Определение № 9577 от 30.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9577 гр. София, 30.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно частно гражданско дело № 20251100512364 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 - чл.279 във вр. чл. 64 - чл. 67 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ответника „Уиз Еър Унгария“ Црт., чрез адв. Н. Р., срещу протоколно определение от 07.10.2025 г. по гр.д. № 10325/2025 г. на СРС, ГО, 144 състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата на дружеството вх. № 207054/12.06.2025 г. за възстановяване на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК за подаване на отговор на исковата молба, подадена от Я.Т.Г..

С определение от 20.02.2026 г. е допусната поправка на ОФГ в обжалваното протоколно определение по реда на чл. 247 ГПК, като съдът се е произнесъл с липсващия диспозитив.

С частната жалба се поддържа недопустимост на първоинстанционното определение, евентуално – неправилност на същото. Твърди се, че срокът по чл. 131, ал. 1 ГПК не е започнал да тече и не е изтекъл, тъй като на ответника не е връчен препис от исковата молба. Иска се обезсилване на обжалваното определение като недопустимо и връщане на делото на СРС с указание за връчване на исковата молба, евентуално – отмяната му като неправилно и възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба.

С отговора на частната жалба, подаден от ищцата Я.Т.Г. чрез адв. В. С., се поддържа неоснователност на същата и законосъобразност на обжалваното определение. Твърди, че книжата са връчени на официалния адрес на ответника в България (чрез клона), съобразно правилата на чл. 50 ГПК. Сочи, че ответникът не е доказвал „особени непредвидени обстоятелства“, нито обективна непреодолимост. Твърдяното по-късно узнаване е резултат от вътрешна организация на дружеството, а не от извънредно препятствие. След като срокът по чл. 131 ГПК бил изтекъл без отговор и не е възстановен, възраженията и доказателствените искания на ответника били преклудирани по силата на закона (чл.133 ГПК). Твърди също, че ответникът е разполагал със законов срок и възможност за реакция.

Неблагоприятните последици произтичали от собственото му процесуално поведение, а не от нарушение на принципа на равнопоставеност или чл. 6 ЕКПЧ. Иска потвърждаване на обжалвания акт.

Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, констатира следното:

1

Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от надлежна страна и като такава е допустима.

По основателността на жалбата въззивният съд намира следното:

Настоящият състав намира за неоснователни доводите в частната жалба за нередовно връчване на исковата молба и приложенията към нея на ответника.

От доказателствата по делото се установява, че съобщението по чл.131 ГПК, ведно с препис от исковата молба и приложенията, е връчено на адреса на клона на ответното дружество в Република България, вписан в Търговския регистър, като е спазена процедурата по чл.50, ал.2 ГПК.

Съгласно посочената разпоредба връчването на търговец се извършва на вписания адрес на управление, а когато същият осъществява дейност чрез клон – и на адреса на клона.

Клонът, макар и да не притежава самостоятелна правосубектност, представлява организационно обособена част от търговеца, чрез която последният осъществява дейността си и участва в правния оборот на територията на страната.

В този смисъл връчването на съдебни книжа на адреса на клона, включително чрез лице, ангажирано с приемане на кореспонденцията, съставлява надлежно връчване на самото юридическо лице. Законът не поставя изискване книжата да достигнат до централното управление на дружеството в чужбина, нито до негов законен представител.

Този извод е в съответствие и с разясненията, дадени в решение № 50233/06.06.2023 г. по гр.д. № 330/2022 г. на ВКС, ГК, IV г.о., съгласно които организационно обособената структура притежава процесуална легитимация да участва като страна по трудови спорове в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, като постановеното спрямо нея решение обвързва юридическото лице, в чиято структура тя е включена.

Следователно в производствата по трудови спорове, какъвто е и настоящият, надлежна страна може да бъде както самото юридическо лице, така и неговият клон, чрез който се осъществява дейността му в страната. В този контекст връчването на съдебните книжа на клона не само съответства на процесуалния закон, но и е съобразено с естеството на спорното правоотношение.

Неоснователно е и възражението, че липсата на фактическо узнаване за делото обуславя нередовност на връчването. Редовността се преценява въз основа на спазването на процесуалните правила, а не с оглед на субективното узнаване на страната.

При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице редовно връчване, от което са настъпили всички предвидени в закона последици, включително началото на срока по чл.131, ал.1 ГПК за подаване на отговор.

Следва изрично да се подчертае, че този срок не само е започнал да тече, но и е изтекъл, без в неговите рамки да бъде подаден отговор от ответника, поради което са настъпили и преклузивните последици от пропускането му и единствено по реда на чл. 64 ГПК същите могат да се преодолеят. Производството по чл. 64 ГПК е процесуален способ за защита на страните в гражданския процес срещу неблагоприятните последици от пропускане на установените от закона или на определените от съда срокове за извършване на съдопроизводствени действия. Посоченият способ е приложим тогава, когато срокът е започнал да тече и страната, която иска възстановяването му по реда на чл. 64 ГПК, е пропуснала да извърши дължимото процесуално действие до неговото изтичане, каквото твърдение е налице в настоящия случай.

В този смисъл обжалваното първоинстанционно определение се явява допустимо.

Съгласно чл. 64, ал. 2 ГПК пропуснатият срок подлежи на възстановяване, ако страната докаже, че пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее /така определение № 408 от 01.08.2016 г., постановено по ч. т.

2 д. № 1471/2016 г. на ВКС, II т. о./. В случая такива обстоятелства не се установяват.

Твърденията на жалбоподателя се свеждат до липса на знание за връчените книжа и до необходимост от вътрешна обработка на кореспонденцията в структурата на дружеството.

Тези обстоятелства са изцяло свързани с вътрешната организация на дейността и не притежават характеристиките на непреодолима външна пречка.

Следва да се подчертае, че при юридическите лица и търговците се прилага повишен стандарт на дължима грижа. Те са длъжни да организират дейността си по начин, който гарантира своевременното приемане, регистриране и обработване на съдебната кореспонденция. Пропуски в тази организация, включително забавено препращане на документи или липса на координация между отделни звена, са изцяло за сметка на самото дружество и не могат да обосноват възстановяване на срок.

В този смисъл липсата на фактическо узнаване за делото, при положение че връчването е извършено редовно, не представлява нито непредвидено, нито непреодолимо обстоятелство.

Следва също да се отчете, че срокът по чл.131 ГПК е преклузивен и е въведен с оглед концентрацията на процесуалната защита. С изтичането му се погасява възможността за своевременно упражняване на процесуалните права, като възстановяването му е изключение, което следва да се тълкува стриктно.

Този извод е още по-силен в контекста на трудовите спорове, при които законодателят преследва бързина и ефективност на производството и защита на работника или служителя.

Допускането на възстановяване на срок при липса на обективни пречки би довело до неоправдано забавяне на процеса и би накърнило този принцип.

Ето защо, при положение че срокът е започнал да тече от редовното връчване, същият е изтекъл без подаване на отговор и не са налице обективни и непреодолими пречки, правилно първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата за възстановяване на срока.

Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции обжалваното определение се явява правилно, поради което и частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 332708/13.10.2025 г., депозирана от „Уиз Еър Унгария“ Црт., чрез адв. Н. Р., против протоколно определение от 07.10.2025 г. по гр.д. № 10325/2025 г. на СРС, ГО, 144 състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата на дружеството вх. № 207054/12.06.2025 г. за възстановяване на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК за подаване на отговор на исковата молба, подадена от Я.Т.Г..

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчване на препис.

Препис от определението да се връчи на жалбоподателя.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4