Решение № 702 от 30.05.2025, Административен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 702

Силистра, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Силистра - IV състав, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

МАРГАРИТА СЛАВОВА

При секретар ВИОЛИНА РАМОВА като разгледа докладваното от съдия МАРГАРИТА СЛАВОВА административно дело № 20257210700074 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на А. П. К. от гр.Силистра, подадена чрез представител по пълномощие адв.К. Л. от АК-Силистра, против Заповед №25-1099-0000**/06.02.2025г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171 т.1 б. “б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) по вид „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Жалбоподателят счита,че оспореният акт е засегнат от всички пороци по смисъла на чл.146 АПК,вкл. и при неспазена форма, тъй като бил издаден при отсъствие на условията от чл.5 ал.1 от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Обн.ДВ,бр.61/17г., посл.изм.ДВ,бр.81/23г.),за извършване изобщо за проверка от процесния вид. Липсвали мотиви относно част от предмета на административното производство,вкл. същото било приключило при неизяснени факти и обстоятелства от значение за случая (арг.чл.35 АПК), довело до нарушаване на базовия принцип от чл.7 АПК за истинност.

Релевира като съществено нарушение на административнопроизводствените правила обстоятелството, че в оспорената ЗППАМ било посочено време на извършване на нарушението на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП - 05.02.2025г. в 14:16 часа, а пробата за наличие на амфетамин била от същата дата, но от 14:07 часа, което разминаване в темпорално отношение на двете действия сочело или, че оспорващият не е извършил нарушението, или, че след установяване наличието на амфетамин с т.нар. “полеви тест“, е оставен да управлява автомобила, след което (след 10 минути) е бил спрян отново и констатирано нарушението. Това смущавало правото му на защита.

Обжалваната ЗППАМ била и материално незаконосъобразна, защото главната предпоставка за приложение на релевираната разпоредба от ЗДвП - „управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози“ не била установена. Това било така, тъй като административната принуда е наложена въз основа на показанията на Drugtest 5000,с фабричен № ARRС-0044, отчел употреба на „амфетамин“, при полицейска проверка на водача, които (показания), били оспорени.Същият дал биологичен материал за химико-токсикологичен анализ, в която връзка твърди, че процесният резултат от т.нар.“полеви тест“, извършен с Drugtest 5000, при наличието на дадена проба за химико-токсикологично лабораторно изследване, не е годно доказателствено средство за установяване на нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП, а тежестта за неговото доказване била нормативно възложена на ответника. На същия терен въвежда и оплакване, че полицейският орган бил приложил неправилно закона, в сегмента за постигане на нормативната цел,с оспорената заповед. Акт от процесния вид се издавал с оглед на изрично нормираните цели с чл.171 ЗДвП, както и с чл.22 ЗАНН, а не за да бъде необосновано ограничена правната сфера на неговия адресат. Допълва аргументацията в хода по съществото на спора със становище, че щом управлението на МПС след употреба на наркотици (независимо от степента на повлияност на водача) е винаги престъпление (арг.чл.3**б ал.3 НК), то полицейските органи не разполагали с компетентност изобщо да съставят актове за установяване на административно нарушение, каквото в обсъжданата хипотеза няма, а да изпращат незабавно материалите на прокуратурата за образуване на досъдебно наказателно производство.Поставен в този ракурс случаят сочел,че липсвало изобщо нормативно основание за издаване на заповед от процесния вид, тъй като нямало административно нарушение за чието преустановяване да се налага административна принуда.В тази връзка не е заявено искане относно валидността на оспорената ЗППАМ, но се акцентира върху наложителност за нейната отмяна с цел гарантиране не само правата на оспорващия, но и на правната сигурност в обществото.

