Решение № 2731 от 16.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2731 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. С.А като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно наказателно дело № 20261110208876 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на М. С. С. против Наказателно постановление № СОА26-РД11263/13.03.2026 г., издадено от зам. кмет на Столична община, с което, на основание чл. 183, ал. 4, т.

13 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 51,13 евро лева за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 7 ЗДП.

НП е обжалвано от наказаното физическо лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за обективна несъставомерност. Моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява но се представлява.

Поддържа жалбата, по изложените в не я съображения. Претендира деловодни разноски.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, изпраща представител и изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира деловодни разноски.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.01.2026 г., около 13:30 ч., жалбоподателят С. паркирал в гр. София, на ул. „Дамян Груев”, срещу № 4, на сигнализирано и специално устроено място за престой на таксиметрови автомобили (таксиметрова стоянка), обозначено със знаци Б28, Т18.1 и Е20, лек таксиметров автомобил ***, ДК № *********** (собственост на „*****“ ЕООД). Напуснал превозното средство и се оттеглил, в неустановена посока.

Нарушението било констатирано от свидетеля Ц. Ц., който разпоредил репатриране на 1 автомобила, изготвил докладна записка и фотоснимки. Впоследствие, въз основа на тях били изготвени процесните АУАН и НП.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетелите Ц. Ц. и Н. В.; АУАН; НП; възражение; констативен протокол; договор за наем; снимков материал; заповеди за компетентност.

За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства доказателствената съвкупност е еднопосочна и, при отсъствие на противоречащи си доказателства, per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ се явява ненужен.

Разпитаният свидетел Ц. декларира детайлен спомен за разположението на превозното средство и за специалното предназначение на мястото за паркиране – обстоятелства, които се потвърждават от приложения снимков материал. Същевременно, в показанията на св. В. се съдържат данни за две ключови за подобна категория деяния обстоятелства – за авторството на деянието (стандартно, в тази си част атакуваните наказателни постановления остават недоказани, но жалбоподателят обезпечи този пункт на обвинението с надлежни доказателства), както и за времевия отрязък, през който процесният лек автомобил е бил с отсъстващ водач (сумарно, около 15 минути: 5-10 минути, под негово наблюдение и още толкова – до полученото обаждане за репатрирания автомобил), като подобен период носи всички признаци на достатъчност, с оглед техническите действия по репатрирането. Едновременно с това, обаче, в друга своя част, показанията на В. не следва да бъдат кредитирани, а именно – за местонахождението на жалбоподателя (свидетелят го определя на „десетина метра от колата“), доколкото такова разстояние би обезпечило възможност, от негова страна, да възприеме визуално репатрирането и да се опита да го предотврати, а не – впоследствие да се обажда на колегата си, с критика за неосъществен надзор (какъвто не би бил необходим, ако действително се е намирал „на десетина метра от колата“).

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложенето на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от 2 компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

По приложението на материалния закон

НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на 17.01.2026 г., около 13:30 ч., жалбоподателят С. паркирал в гр. София, на ул. „Дамян Груев”, срещу № 4, на сигнализирано и специално устроено място за престой на таксиметрови автомобили (таксиметрова стоянка), обозначено със знаци Б28, Т18.1 и Е20, лек таксиметров автомобил ***, ДК № *********** (собственост на „*****“ ЕООД), след което напуснал превозното средство и се оттеглил, в неустановена посока.

Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 7 ЗДП, забранено е паркирането на сигнализирано и специално устроено място за престой на таксиметрови автомобили. По настоящото дело по безспорен начин е установен специалният статут както на процесния автомобил, така и на процесното място, т. е. формално е налице и житейска, и правна обвързаност между тях. В светлината на конкретиката на настоящия случай, обаче, доводите за обективна несъставомерност не биха могли да бъдат споделени. Това е така, предвид фундаменталната разлика между паркиране и престой на превозно средство. Легални дефиниции за двете понятия се съдържат в разпоредбите на т. 44 ("Престояващо пътно превозно средство" е пътно превозно средство, спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно[1]разтоварни работи, в присъствието на водача) и т. 45 ("Паркирано пътно превозно средство" е спряно пътно превозно средство извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие или в подчинение на правилата за движение) от ДР на ППЗДП. Тези принципни постановки, отнесени към данните за времевия период на отсъствие на водача (около 15 минути) и липсата на изключващи отговорността обстоятелства (твърди се отсъствие за купуване на кафе, независимо дали съдът намира тази версия за достоверна или не), налагат извод, че се касае не за престой на процесното возило, а за паркиране. Отново тук е мястото да се отбележи, че забраната по чл. 98, ал.

2, т. 7 е безусловна (не са предвидени изключение), което кореспондира на целта на таксиметровите стоянки – обособено място за временен, относително краткотраен престой, вкл. и за безопасно извършване на товаро-разтоварителни работи и качване и слизане на пътници, а не – за обезпечаване на безплатни паркоместа в столичната градска среда за автомобили със специално предназначение. В този смисъл и доводите на жалбоподателя са непротивопоставими на административно обвинителната теза.

От субективна страна, при наличие на изрично обозначаване на специализираното място и времето на отсъствие, налага се извод за наличие на пряк умисъл.

Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността 3 обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.

Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗДП задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай, изпълнителното деяние носи признаците на класически случай на нарушението, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на деянието се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

По размера на наказанието

Съгласно нормата на чл. 183, ал. 4, т. 13 ЗДП, наказва се с глоба 100 лв. водач, който неправилно паркира на сигнализирано и специално устроено място за престой на таксиметрови автомобили. Глобата е във фиксиран размер, поради което и всякакви разсъждения по индивидуализацията на размера се явяват безпредметни.

По разноските

С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на съществена фактическа и правна сложност на делото, размерът следва да бъде определен между минималния и средния по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно – 75 евро.

По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и, като такова, следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № СОА26-РД11-263/13.03.2026 г., издадено от зам. кмет на Столична община, с което, на основание чл. 183, ал. 4, т. 13 ЗДП, на М. С. С. била наложена глоба, в размер на 51,13 евро лева за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 7 ЗДП.