Решение № 608 от 18.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 608 гр. Варна, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Диана Н. Найденова като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20253110108517 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК от Д. Ж. Ж. против Г.

Д. М. в качеството му на баща и законен представител на децата Д. Г. М., ЕГН ********** и К. Г. М., ЕГН **********.

Ищецът твърди, че ответникът се е сдобил с изпълнителен лист № 260043, издаден на 22.04.2025 г. по гр.д. № 11968/2020 г. по описа на ВРС, ХІХ състав, по силата на което тя е осъдена да заплаща в полза на децата си Д. Г.

М., ЕГН ********** и К. Г. М., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на по 162.50 лева за всяко от тях, считано от датата на постановяване на съдебният акт до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване. Със същото решение родителските права по отношение на децата са предоставени на бащата Г. Д. М.. Въпреки постановеното съдебно решение, преимуществено децата са се отглеждали от майката, поради което на 18.02.2025 г. тя завежда дело за промяна на родителските права по отношение на децата. След като ответникът разбира, че Д. е подала искова молба за промяна на родителските права, той се снабдява с изпълнителен лист по гр.д. № 11968/2020 г. Д. получава покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 5057/2025 г. по описа на СИС при ВРС, с която е поканена от ДСИ да заплати сумата в размер на 15 275 лева- главница, 3852.97 лева- лихва, 1 месечна издръжка 325 лева /за двете деца/ от 04.06.2021 г. и такса по чл. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК в размер на 1641.22 лева, както и разноски в размер на 1641.22 лева или общото задължение по изпълнителното дело към 25.04.2025 г. /датата на издаване на поканата/ е в размер на 20 809 .19 лева.

Ищецът твърди, че въпреки, че решението по гр.д. № 11968/2020 г. е постановено на 14.05.2021 г., бащата е взел децата едва след началото на учебната година и от 14.05.2021 г. до 20.09.2021 г. децата са били отглеждани от ищцата, поради което тя не дължи издръжка за децата за този период.

Цялото лято на 2022 г. децата са отглеждани от майката от 01.06.2022 г.15.09.2022 г. В началото на учебната 2022/2023 г. бащата взема отново децата в своя дом и се грижи за К. до 01.01.2023 г., откогато момиченцето се отглежда изцяло от майката, като само в периода 01.10.2023 г. - 10.01.2024 г. е била при баща си. Детето Д. е било при баща си от 01.01.2023 г. до 01.04.2023 г. и след това до настоящия момент той е отглеждан изцяло от ищцата с помощта на нейната майка, с изключение на периода 01.10.2023 г. - 10.01.2024 г., когато детето е било при баща си. Причината в периода 01.10.2023 г. 10.01.2024г. децата да са отглеждани от бащата е, че през м. октомври 2023 г. бащата започва да иска издръжка от ищцата и да я заплашва със затвор, поради което децата са върнати на бащата, а майката започва да заплаща дължимата издръжка в тяхна полза чрез преводи през И. П. за месеците, през които децата са при него, а именно за периода 01.10.2023 г.- 10.01.2024 г. От тогава до настоящия момент децата не се отглеждат от бащата, а от майката, като при отглеждането им тя е подкрепена от своето семейство - нейната майка, баба на децата.

Твърди се още, че бащата дълго време е пребивавал в чужбина. В периода от 13.01.2024 г . до 31.05.2024 г. ответникът е работил в Д.. След това в периода от 01.01.2025 г. до 12.05.2025 г. той е бил на работа в Г.. По негови показания, дадени в съдебно заседание по гр.д. № 2023/2025 г. по описа на ВРС той е бил принуден да отиде да работи в чужбина, защото тук нямал работа. Пак по негови данни токът в жилището, в което живее, е бил спрян за месец и половина, но по данни от Е. П. електрозахнарването в имота му е спряно в периода от 16.10.2024 г. до 15.04.2025 г.