Поддържа, че при дадени проби за медицинско изследване, неговите изводи за наличие/отсъствие на следи от употреба на наркотични вещества, са определящи.В този контекст счита, че ответният орган е дължал изчакване на резултата от химико-токсикологичното лабораторно изследване,след което да формира извод за наличие/липса на нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП - управление на МПС след употреба на наркотични вещества, което като не е направил, бил нарушил закона.Твърди липса изобщо за нарушение на чл.5 ал. 3 т.1 пр.2 ЗДвП, за което на датата на проверката - 05.02.2025г., бил дал биологичен материал за изследване и в частна независима лаборатория, като резултатът за 8-те вида наркотични и упояващи вещества, е отрицателен,вкл. за „амфетамини“. Заради всичко това, настоява оспорената ЗППАМ да бъде отменена. Претендира присъждане на съдебни разноски в хипотезата на чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата, съгласно наредбата по чл.36 ал.2 от с.з.

Ответникът - Началник група „Регистрация и отчет на превозни сред-ства, административно-наказателна дейност и водачи“ в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР гр.Силистра, чрез представител по пълномощие В.А. - главен юрисконсулт в ОД МВР Силистра (л.49), в съдебно заседание и с Писмено становище (л.61-л.69),поддържа неоснователност на жалбата. На базата на представените с административната преписка доказателства, твърди че процесният индивидуален административен акт бил допустим и валиден, издаден от компетентен полицейски орган. Същият бил и материално законосъобразен, като моли при решаване на спора, ако химико-токсикологичното изследване не е извършено от ВМА-Варна,съдът да вземе предвид резултата от скрининговия тест, направен на биологичните проби, дадени от оспорващия на 05.02.2025г. Поддържа, че била доказана предпоставката за прилагане на атакуваната административна принуда по чл.171 т. 1 б.“б“ ЗДвП, с изправен Drugtest 5000, от одобрен тип и преминал периодичен контрол; при спазена процедура от чл.5 Наредба №1/17г.Ето защо, действайки при обвързана компетентност, ответният орган бил процедирал съответно на закона и неговата цел, фактите и обстоятелствата по случая, поради което настоява жалбата да бъде оставена без уважение.Претендира юрисконсултско възнаграждение, като заявява, в условията на евентуалност, възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатения хонорар от жалбоподателя за един адвокат.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК,във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата. Съдът, като обсъди становищата на страните и след преценка на доказателствата по делото, извършвайки проверката по чл.168 ал.1 АПК, прие за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице - адресат на оспорения акт; подлежащ на съдебен контрол (арг. чл.171 ал.5 ЗДвП); при наличие на правен интерес и в законоустановения срок от чл. 149 ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е Заповед №25-1099-0000 **/06.02.2025г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП -„временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.Свидетелство ***е иззето със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение серия GA №3509866/05.02.2025г., съгласно регламентацията от чл.172 ал.3 ЗДвП, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП, извършено от А. П. К., при управление на лек автомобил ****, с рег.№[рег. номер].

Административната принуда е приложена по отношение на жалбоподателя, като водач на автомобила, затова че на 05.02.2025г., в гр.Силистра, по [улица] посока ЛПК, го е управлявал след употреба на наркотични вещества или техни аналози.Същият е бил изпробван с Drugtest 5000,с фабричен номер:***, като дисплеят му е отчел положителен резултат за амфетамин, с проба №**. Показанията били оспорени от водача. Издаден му е Талон за изследване *** (л.17) и същият дал биологичен материал за лабораторен анализ (л.39-л.42), видно от представените доказателства от „МБАЛ-Силистра“АД. В административната преписка е приложен Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества (л.18), съгласно чл.5 ал.2 Наредба №1/17г.,а с жалбата е представен Протокол от 05.02.2025г. на Медицинска лаборатория „Ц.“ (л.10), от извършено изследване за 8 вида наркотични вещества, на предоставен биологичен материал (урина) от А. П. К., като всички са отрицателни, вкл. за Amphetamine.

