Решение № 394 от 14.12.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. Стара Загора, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно гражданско дело № 20225500500634 по описа за 2022 година Производството е образувано по въззивна жалба от М. Г. Х. пребиваващ понастоящем в Затвора – гр.С.З. против решение №216 от 06.04.2022г. постановено по гр.д.5629/2021г. по описа на Районен съд Стара Загора, с която е отхвърлена исковата му претенция за разликата от 800 лева до претендираната сума от 10 200 лева за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди изразяващи се в негативни изживявания и унизено човешко достойнство в резултата на осъществена спрямо него дискриминация – „тормоз“ по признак „религия“за периода от 09.12.2016г. – 09.12.2021г. от страна на Г. Д. Р. и Х. Т. Л..

Въззивникът моли да бъде отменено постановеното първоинстанционно решение в обжалваната част и да бъде уважен изцяло предявения от него иск.

Излага съображения, че поради факта, че не му е изпратен протокол от проведеното открито съдебно заседание на 10.03.2022г. пред Районен съд Стара Загора го препятства да изложи в настоящата въззивна жалба точните пороци на обжалваното решение.

Въззиваемият Г. Д. Р., пребиваващ понастоящем в Затвора – гр.С.З., чрез адв.Р. А.-А. от АК Стара Загора в качеството и на назначен служебен защитник, изразява становище, че депозираната въззивна жалба е неоснователна и необоснована и като такава следва да бъде отхвърлена, а обжалваната част на първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено в частта, в която е отхвърлен като неоснователен за сумата над 800 лева до 10200 лева 1 предявеният от Х. осъдителен иска за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди. Излага подробни съображения.

Счита, че напълно обосновано Районен съд Стара Загора е формирал изводи, че М. Х. не е претърпял значителни по размер неимуществени вреди, тъй като здравословното му и психическо състояние не се е влошило, въпреки твърденията от страна на Х. за тормоз насочен към осуетяване на извършваните мюсюлмански ритуали, същите не били прекъсвани като изпълнение. Счита, че липсват доказателства за създаване на обидна и унизителна среда, още повече, че всички доказателства, върху които първоинстанционният съд е формирал своите правни изводи са основани върху преценката на свидетеля С., а не върху обективни и безпристрастни доказателства. Счита, че при извършване на преценка относно размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде взето под внимание и провокиращото поведение от страна на М. Х. при извършване на религиозната обредност.

Въззиваемият Х. Т. Л. не е депозирал отговор срещу тази въззивна жалба в дадения му от първоинстанционния съд срок.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от Г. Д. Р., пребиваващ понастоящем в Затвора – гр.С.З., чрез адв.Р. А.-А. от АК гр.Стара Загора в качеството и на назначен служебен защитник, с която заявява, че в установителната и осъдителната част решението на РС гр.Стара Загора е необосновано и неправилно. Твърди, че първоинстанционният съд е основал фактическите и правни изводи по спорното право върху част от събрания по делото доказателствен материал. Кредитирал е с доверие твърдение на ищеца, за които по делото са били събрани взаимно изключващи се доказателства, както във връзка с изповядваната религия от М. Х., така и относно действията посредством същият твърди, че е дискриминиран по признак „религия“.

Излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си. Сочи, че ищецът не е провел, чрез пълно и главно доказване относно действителното съществуване на твърдяните от него в исковата претенция обстоятелства, че изповядва мюсюлманска религия, а от там, че по отношение на него е налице един от признаците по чл.4, ал.1 ЗЗДискр. Сочи и като неправилен правният извод на РС гр.Стара Загора относно създаването на негативна атмосфера в затвора, наситена с враждебност вследствие поведението на ответниците. С оглед неоснователността на иска по чл.71, ал.1, т.1 ЗСДискр, въззиваемият счита за неоснователен и уважения до размер от 800 лева осъдителен иск за обезщетение за неимуществени вреди.

Моли да бъде отменено постановеното решение в установителната и осъдителната му част, като неправилно и необосновано и отхвърляне изцяло на предявените от М. Г. Х. срещу Г. Д. Р. обективно съединени искове по чл.71, ал.1, т.1, 2 и 3 от ЗЗДискр.

