Решение № 1048 от 05.07.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1048 гр. Русе, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дарин Н. Йорданов при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело № 20224520105702 по описа за 2022 година

Предявен е иск за реално изпълнение на договорно задължение с правно основание чл.79 от ЗЗД.

Ищецът ”ПРИСТАНИЩЕН КОМПЛЕКС” ЕАД–Русе твърдят, че на *** г. с насрещната страна бил сключен Договор за пристанищни услуги № ** със срок на действие **** г. В него било предвидено пристанището да приема, о6работва, съхранява и експедира насипни товари- зърнени храни и фуражи на товародателя в пристанищен терминал Русе-Изток срещу възнаграждение, съгласно действащите за периода „Цени и условия за извършваните дейности и услуги в „Пристанищен комплекс Русе“-ЕАД. След приключване на обработката на транспортното средство и извършените пристанищни услуги, изпълнителят издавал фактура, която следвало да бъде заплатена от ответника в 10-дневен срок. Сочат, че във връзка с процесния договор били издадени фактури както следва:

№ ********** от 05.05.2022г. за 4961,92 лева;

№ *** от 09.05.2022г. за 2953,88 лева;

№ ******** от 09.05.2022г. за 4747,27 лева;

№ ********** от 16.05.2022г. за 6201,74 лева;

№ ********** от 03.06.2022г. за 4942,73 лева;

1

Ответникът получил съответните пристанищни услуги, но не престирал дължимата цена и след връчена покана на 07.07.2022 г. С оглед изложеното молят насрещното дружество да бъдат осъдени да им заплатят общо сумата от 23 807,54 лв., с вкл. ДДС, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.Претендират и за присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „ХЕРМЕС ЛИНД“ ООД не е депозирал отговор на исковата молба. В открито заседание процесуалният представител на страната е оспорил изцяло иска по основание и размер. Твърди, че услугите, за които е фактурирано възнаграждение не са поискани от дружеството.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

По делото няма спор и са ангажирани доказателства, че между страните са възникнали търговски отношения по повод Договор за пристанищни услуги № ** от *** г., по силата на който ищецът, стопанисващ пристанищен терминал Русе-Изток,се задължил за времето до 31.12.2022 г. да приема, о6работва, съхранява и експедира насипни товари-зърнени храни и фуражи на товародателя срещу възнаграждение, съгласно действащите за съответния период „Цени и условия за извършваните дейности и услуги в „Пристанищен комплекс Русе“-ЕАД. След приключване на обработката на транспортното средство и извършените пристанищни услуги, изпълнителят издавал фактура, която следвало да бъде заплатена от ответника в 10-дневен срок (чл.33).

Приложени са издадени от ищеца фактури във връзка с процесния договор, както следва – № ********** от 05.05.2022г. за 4961,92 лева; № *** от 09.05.2022г. за 2953,88 лева и № ******** от 09.05.2022г. за 4747,27 лева (и трите за обработка за насипен слънчоглед от кораб на камион и ремарке и канатрия автомат/ремарке);№ ********** от 16.05.2022г. за 6201,74 лева (за обработка за слънчогледов шрот сънпро насипно от камион на кораб и канатрия автомат/ремарке) и № ********** от 03.06.2022г. за 4942,73 лева (за обработка за насипен слънчоглед от кораб на камион и ремарке, за лопатиране и канатрия автомат/ремарке). Извършването на описаните услуги ищецът е удостоверил с представените в производството талимански записки, товарни ордери, актове и описи на камиони.

Приетата в производството икономическа експертиза, след запознаване с представените по делото доказателства и извършена проверка при страните, се е произнесла, че ищецът е завел в дневниците си за продажба и справките-декларации по ДДС процесните фактури. Ответното дружество е осчетоводило първите четири от процесните фактури в месеците на издаването им, като е начислило дължимия ДДС по всяка от тях. Всички фактури са включени в дневника за покупки на ищцовото 2 дружеството за съответния данъчен период и в справка- декларацията по ЗДДС.

Ищецът е начислил и внесъл в държавния бюджет ДДС по процесните фактури.

Ответното дружество е начислило дължимия ДДС по фактурите от 05.05.2022г. до 16.05.2022 г., за които е подало и справка-декларация по ЗДДС в НАП, заедно с отчетните регистри към нея, респективно ползвало е правата си на данъчен кредит по тях. Фактура № ********** от 03.06.2022г. за 4942,73 лева не осчетоводена от ответника и за същата той не е начислил ДДС, не е подал в НАП справка-декларация по ЗДДС и не е ползвал данъчен кредит. По делото няма спор, че ответникът не е заплатил вземанията по процесните фактури, включително и след изпратена покана от съконтрагента.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

