Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1451 от 03.08.2018, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1177/2018
Вид
Решение № 1451
Подписан
03.08.2018
Състав
ЗЛАТИНА ИВАНОВА КАВЪРДЖИКОВА, РОСИЦА СЛАВЧОВА СТАНЧЕВА, МИЛЕНА НИКОЛОВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№………./………2018г. гр. Варна

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на трети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА

СТАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА

КАВЪРДЖИКОВА

Мл.с. МИЛЕНА НИКОЛОВА при секретар Атанаска Иванова, като разгледа докладваното от съдията Кавърджикова въззивно гражданско дело № 1177 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се развива след решение № 42/21.05.2018г. по т.д. № 20/2018г. на ВКС, II ТО, с което е отменено на основание чл. 303, ал.

1, т. 1 ГПК влязло в сила определение № 1862 от 28.05.2015 г. по в. гр. д. № 1040/2015г. на ВОС, като делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на подадената от „Енерго Про Продажби“ АД въззивна жалба.

Образувано е по жалба от „Енерго-Про

Продажби“ АД-Варна ЕИК *********, чрез адв. Т.С., срещу решение № 629/09.02.2015г. по гр.д. № 10173/2014г. на ХХХІІІ състав на ВРС, с което въззивникът е осъден на основание чл.99, ал.1, вр. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, да заплати на ищеца “КНМ ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. „*****” №22, партер, представлявано от П.Н.К., който е прехвърлил спорното право в хода на процеса с договор за цесия от 23.10.2014г. на „Интейк” ЕООД, ЕИК **********, сумата от 869,60лв., представляваща цедирано вземане по силата на договор за цесия между „КНМ Груп” ООД и

E. А. А.ЕГН **********, представляващо платена от цедента E. А. А.А.ЕГН ********** без основание сума за недоставена ел.енергия, по фактура № **********/29.04.2010г., въз основа на извършена корекция на сметка на потребена, неотчетена и неплатена стойност на ел.енергия за периода от 01.12.2009г. до 22.04.2010г., общо за 143 дни, начислена служебно за обект с абонатен номер **********, по кл.№ **********, находящ се на адрес гр.Девня, ул.”*****”, №30, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска – 06.08.2014г. до окончателното й изплащане.

Считайки обжалваното решение за постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила, по подробно изложените във въззивната жалба съображения, се моли да бъде отменено и постановено друго, с което исковата претенция бъде отхвърлена, като неоснователна. Моли да бъдат присъдени сторените разноски за две инстанции.

В писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 от „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК ********* чрез юк Ив.Ганчев оспорва въззивната жалба като неоснователна. Иска обжалваното решение да бъде потвърдено. Моли се за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.

В с.з. на 03.07.2018г. „Енерго Про Продажби“ АД, чрез адв. Н.Георгиев поддържа въззивната си жалба, както и в писмена защита по спора по същество, а „КНМ Груп“ ЕООД, чрез адв. Д.Янакиев отговора си на въззивната жалба, заявявайки изрично, че дружеството не поддържа направеното волеизявление по чл.

233 от ГПК за отказ от иска.

За да се произнесе ВОС съобрази следното:

Предявен е иск от „КНМ Груп“ ЕООД, чрез юк Ив.Ганчев, за осъждане на ответника да върне недължимо платената от E. А. А., ЕГН ********** *** сума от 869.60лв., представляваща корекция на сметката му за периода от 01.12.2009г. до 22.04.2010г., начислена за обекта му, находящ се в гр. Девня, ул. „*****“, № 30, за което е издадена фактура № **********/29.04.2010г., което вземане е цедирано с договор за цесия от 29.07.2014г. в полза на дружеството-ищец, съобщена на ответника на 05.08.2014г., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска в съда до окончателното изплащане на задължението и сторените по делото разноски.