В срока за отговор на насрещната въззивна жалба е постъпил такъв от М. Г. Х., чрез процесуалният му представител адв.К. В.-Д. от АК Стара Загора, назначена с Определение №1774/26.06.2022г., с който счита, че 2 постановеното решение в обжалваната му част от насрещната страна е правилно и обосновано, а въззивната жалба е неоснователна. Излага подробни съображения относно правилността на постановеното решение.

Моли да не бъде уважавана въззивната жалба, подадена от Г. Д. Р., чрез адв. Р. А.-А., като неоснователна и да бъде потвърдено постановеното решение в частта, в която е признато за установено на основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр., че спрямо М. Г. Х. за периода от 09.12.2016г. до 09.12.2021г., Х. Л. и Г. Р. са извършили нарушение на чл.5 във вр. с чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., както и в частта, с която същите са осъдени на основание чл.71, ал.1, т.2 от ЗЗдискр. да преустановят нарушението и да се въздържат от дисриминационни действия по признака „религия“ спрямо М. Х..

Въззиваемият Х. Т. Л. не е депозирал отговор срещу тази насрещна въззивна жалба в дадения му от първоинстанционния съд срок.

Постъпила е въззивна жалба с дата 31.08.2022г. от М. Г. Х., чрез адв.К.

В.-Д. от АК Стара Загора против решение 718/05.08.2022г. постановено по гр.дело №5629/2021г. по описа на РС Стара Загора, в частта, в която е оставена без уважение молбата му с вх.№8169/15.04.2022г.за допълване на основание чл.250 от ГПК на Решение №216/06.04.2022г. по същото дело.

Счита, че липсва произнасяне на съда относно дължимото обезщетение за нарушаване на чл.9 от ЕКЗПЧОС, каквото искане е направено от него с исковата молба. Счита, че решението в обжалваната му част е неправилно и претендира неговата отмяна, както и връщане на делото за произнасяне по същество на молба с вх.№8169/15.04.2022г. Излага подробни съображения.

В срока за отговор е постъпил такъв от адв.Н. С. от АК Стара Загора, като пълномощник на Х. Т. Л., с който заявява, че подадената от М. Г. Х., чрез адв.К. В.-Д. въззивна жалба е допустима, но я оспорва изцяло като неоснователна. Счита, че съда е постановил правилно решение, като подробно е описал на какво основание осъжда и на какво основание отхвърля претендираните от ищеца обезщетения за претърпени неимуществени вреди.

Въззиваемият Г. Д. Р. не е депозирал отговор срещу тази въззивна жалба в дадения му от първоинстанционния съд срок.

Въззиваемият Х. Т. Л. в с.з. изразява становище, че не е доволен от постановеното първоинстанционно решение в осъдителната спрямо него част.

Твърди, че той не е тормозил М. Х., както и че никой от Затвора не го тормози, защото знае, че Х. води непрекъснато дела. Счита, че неправилно е осъден да заплаща обезщетение за нещо, което не е извършил.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявени са обективно съединени искове са с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. - за установяване на дискриминационно третиране на ищеца, чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр - за преустановяване на извършените действия и чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД - за обезщетение за 3 неимуществени вреди.

В исковата си молба първоначално ищецът М. Г. Х. сочи, че е предявил искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 71, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗЗДкр. против трима ответници Х. Т., Г. Р., Е. М. първите два неоценяеми, а третия цена шест лева за солидарно осъждане на тримата ответници, алтернативно разделно осъждане за по два лева всеки. Впоследствие /в о.с.з. от 10.03.2022 г./ е оттеглил исковата си молба против ответника Е. М. /производството е частично прекратено/, като ищеца увеличил паричната си претенция /чл. 214 ГПК/ спрямо останалите ответници на 10 200 лв. с искане за солидарно осъждане, алтернативно по 5100 лв.

Ищецът М. Г. Х. твърди, че в периода 09.12.2016г. до 09.12.2021г. бил настанен принудително в Затвора - С.З. където изтърпявал наложеното наказание „Доживотен затвор без замяна“. В същия затвор в периода 09.12.2016 г. до 09.12.2021 г. били настанени и ответниците Х. Т. Л., Г. Д. Р. и Е. Н. М., които изтърпявали наказание - „Доживотен затвор“.