Ищецът твърди още, че в периода от 20.09.2021 г. до настоящия момент , когато децата са били отглеждани от бащата, майката е давала издръжката на 2 децата, като поради липса на комуникация между двамата родители, издръжката е давана от майката на голямото дете Д., което я е давало на баща си. Освен това в периодите, когато децата са били при бащата, майката им е давала и джобни пари, както и е закупувала всичко необходимо за тях - дрехи, ученически пособия, храна и таксата за мобилните им телефони.

Ищецът моли да бъде признато за установено, че не дължи сумите по изпълнителното дело.

Ответникът е подал писмен отговор. Счита иска за неоснователен и моли да бъде отхвърлен.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че са родители на децата Д. Г. М., ЕГН ********** и К. Г. М., ЕГН **********, както и че с Решение № 261605/14.05.2021 год. по гр.д. № 11968/2020 год. по описа на ВРС е утвърдено постигнатото между Д. Ж. Ж. и Г. Д. М. споразумение, съгласно което родителските права по отношение на децата са предоставени на бащата, местоживеенето им е определено при него, на майката е определен режим на лични отношения с децата, като тя е осъдена да заплаща издръжка в размер на по 162.50 лева за всяко от децата чрез техния баща и законен представител Г.

Д. М., с падеж от десето до петнадесето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, счтано от датата на постановяване на съдебния акт до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.

Страните не спорят и че въз основа на изпълнителен лист № 260043, издаден на 22.04.2025 г. по гр.д. № 11968/2020 г. ответникът е образувал изп.д.

№ 5057/2025 г. по описа на СИС при ВРС.

Ищецът е поканена от ДСИ при ВРС да заплати сумата в размер на 15 275 лева- главница, 3852.97 лева- лихва, месечна издръжка 325 лева /за двете деца/ от 04.06.2021 г. и такса по чл. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК в размер на 1641.22 лева, както и разноски в размер на 1641 .22 лева или общото задължение по изпълнителното дело към 25.04.2025 г. /датата на издаване на поканата/ е в размер на 20 809.19 лева.

Разпитаните по делото свидетели Д. Х. Т. и К. Б. Ж. установиха, че 3 бащата е взел децата едва след началото на учебната 2021 година, като от постановяването на съдебното решение по гр.д. № 11968/2020 г. на 14.05.2021 г. до 20.09.2021 г. децата са отглеждани от майката. Цялото лято на 2022 г. децата са отглеждани от майката- от 01.06.2022 г. до 15.09.2022 г. В началото на учебната 2022/2023 г. бащата взема отново децата в своя дом и се грижи за К. до 01.01.2023 г., откогато момиченцето се отглежда изцяло от майката, като само в периода 01.10.2023 г. - 10.01.2024 г. е била при баща си. Детето Д. е било при баща си от 01.01.2023 г. до 01.04.2023 г. и след това до настоящия момент той е отглеждан изцяло от майката с помощта на бабата по майчина линия, с изключение на периода 01.10.2023 г. - 10.01.2024 г., когато детето е било при баща си. Причината в периода 01.10.2023 г. - 10.01.2024г. децата да са отглеждани от бащата е, че през октомври 2023 г. бащата започва да иска издръжка от ищцата и да я заплашва със затвор, поради което децата са върнати на бащата, а майката започва да заплаща дължимата издръжка в тяхна полза чрез преводи през И. П. за месеците, през които децата са при него, а именно за периода 01.10.2023 г.- 10.01.2024 г. От тогава до настоящия момент децата не се отглеждат от бащата, а от майката.

Свидетелите също така установиха, че в периодите, в което децата са отглеждани от бащата, майката е заплащала издръжка в размер на 365 лева за двете деца, като предавала парите на по- голямото дете Д.. Майката нямала доверие на бащата, че ще изразходва парите за нужди на децата, тъй като бащата често оставал без работа, включително залагал вещи на децата в заложна къща. Той взел събраните от детето К. пари за Коледа и Нова година и детето било много разстроено, че не могло да си купи обувки. Децата, когато са били при бащата, е имало много периоди, в които са нямали ток и стояли на студено. Често се случвало да са гладни. Обаждали се на баба си, нахранвали се при нея, след което се прибирали при баща си.

