Решение № 215 от 17.06.2026, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. ХАСКОВО, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Ж.Р. Х. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20265600500251 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК

Обжалваното решение

С решение №200/08.III.2026 г. постановено по гражданско дело №1818/2025 г. Районен съд-Хасково признава за недействителен на основание чл. 135, ал.1 от З ЗД по отношение на Н. Х. М., ЕГН **********, С. А. М., ЕГН ********** и А. М. Р., ЕГН **********, тримата с адрес: с.***, общ. *** - нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том **, рег. № **, дело №***г. на Нотариус с рег. № 660 с район на действие Районен съд – Хасково, вписан в Служба по вписванията при Районен съд – Хасково, с вх. № 5138 и дв. вх. № 5130 от 19.09.2024г., Акт № ***, том ***, с който М. М.С. дарява на „Д.О.“ ЕООД, чиито едноличен собственик и управител е самият той, следния недвижим имот: 1/100 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град ***, 1 община ***, област Хасково, одобрени със заповед РД-18-63/05.10.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 14.06.2016г., с административен адрес на имота: гр. ***, ж.р. ***, с площ 745 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, предишен идентификатор няма, номер по предходен план: имот 350 (триста и петдесет), при съседи съгласно кадастрална скица: поземлени имоти с идентификатори: № ***; № ***; №

***; № ***; № ***; № *** и №

***.

С решението си съдат осъжда М.М.С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: общ. ***, с. ***, област *** и „Д.О.“ ЕООД, с ЕИК 207954831, със седалище и адрес на управление: гр. ***, местност *** №***, да заплатят на Н. Х. М., ЕГН **********, С. А. М., ЕГН ********** и А. М. Р., ЕГН **********, тримата с адрес: с. ***, общ. ***, сумата от 792,49 евро – разноски в настоящото производство.

Обстоятелства по въззива

Недоволни от постановеното решение са останали М. М.С. и „Д.О.“ ЕООД,които в законовия срок представят надлежна въззивна жалба,с която искат отмяната му като неправилно и незаконосъобразно и отхвърлянена предявеният конститутивен иск.

Въззивната страна не спори,че е установено по делото,че и щците в първоинстанционното производство са кредитори на М.М.С. съгласно протоколни определения № 78-81/12.06.2024 г. на РС- Крумовград. На 19.09.2024 г. М. М.С. е дарил 1/100 идеална част от ПИ *** на „Д.О.“ ЕООД, чиито едноличен собственик и управител е той самият. Дарението е извършено на същата дата, на която е извършена и продажбата на останалите 49/100 идеални части (НА № **/2024 г.) от имота. Причината -възможност за данъчни облекчения (оптимизиране разходите по строителството и начисленото ДДС), както и невъзможността бившата му съпруга (съсобственик) да участва в сделка поради наложени 2 възбрани върху нейната ид.част от имота. - през 2021 г. М. С. е започнал процедури за строеж 2 в имота (одобрени архитектурни проекти), т.е. повече от две години преди възникване на вземанията на ищците (деликт от 07.10.23 г.). -След развода си по гр. д. № 1418/2023 г. на РС-Хасково и възлагане на грижата за двете му деца, ответникът е продължил строителството със собствени сили и средства, с единствената цел да осигури подслон за непълнолетните си деца. На 14.05.2025 г., при извършен опис от ЧСИ Николета Кавакова по изп. дело № 20259290400521, е констатирано, че в имота е реализиран "първи етап от строителство - фундамент, стени и покрив". В Търговския регистър, преди подаване на исковата молба са били вписани общо пет запора върху дружествените дялове на „Д.О. ЕООД, четири от които са именно в полза на ищците, както следва: Н. Х. М.-два запора на обща стойност 9 330,81 лв.; С. А.

М. - запор за 14 088,03 лв.; А. М. Р. -запор за 16 965,12 лв.; Банка ДСК АД запор за 30 351,84 лв.