Ищецът сочи, че от 1990 г. до настоящият момент, ревностно изповядвал религията ***, като стриктно спазвал всички заложени в *** правила /като моленето по специфичен начин по пет пъти в денонощието/, препоръки /като начин на поведение на търпимост и въздържание от пороци и съблазни/, забрани /като забраната да се храни със свинско месо, както и да докосва нещо свинско - мас, кожа, кости, месо и др./, богослужения, практикуване и спазване на ритуали. Ответниците обаче по предварителен сговор помежду им, всеки ден, винаги и всячески забранявали, пречели и възпрепятствали ищеца свободно да изповядва религията си и религиозните си убеждения, индивидуално и/или колективно, публично и/или в частен кръг, чрез богослужения, преподаване и спазване на обреди и ритуали.

Същевременно, за същия период от време ответниците, никога и по никакъв начин не забранявали, пречели или възпрепятствали затворниците християни, свободно да изповядват религията си и религиозните си възгледи и убеждения, индивидуално и/или колективно, публично и/или в частен кръг, чрез богослужения, преподаване, практикуван и спазване на обреди и ритуали. Конкретно извършвали следните действия - 1/ според ***, прасето било мръсно животно, поради което *** забранявал, мюсюлманите да се хранят с и да се допират до каквото и да е произхождащо от прасе /месо, мас, кости, кожа, косми и др. под./, и всяко нещо до което се е докосвало нещо свинско се счита за замърсено и осквернено. За процесният период, като мюсюлманин ищецът се молел всеки ден най-малко по 5 пъти дневно. В същия период когато ищецът започвал да изпълнява своя молитва ответниците започвали да крещят - „***.“, „***“ и отправяли устна забрана на ищеца да продължи да се моли на ***. В случай, че продължавал да се моли запушвали устата му, издърпвали молитвеното килимче, сваляли от главата на ищеца ритуалната молитвена шапчица /Кааба/, плюели върху свещения коран и го ритали от ръцете на ищеца. Докосвали ищеца и корана му със свинска опашка, напоена със свинска мас, смеейки се и казвайки, че 4 сега и ищецът и коранът са омърсени и това прави молитвите безсмислени.

Карали ищеца да целува християнски кръст и библия, и да се отрече от *** като ответникът Х. Л. крещял - „***“, същото правел и ответникът Г. Р., защото той пък носел името на свети Г., 2/ по време на свещеният месец „***“ въпреки, че изрично казвал на тримата ответници, че през ***а по религиозни причини ищецът няма да се храни и пие вода през светлата част от денонощието, ответниците пъхали парче сланина в устата му, крещейки „***“, и пълнели устата му с вода, крещейки - „***.“, 3/ Когато ищецът празнувал „***“ раздавал на другите затворници баклава, бонбони и сладкиши, но ответниците му отправяли устна забрана да прави това, защото не било християнско, а на другите затворници казвали да не вземат от сладките храни, защото *** бил религия на терористи, 4/ когато ищецът давал *** на други затворници /под формата на храна, дрехи, обувки и др.под./, ответниците му отправяли устно забрана да го прави, а в случай, че въпреки това някой затворник получел такъв „***“, ответниците вземали всичко, и го унищожавали, 5/ Всеки ден когато ищецът, проповядвал и разяснявал сред другите затворници религията ислям тримата ответници отправяли устна забрана да не го прави казвайки, че се намира в български затвор, а не в турски затвор. В случай, че ищецът не изпълнявал забраната ответниците го издърпвали настрани, а на затворниците започвали да говорят, че това което проповядва ищеца е религия на терористи, че ***, 5/ За целият процесен период всеки ден ответниците отправяли към ищеца / на всеослушание пред другите затворници/ устно забрани да споменава и изрича дори на ум имената на *** и ***, да чете дори на ум свещения коран, да носи ритуалната си молитвена шапчица /Кааба/, и да ползва по какъвто ритуалното си, молитвено килимче.