С Мотивирана резолюция за прекратяване на административнонаказателното производство, съгласно чл.54 ал.1 т.9 във връзка с чл.33 ал.2 ЗАНН, органът е изпратил материалите от преписката на РП гр.Силистра, с оглед наличието на данни за престъпление по чл.3**б ал.3 НК. С писмо вх.№518/18.03.2025г. на АС-Силистра (л.44), разследващ полицай, в отговор на служебно изискана информация, е уведомил съда, че по повод процесните факти, е образувано досъдебно наказателно производство ДП №1886 ЗМ-79/2025г. по описа на РУ-Силистра,пр.пр.№396/2025г. на Районна прокуратура гр. Силистра в рамките на което, с Постановление от 11.02.2025г. на водещия разследването (л.46), е назначена Съдебно-химическа експертиза на дадените проби от жалбоподателя, чието извършване е възложено на експерти при ВМА Варна, но заключение не е представено.

Настоящият състав е изискал отговор за резултата от химико-токсикологичното изследване от ВМА „МБАЛ-Варна“ гр.Варна, който е в същия смисъл (няма заключение по СХЕ), видно от писмо вх.№772/29.04.25г. на АС-Силистра (л.58). С него съдът е уведомен, че дадените проби от А. П. К. на 05.02.25г. са постъпили в Лабораторията за химико-токсикологични изследвания, но поради драстичното системно претоварване на същата, възложеният анализ все още не е извършен. Наличен към момента е единствено първоначален резултат от проведени скринингови тестове при приемането на биологичните проби, който е положителен за наркотични вещества, но същият не може да бъде преценяван като надеждно доказателствено средство,защото е извършен с т.нар.“бърз тест“ и не представлява хроматографски химико-токсикологичен анализ. Последният се използва при изготвяне на възложената от разследващия орган съдебно-химическа експертиза, каквато, до приключване на устните състезания по настоящото дело, не е била депозирана пред органите на обвинителната власт по воденото ДП №1886 ЗМ-79/2025г. по описа на РУ-Силистра за деяние по чл.3**б ал.3 НК.

Основният конфликтен момент по делото е съсредоточен върху въпроса - установена ли е по надлежния ред употребата на наркотици от оспорващия, който с оглед на ангажираните доказателства, следва да получи положителен отговор. Съгласно регулацията от чл.170 ал.1 АПК, тежестта за доказване на фактическите основания за издаване на оспорената ЗППАМ, е възложена на ответния орган. Същият е представил Справка за нарушител/водач (л.12-л.14), видно от която е, че жалбоподателят е санкциониран трикратно за еднотипно нарушение (на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП) от вида на процесното по делото, начиная с НП №№1466/13.11.2012г.; през 2024г. и настоящото. От същата (справка) се установява още и това, че е ангажирана наказателната му отговорност по чл.3**б ал.3 НК, за деянието от 08.07.2024г. (изразило се в отказ от изследване, презумиращо нарушение от процесния тип), като наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, в хипотезата на чл.3**г НК,е било наложено за срок от 6 месеца и е изтекло на 08.01.2025г. Процесната по делото проверка е извършена на 05.02.2025г.,т.е. преди изтичане дори на едномесечен срок от изтърпяване на наказанието и, видно от доказателствата е, че два по вид „бързи тестове“- с Drugtest 5000,извършен на място от полицейските служители и скрининговия в Химико-токсикологичната лаборатория на ВМА-Варна, са дали положителен резултат за наркотици. Колкото и несигурен да е така отчетеният резултат, е сериозна индиция за това, че се установява съставомерното обстоятелство в процеса. На тях противостои Протоколът от изследване в частна медицинска лаборатория „Ц.“, на чиито резултати следва да се даде вяра, но липсват доказателства за това кой точно и при какви обстоятелства е дал биологичните проби за въпросното лабораторно изследване. С двете групи документи (административната преписка и представените след служебна намеса на съда,вкл. с жалбата) се удостоверяват факти с правно значение за повдигнатия спор, поради което същите подлежат на извършеното обсъждане.Независимото изследване в частна лаборатория не е от категорията доказателства, които са годни да разколебаят доказателствената сила на АУАН, регламентирана с чл.189 ал.2 ЗДвП. В този контекст на анализа на доказателствената съвкупност, настоящи- ят състав приема за установено управлението на автомобила от оспорващия след употреба на наркотични вещества на процесната дата.

Разпечатката съдържа 20 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/57f762eb-f5c0-40fa-b8da-746a62a8bc7e