От представените по делото фактури и останалите приложени към тях доказателства - талимански записки, описи на претеглените камиони, генерални актове и декларации за временно складиране, съдът намира за доказано по делото, че между страните са налице сключени търговски сделки, по силата на които Пристанището /ищецът/ да приема, обработва, съхранява и експедира насипни товари – зърнени храни и фуражи на товародателя /ответникът/ в пристанищен терминал Русе – Изток срещу възнаграждение съгласно действащите за периода „Цени и условия за извършваните дейности и услуги в Пристанищен комплекс Русе – ЕАД”. Допълнително доказателство за това е и заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, от която е видно, че издадените 4 бр. фактури за този период са осчетоводени текущо в счетоводствата и на ищцовото и на ответното дружества и са включени в дневниците за продажби за същия месец на ищеца и в дневника за покупки по ЗДДС на ответника с право на пълен данъчен кредит и е ползван пълен данъчен кредит по тях от страна на ответното търговско дружество. Неоснователно е възражението на ответника, че нито едно от писмените доказателства не е било подписано от него, а фактурите, макар да сочели ответното дружество като получател на услугите по тях, съдържали запис, че получатели на стоката са „КРИСТЕРА”АД и „БОНМИКС“, т.е. трети лица. На първо място ищецът не е получател на стоките, а по силата на сключените търговски сделки той е следвало да приема, обработва, съхранява и експедира насипни товари – зърнени храни и фуражи на товародателя. На следващо място талиманските записи и по петте фактури са двустранно подписани като е положен и подпис за приемане на стоката при посочен получател – ответното дружество.На следващо място съгласно чл.301 от ТЗ търговецът потвърждава действията на лице действало от негово име без представителна власт, ако не се противопостави веднага след узнаване на тези действия. В случая, макар от процесните фактурите да не са двустранно подписани може да се направи извод, че са получени от служители на ответника и че той е узнал за техните действия – в случая по отношение на първите четири фактури – за периода от 05.05.2022г. до 16.05.2022 г., знанието не се презюмира, а се доказва по несъмнен 3 начин не само от вписването на фактурите в дневниците за покупки, но и от това, че по фактурите е теглен данъчен кредит в пълен размер ДДС. Само по себе си, отразяването на фактурите в счетоводството на ответното дружество, включването им в дневниците за покупки по ДДС и ползването на данъчен кредит по същите, представляват недвусмислено признание на задължението по тях и доказват неговото съществуване.

В този смисъл е и трайната съдебна практика, в това число и решение № 46 от 27.03.2009г. по т.д.№ 454/2008г., 2-ро т.о., ТК на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК и имащо задължителен характер за съдилищата съгласно т.2 от ТР на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010г. Поради това съдът намира за доказано, че ответникът дължи на ищеца не само сумите по първите четирите фактури в общ размер на 18 864,81 лева с включен ДДС, но и по последната фактура № **********/03.06.2022 г. за сумата в размер на 4942,73 лева. Действително тази фактурата също не е двустранно подписана, но талиманската записка към нея е подписана двустранно и то по същия начин както талиманските записки по останалите фактури. Този документ е представен с исковата молба по делото и в срока по чл.131 от ГПК не е оспорен от ответника, който изобщо не е подал отговор на исковата молба. Ищецът е претендирал дължимите от ответника суми с покана за доброволно плащане, която е връчена на ответника на 04.07.2022 г., видно от представеното по делото известие за доставяне и съобразно разпоредбата на чл.301 от ТЗ ответникът не е възразил срещу общия размер на задължението си, в т.ч. и по фактурата от 03.06.2022 г. Тази фактура е надлежно осчетоводена от ищеца, който я е включил в дневника за продажби за същия месец и е начислил и внесъл в държавния бюджет ДДС по нея. Съгласно чл.182 от ГПК така направените счетоводни вписвания от ищеца следва да му служат като доказателство, т.к. са редовни от счетоводна гледна точка и доказват претенцията му с оглед обстоятелства по делото, а именно: неоспорването на представените от ищеца документи в срока по чл.131 от ГПК, невъзразяването от страна на ответника по реда на чл.301 от ТЗ след узнаване на осъществените действия от ищеца в изпълнение на рамковия договор за период, обхващащ и процесния, както и с оглед наличието на двустранно подписана талиманска записка по тази фактура, оформена по същия начин, както и тези по останалите фактури. С оглед на изложеното искът следа да се уважи изцяло, вкл. и в частта по фактура № **********/03.06.2022 г. за сумата в размер на 4942,73 лева като доказан и основателен.

Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК разноските по делото са в тежест на ответника.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

4

ОСЪЖДА “ХЕРМЕС ЛИНД“ ООД , ЕИК 200131514, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Киев” № 7, вх.1, ет.3, ап.11, представлявано от управителя Ивелин Николов Николов, да заплатят на “ПРИСТАНИЩЕН КОМПЛЕКС-РУСЕ“ ЕАД, ЕИК 117021078, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Пристанищна” № 22, представлявано от Петър Ненков Драгошинов, изпълнителен директор, със съдебен адрес: гр.Русе, ул.”Борисова” № 8, ет.4, чрез адв.А. Г. от АК-Русе, сумата от сумата от 23 807,54 лева с вкл. ДДС, представляваща сбор от дължима цена за извършени услуги по Договор № **/*** г., във връзка с което били издадени фактури както следва: № ********** от 05.05.2022г. за 4961,92 лева; № *** от 09.05.2022г. за 2953,88 лева; № ******** от 09.05.2022г. за 4747,27 лева; № ********** от 16.05.2022г. за 6201,74 лева и № ********** от 03.06.2022г. за 4942,73 лева ведно със законната лихва върху главницата от 10.11.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 3 744,30 лв. – разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

5