Ищецът излага, че на 22.04.2010г. е била извършена проверка на електромера в обекта на E. А. А. в гр. Девня, ул. „*****“, № 30, аб. № ********** и кл. № ********** и заплатил определената му за плащане сума, с цел да предотврати преустановяване на електрозахранването в обекта. Оспорва констатациите в съставения констативен протокол. Не е манипулирано СТИ и в обекта не е потребено начисленото количество ел.енергия. Оспорва начина и методиката по която е изчислен размера на допълнително начислената ел.енергия, още повече, че А.не е присъствал на проверката. Размерът е произволно определен. Произволно е насилен и размера на дължимата сума. Извършената корекция не намира законова опора. Разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от ОУ противоречи на разпоредбите на Закона за защита на потребителя. Иска ответникът да бъде осъден да върне посочената сума, като недължимо платена, заплатена от Али, като вземането е цедирано в полза на „КНМ Груп“ ЕООД.

В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Енерго-Про Продажби” АД, с предишно наименование „Е.ОН България Продажби” АД, чрез адв. М.Йорданова оспорва иска като неоснователен. Ищецът е потребител на електроенергия, съгласно влезли в сила Общи условия на договора за пренос на ел.енергия по електропреносната мрежа /ОУДПЕЕМ/ като при извършената корекционна процедура са спазени всички изисквания и методики, предвидени в самите ОУДПЕЕМ. Договорът за цесия от 29.07.2014г. е нищожен, поради липса на предмет-не е съществувало прехвърленото вземане и поради липса на съгласие-адв.

Кр.Тодоров не е надлежно упълномощен да представлява E. А. А.. Претендира присъждане на сторените разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения по делото констативен протокол № 019474/22.04.2010г. се установява, че служители на „Е.ОН България Мрежи” АД са извършили проверка на електромер № 879446, монтиран в имота на стълб на адреса в гр. Девня, ул. “*****“, № 30 в отсъствието на E. А. А., като протоколът е подписан от съставителите и свидетеля К. Е. А.. Констатирано е, че потребителят е прикачен към въздушната мрежа с проводник 2.5кв.м. и дължина 10м., като по този начин се избягва меренето от СТИ. Проводникът е иззет.

Видно от справка № 9164/26.04.2010г. е извършена корекция на показанията на електромера по проверката, като за периода от 01.12.2009г. до 22.04.2010г. са начислени допълнително 4781.92кВтч ел.енергия.

Издадено е дебитно известие № **********/27.04.2010г. за дължимостта на сумата от 869.60лв. за периода от 01.12.2010г. до 22.04.2010г.

Не се спори между страните, че задължението от 869.60лв. е заплатено изцяло. Пращането на задължението в пълен размер, ведно с лихва за забава се установява и от заключението на вещото лице Ангел К. по допуснатата от първоинстанционния съд ССчЕ.

По делото е представено пълномощно, с което E. А. А.А.учредява представителна власт в полза на адв. Красимир Тодоров, който да го представлява пред

„Енерго-Про Продажби“ ЕООД; да се разпорежда с всички вземания на упълномощителя, включително да уведомява длъжника.

На 29.07.2014 г. между E.

А. А., чрез пълномощник адв. Красимир Тодоров, и „КНМ Груп“ ЕООД е сключен договор за прехвърляне на вземането от 869.60 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електроенергия, за периода от 01.12.2009 г. до 22.04.2010 г. за обект с абонатен № ********** и клиентски № 1*********, за което е издадена фактура № 0*********/29.04.2010 г.

С уведомление вх. № 3202208/05.08.2014 г. „Енерго-Про

Продажби“ АД е уведомено от цедента E. А. А., чрез пълномощника си адв. Красимир Тодоров, за сключения договор за прехвърляне на процесното вземане.

От заключението на вещото лице инж. Н.Върбанов по назначената СТЕ, се установява, че в периода от 01.12.2009г. до 22.04.2010 г. процесният електромер не е отчитал преминалото, доставено и потребено от ползвателя количество ел.енергия, поради неправомерното присъединяване на проводник към консуматорите в обекта, без участието на СТИ. Така е доказано неправомерно вмешателство в схемата на свързване към електропреносната мрежа. Изчисленията по корекционната процедура са математически точни, съглесно съответната методика-чл.

38, ал. 3, т. 3 от ОУ.

От заключението на вещото лице Борис Борисов по назначената съдебно-почеркова експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че подписът, положен за „Упълномощител“ в пълномощното, с което E.