Въззивната страна сочи,че първоинстанционният съд пропуснал да обсъди служебно известните обстоятелства за наличието на наложени запори върху дружествените дялове на "Д.О.“ ЕООД върху 100% от дружествените дялове направени още преди образуването на делото. Тези запори са вписани в Търговския регистър и са публично достъпни съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗТР.

Неправилно съдът е приел, че прехвърлянето към контролирано ЕООД автоматично представлява увреждане. С наложените запори на дяловете ищците можели да насочат изпълнение именно върху дяловете и да получат стойността на 1/100 идеална част от имота. Сумите на запорите значително надхвърляли общия размер на претендираните от тях по делото вземания.

Следователно те реално имали обезпечение върху целия дружествен актив на „Д.О.“ ЕООД. Тоест безспорно било че този актив не е „скрит“ или „изваден“ от обсега на кредиторите, а напротив, той е директно атакуван от тях чрез принудително изпълнение и запор. В случая ищците не само че не били увредени, а и били реално обезпечени.След като ищците били обезпечени и можели да се удовлетворят от стойността на тези дялове, то не било налице обективно затрудняване или невъзможност за удовлетворяване на вземанията им, както е приел съда. Павловият иск имал за цел да възстанови възможността за изпълнение, а когато тази възможност вече е налице и било реализирана (чрез запор на дяловете), искът се явявл неоснователен, тъй като липсвал основният му елемент- увреждането.

Въззивната страна извежда,че първоинстанционният съд неправилно 3 приел, че инвестициите в строителство и увеличаването на стойността на имота са „нерелевантни“ обстоятелства. Строителството в имота е започнало още през 2021 г. (одобрени архитектурни проекти) и към 14.05.2025 г. е реализиран първи етап фундамент, стени и покрив (протокол на ЧСИ Николета Кавакова). Тези подобрения обективно увеличавали пазарната стойност на имота. Целта на Павловия иск по чл. 135 от ЗЗД била да защити кредитора от реално намаляване на имуществото на длъжника. Когато след сделката стойността на имота не само не е намаляла, а се е увеличила, обективно липсвало увреждане. Съдът не можел да обяви едно толкова съществено обстоятелство за „ирелевантно". Самият факт, че въззивникът е инвестирал средства и труд в имота още преди възникване на вземанията на ищците, като е продължил да го прави и след това, било безспорно доказателство за неговата добросъвестност,както и за липсата на умисъл за увреждане. Същият е предприел действия за да увеличи, а не да намали стойността на актива си.

Неправилно първата инстанция приела че презумпцията за знание при безвъзмездни сделки е абсолютна и не подлежи на оборване, което противоречи на съдебната практика и е погрешно. В случая съдът прилага тази презумпция механично, без да обсъди конкретната хронология и без да вземе предвид изложените правно съотносими доводи и факти. Това от своя страна противоречало на заложеният в Тълкувателно решение № 2/09.07.2019 г. постановено по т.д. № 2/2017 г., ОСГТК на ВКС принцип, че презумпцията не се прилага разширително, а подлежи на оборване и доказване с правно легитимни доводи и средства при всеки един конкретен случай.

В жалбата се извежда и че райиннят съд неправилно приел, че дарението на 1/100 ид.ч. може да се разглежда изолирано и е пренебрегнал легитимния мотив за извършването му- преодоляване на правото на изкупуване по чл. 33 от ЗС Дарението на 1/100 идеална част и продажбата на 49/100 идеални части са извършени на една и съща дата и с една и съща целпреодоляване на правото на изкупуване по чл. 33 от Закона за собствеността и на двете вписани възбрани върху идеалната част на бившата съпруга на С.

