 4116/1963 г. на Х. О. I нотариус при Софийски народен съд, е било изгубено чрез продажба на имота от наследодателите на ищцата на К.В. С. с № 23а от 23.10.1967 г. том XXV дело № 4613/1967 г. на Х. О. I нотариус при Софийски народен съд. Имотът е придобит от праводателя на ответниците Г.К. С. по наследяване от К.В. С. и по дарение от В.Г. С.а. С последващия НА № 17 от 4

15.05.2013 г. том I рег. № 1519 дело № 16/2013 г. на нотариус М. Д.С., вписан в СВп с вх. рег. № 21580 акт № 136том L I дело № 16716, ответниците са придобили собствеността върху имота. Предявеният главен установителен иск от Н. Н. Н. срещу К. И. Л. и А. Г. К. е неоснователен.

Ищцата при условията на евентуалност преидявява иск за признаване за установено правото и на собственост, придобито чрез давностно владение, като прави изявление за присъединяване към него и на владението на наследодателите си. Ответниците оспорват и този иск, като също се позовават на давностно владение върху имота и правят изявление за присъединяване към него и на владението на техния праводател.