Освен издръжката, майката почти ежедневно готвела, пазарувала и носела храна на децата, плащала телефоните им, лекарствата, купувала необходимото за училище, учебници, дрехи, униформи и т .н.

Междувременно с Решение № 2405/27.06.2025 г. по гр.д. № 2023/2025 г. по описа на ВРС е изменено Решение № 261605/14.05.2021 г., постановено по гр. д. №11968/2020 г. по описа на РС – Варна, като е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата Д. Г. М., ЕГН 4

**********, и К. Г. М., ЕГН **********, на майката Д. Ж. Ж., ЕГН ********** и определено местоживеенето им при нея. Определен е режим на лични отношения на бащата с децата, като и осъден да заплаща месечна издръжка в размер на по 350 лв. на всяко от децатас падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от 17.02.2025 г., до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Допуснато е предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал.

1 ГПК.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Когато родителят не упражнява родителските права и в негова тежест е присъдена парична издръжка, той е длъжен да я изплаща ежемесечно на детето си чрез родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права. В случаите, когато детето е живяло с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, и този родител е полагал за него дължимите грижи, задължението му за издръжка следва да се счита изпълнено, респективно правото на такава на детето следва да се счита погасено чрез предоставянето й. В този смисъл Решение № 134 от 25.06.2012 г. по гр. д. № 90/2011 г., IV г. о. на ВКС и др.

Съдът приема, че през цялото лято на 2022 г. децата са отглеждани от майката- от 01.06.2022 г. до 15.09.2022 г. В началото на учебната 2022/2023 г. бащата взема отново децата в своя дом и се грижи за К. до 01.01.2023 г., откогато момиченцето се отглежда изцяло от майката, като само в периода 01.10.2023 г. - 10.01.2024 г. е била при баща си. Детето Д. е било при баща си от 01.01.2023 г. до 01.04.2023 г. и след това до настоящия момент той е отглеждан изцяло от майката с помощта на бабата по майчина линия, с изключение на периода 01.10.2023 г. - 10.01.2024 г., когато детето е било при баща си. През всичките тези месеци, когато децата са отглеждани от майката, тя не дължи заплащане на издръжка. В останалото време тя е заплащала издръжка първоначално лично на ответника, а впоследствие чрез детето Д., тъй като установила, че бащата не харчи парите за нуждите на децата.

Издръжката е изплащана и чрез предоставяната на децата храна от майката в дома на бащата, заплащането на сметките им за телефон, купуването на 5 учебни помагала, дрехи и всичко необходимо за училище. От октомври 2023 год. майката е заплащала издръжка на децата чрез И. П., тъй като била заплашена от бащата, че ще я вкара в затвора. Няколко месеца по- късно- в началото на януари 2024 год. той изоставил децата и заминал на работа в чужбина. Понастоящем по силата на Решение № 2405/27.06.2025 г. по гр.д. № 2023/2025 г. по описа на ВРС родителските права са предоставени на майката, а бащата е осъден да заплаща издръжка на децата.

С оглед изложеното предявеният иск е основателен и следва да се уважи.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените в производството разноски, които са в размер на 1350.00 лева за 1350.00 лева /690.24 евро/ за адвокатски хонорар.

Ищецът е освободена от заплащане на държавна такса, поради която следва да се възложи в тежест на ответника. Същата е в размер на 4 % от цената на иска или 832.37 лева /425.58 евро/

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Ж. Ж., ЕГН ********** от гр.

Варна, съдебен адрес: гр. В., ул. Х. С. № **, ет. *, пълномощник: адвокат М.