Тези две сделки образували единна правна операция, която не мож ела да се разглежда изолирано. Съдът неправилно третирал дарението като самостоятелна безвъзмездна сделка, извършена с цел увреждане на кредиторите, без да обсъди реалния и законно допустим мотив за него. Без 4 дарението на 1/100 не би било възможно да се извърши продажбата на останалите 49/100 на дружеството. Съдът пренебрегнал този факт и не е дал никакъв анализ на него, въпреки че той е пряко свързан с въпроса дали е налице умисъл за увреждане. Дарението е било необходима техническа стъпка, а не увреждащо действие. Съдът игнорирал тази съществена обстоятелствена връзка и постановил решението си в противоречие с действителната цел на извършените сделки.

Неправилно първоинстанционният съд приел, че „ниската стойност и размер на прехвърлената част... е “без значение“ в случая. Искът е предявен само за 1/100 идеална част от имота с данъчна оценка едва 132,04 лв., докато общите вземания на ищците са над 30 000 лв. Тази разлика била огромна.

Освен това имотът бил в съсобственост (50/100 принадлежат на бившата съпруга) и върху нейната част са вписани две поредни възбрани. Практически 1/100 идеална част от такъв тежко обременен имот не можел да се продаде на свободния пазар и няма реална икономическа стойност. Съдът погрешно игнорирал тези обстоятелства и е приел, че размерът е „без значение“. В действителност именно минималният размер и тежките обременявания правят претенцията чисто формална и без каквато и да е реална защитна функция за кредиторите. Такава претенция не можела да се приеме за реално увреждаща, а искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Въззивната страна извежда и че съдът е допуснал няколко сериозни процесуални нарушения, които сами по себе били достатъчно основание за отмяна на решението.

Съдът не е обсъдил служебно известни обстоятелства, такива каквито са наложените запори върху дружествените дялове на въззивника, въпреки важното им значение за решаване на делото. В случая той е пропуснал и не е взел предвид тези публични данни от Търговския регистър, като нито е споменал, нито е обсъдил направените запори в мотивите на решението си.

Това безспорно било съществено процесуално нарушение.

Районният съд игнорирал ключови доказателства и е нарушил задължението си за цялостна оценка на доказателствата по чл. 235 от ГПК. По делото са представени ясни и неоспорими доказателства, че в имота е започнало строителство още през 2021 г., а към 14.05.2025 г. е бил реализиран първият му етап включващ фундамент, стени и покрив (одобрени 5 архитектурни проекти и протокол на ЧСИ Николета Кавакова). Тези доказателства директно сочели, че стойността на имота се е увеличила, а не е намаляла. Освен това доказвали по безспорен начин добросъвестността на М.

С., както и липсата на умисъл за увреждане от негова страна. По този начин съдът допуснал нарушение на основното си задължение по чл. 235 ГПК - да оцени всички доказателства заедно и поотделно, да направи цялостен анализ и на тази основа да постанови своето решение.

Било осъществено и нарушение на чл. 146 от ГПК-липса на мотивираност на решението .В обжалваното решение мотивите били твърде общи, непълни повърхностни.

Въззиваемите представят отговор на въззивната жалба,като извеждат нейната неоснователност и правилността на обжалвантото първоинстанционно решение,което искат да се потвърди.

Извежда се в отговора,че базовие довод във въззивната жалба се свеждал до твърдението, че в конкретния случай не е налице увреждане на кредиторите, тъй като върху дружествените дялове на приобретателя са наложени запори, които според въззивниците гарантират възможността за удовлетворяване. Това становище игнорирало същността на Павловия иск и установеното в практиката разбиране, че увреждане е налице не само когато удовлетворението е станало невъзможно, а и когато е поставено в понеблагоприятни, усложнени и несигурни условия, какъвто безспорно е настоящият случай, при който недвижим имот пряк и ликвиден обект на принудително изпълнение е изведен от патримониума на длъжника и е заменен с участие в търговско дружество. Запорът върху дружествени дялове не създава каквато и да е вещноправна защита върху процесния недвижим имот, нито ограничава правото на дружеството да се разпорежда с него.