А. А.А.упълномощава адв. Красимир Тодоров, е изпълнен от E.

А. А..

С влязло в сила на 28.09.2017 г. решение № 764/25.10.2016 г., постановено по т. д. № 762/2015 г. по описа на ВОС, е признато за несъществуващо обстоятелството по вписването на Катерина Диденко като управител на „КНМ Груп“ ЕООД.

Според наведентите в исковата молба твърдения, искът е допустим за разглеждане, а според събраните по делото доказателства-и основателен.

Безспорно е, че E.

А. А.А.е бил потребител на електроенергия по смисъла на § 1 т. 42 от Закона за енергетиката и че Общите условия са влезли в сила по отношение на него.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса, „Е.ОН България Продажби” АД, със сегашно наименование “Енерго Про Продажби” АД следва да установи при условията на пълно и главно доказване на валидно правоотношение по доставка на електроенергия, която не е била измерена, или електроенергия в повече от отчетеното, както и че е спазил реда за извършване на проверката, периодът на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерно действие на потребителя, че е използвана правилната методика за корекция на сметката, съответстваща на доставената и потребена електроенергия, влизане в сила на ОУДПЕЕМ. „КНМ Груп“ ЕООД от своя страна следва да установи правото си на цедирано вземане.

Относно направеното от въззивника искане за прекратяване на производство поради това, че направеният от ищеца отказ от иск е породил правни последици, тъй като заличаването на управителя на ищцовото дружество няма обратно действие по арг. от чл. 141, ал. 6 ТЗ и 599 ГПК и не може да бъде противопоставено нито на въззивника, нито на съда като трети добросъвестни лица, съдът има предвид най-напред произнасянто на ВКС с решение № 42/21.05.2018г. по гр.д. № 20/2018г. и дадените указания към въззивния съд за разглеждане на подадената от „Енерго Про Продажби“ АД въззивна жалба /по същество/. Намира, с оглед мотивите на цитираното решение, които съдът възприема, че посочените разпоредби са неприложими към конкретния случай, доколкото отказът от иск е едностранно волеизявление на ищеца към съда, а правните последици по чл. 233 ГПК не зависят от волята на ответника.

Разпоредбите на чл. 141, ал. 6 ТЗ и 599 ГПК уреждат действието на вписването по отношение на възникналите материалноправни отношения между гражданскоправните субекти, но са неприложими към тези от публичноправен характер, каквото е процесуалното правоотношение между ищеца и съда. Неприложими в случая са и разпоредбите на чл. 8 и чл. 10, ал. 1 и ал. 2 ЗТРЮЛНЦ. Чл. 8 ЗТРЮЛНЦ регламентира оповестителното действие на заличаването на вписването, а чл. 10, ал. 1 и ал. 2 ЗТРЮЛНЦ уреждат фикции в полза на третите добросъвестни лица за съществуването на вписано, но несъществуващо обстоятелство, респективно несъществуването на невписаното обстоятелство. За да се позове на оповестителното действие на заличаването по чл. 8 ЗТРЮЛНЦ или на фикциите по чл. 10, ал. 1 или ал. 2 ЗТРЮЛНЦ третото лице трябва да се е доверило на вписването, т.е. същото да го е мотивирало да сключи сделка или извърши процесуалното действие. Както вече беше посочено, прилагането на последиците на чл. 233 ГПК не са обусловени от волята на насрещната страна, а правоотношението между съда и страната е от публичноправен характер. Следователно обявяването на вписването на Катерина Диденко като управител на „КНМ Груп“ ЕООД за несъществуващо обстоятелство обвързва съда при преценка за наличието на представителна власт на лицето, което е направило отказ от иск в производството. Предвид това, че отказът от иск е направен от лице без представителна власт, съдът намира, че производството не може да бъде прекратено, а въззивната жалба следва да бъде разгледана по същество.

С оглед въведените във въззивната жалба оплаквания, правният спор се съсредоточава върху действителността на договора за цесия, по силата на който потребителят е прехвърлил на ищцовото дружество вземането си спрямо ответника, наличието на уведомяване за извършеното прехвърляне на вземане и върху наличието на правото на ответното дружество служебно да коригира сметките за електроенергия за минал период от време.