Решение № 2263 от 03.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2263 гр. София, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20251100112129 по описа за 2025 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищците

[1] С. Н. е заявил в искова молба от 28.10.2025 г., че на 28.09.2018 г.

СРС е издал срещу него заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. 63 377/2018 г., с което го е осъдил да заплати на „ЛАМБОР“ СА (ЛАМБОР) главница, лихви и разноски по договор за кредит.

[2] ЛАМБОР е прехвърлил на „МАРШАЛ КРЕДИТ ГРУП“ ООД (МАРШАЛ) вземането си от С. Н., впоследствие МАРШАЛ го е прехвърлил на ЛАМБОР, а след това ЛАМБОР го е прехвърлил на ответника „ФОНТЕС“ ЕООД (ФОНТЕС). От издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист на 28.09.2018 г. до 12.08.2024 г. ФОНТЕС и предходните собственици на вземането не са провеждали изпълнителни действия срещу С.

Н.. Ето защо на 12.08.2024 г. правото на принудително изпълнение на ФОНТЕС е било погасено по давност.

1

[3] Затова С. Н. моли съда да приеме за установено, че е погасено по давност правото на принудително изпълнение по заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист по ч. гр. д. 63 377/2018 г. за 50 000,00 евро в тяхната левова равностойност от 97 791,50 лева плюс законната лихва от 28.09.2018 г. до окончателното плащане. Той търси и разноски (исковата молба, л. 2-7).

2. На ответника

[4] Ответникът ФОНТЕС е заявил, че спрямо С. Н. са били предприемани изпълни действия и правото на принудително изпълнение не е било погасено по давност. Затова ФОНТЕС моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 43-46).

III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ

И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

[5] На 10.10.2018 г. СРС е издал в полза на ЛАМБОР срещу С. Н. заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. 63 777/2018 г. за: 97 791,50 лева, левовата равностойност на 50 000,00 евро, плюс законната лихва от 28.09.2018 г. до окончателното изплащане; 3 772,70 лева разноски по делото (заповедта и изпълнителния лист, л. 19-20). На 07.11.2018 г. С. Н. е получил покана за доброволно изпълнение (л. 48).

[6] Не се спори, че след няколко цесии, собственик на вземането от С.

Н. е станал ФОНТЕС. Спрямо С. Н. са били предприемани изпълнителни действия на:

- 22.10.2018 г. – наложени запори (л. 84-93);

- 31.10.2018 г. – наложени запори (л. 95-97)

- 14.11.2018 г. – наложени запори (л. 52-56);

- 27.02.2019 г. – опис на движими вещи (л. 128);

2

- 14.05.2019 г. – наложени запори (л. 136-141);

- 24.03.2021 г. – наложени запори (л. 145-146);

- 12.08.2024 г. – наложен запор (л. 152);

- 12.03.2025 г. – наложен запор (л. 163).

[7] С. Н. е заплатил 2 006,70 евро държавна такса (л. 8) и 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 42). ФОНТЕС е бил представляван от адвокат (л.

68), но липсват доказателства да е заплащал адвокатско възнаграждение.

Затова съдът приема, че ФОНТЕС не е заплащал такова. ФОНТЕС не е направил разноски по делото.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[8] С. Н. е предявил иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК. Искът е неоснователен и съдът го отхвърля.

1. По иска по по чл. 439, ал. 1 от ГПК

[9] Съгласно чл. 439, ал. 1 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание (чл. 439, ал. 2 от ГПК).

Следователно предпоставката за уважаването на иска е С. Н. да установи, че не дължи изпълнение на ФОНТЕС, като установява това чрез факти, настъпили след момента на приключване на съдебното дирене по делото, по което е било постановено съдебното решение, чието изпълнение се търси.

[10] С. Н. твърди, че не дължи изпълнение, защото правото на принудително изпълнение е погасено по давност. С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг 3 срок (чл. 110 от ЗЗД). Тригодишна е давността за вземанията от обезщетения и неустойки (чл. 111, б. „б“ от ЗЗД). Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД).

[11] Давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Такова действие е насочването на изпълнението чрез налагане на запор (мотивите към т. 10 от ТР на ОСГТК на ВКС 2/26.06.2015 г. по т. д. 2/2013 г.).

[12] В случая съдът установи, че изпълнителният лист срещу С. Н. е бил издаден на 28.09.2018 г., а срещу негово имущество са били налагани запори, и е бил извършен опис на движими вещи, като промеждутъците между тях, в които не са били извършвани изпълнителни действия, са пократки от пет години. Ето защо правото на принудително изпълнение на вземането срещу С. Н. не е погасено по давност. Не е налице предпоставка за уважаването на иска и съдът го отхвърля.

2. По разноските

[13] ФОНТЕС търси разноски. Той не е направил такива.

[14] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска изцяло, но ФОНТЕС не е направил разноски. Затова съдът не присъжда на ФОНТЕС разноски. Ето защо съдът

РЕШИ:

[15] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 439, ал. 1 от ГПК на С. Я. Н. срещу „ФОНТЕС“ ЕООД, че не дължи изпълнение по изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение, които СРС е издал на 28.09.2018 г. по ч. гр. д.

63 377/2018 г., издадени за 97 791,50 лева, левовата равностойност на 50 000,00 евро, плюс законната лихва от 28.09.2018 г. до окончателното изплащане. С. Н. е с адрес в гр. София, бул. ****, а «ФОНТЕС» ЕООД е със 4 седалище и адрес на управление в гр. София, ул. ****.

[16] Ако С. Н. обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 003,35 евро държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5