Решение № 499 от 10.12.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 499 гр. Благоевград, 10.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20211200500511 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от „Б.

ДСК“ АД, ЕИК ,,,,,, представлявана от Г.К. – юрисконсулт, срещу решение № 260191/ 30.12.2020 г., постановено по гражданско дело № 887/ 2019 г. на Pайонен съд – Дупница.

Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни съображения по процесуалните действия на страните и събрания доказателствен материал.

Поддържа се, че видно от представените към исковата молба доказателства между Б. ДСК и Т.Г.В. от гр. К. на 11.03.2011 г. е сключен договор за текущо потребление, по силата на който на кредитополучателят е предоставена в заем сума в размер на 14 900лв., за период от 120 месеца.

Сочи се, че безспорно от представените доказателства се установило, че е налице валидно облигационно отношение, обективирано в Договор за кредит за текущо потребление от 11.03.2011г., сключен в изискуемата се писмена форма, която е условие за действителност на договора, като Б.та била изправна страна по договора, като е изпълнила своето задължение и е предоставила в заем уговорената сума, която от своя страна е усвоена от 1 кредитополучателя Т.В.. Поддържа се, че на 11.03.2011 г. между Б. ДСК и В.

ДР. Б. е сключен договор за поръчителство за обезпечаване вземането по договор за кредит, сключен на същата дата с Т.В. за сумата от 14 900 лв.

Прави се довод, че съгласно чл. 138, ал. 1 от ЗЗД, с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Предвид акцесорния характер на договора, възникването на задължение за поръчителя е предпоставено от наличието на действителен главен дълг, като предметът и обемът на отговорността на поръчителя са обусловени от предмета и размера на главното задължение. Сочи се, че независимо, че в кориците на делото се съдържат доказателства, че по процесния договор между Б.та и Т.В., са подписани допълнителни споразумения, последното от които на 10.08.2017 г., не става ясно по какъв начин съдът е достигнал до извода, че предсрочната изискуемост е настъпила на 30.07.2017 г.

Поддържа се, че извода на съда, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 30.07.2017г., не кореспондира с представени и събрани по делото доказателства. Към исковата молба е приложена Покана уведомление с изх. № 04-20-00254/ 19.03.2018 г., отправена до кредитополучателя чрез ЧСИ В.А. с рег.№742 и район на действие Окръжен съд К..

Сочи се, че от мотивите в решението се достига до извода, че решаващият съд е приел, че е налице предсрочна изискуемост на цялото вземане, но не може да се игнорира преценката на съда, относно момента на настъпването на изискуемостта. Никъде в събраните по делото доказателства, включително и в изготвените и приети по делото съдебни експертизи не фигурира датата 30.07.2017 г., която е отправна точка за преклузивния 6 месечен срок по чл. 147 от ЗЗД.

Поддържа се, че моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на Б.та-кредитор, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника и то ако са налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.

От този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем, както по отношение на кредитополучателя. така и по отношение на поръчителя.

Това е и началният момент на течението на 6 месечния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД. Отговорността на поръчителя би отпаднала, само ако към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срокът е изтекъл.

Сочи се, че с приетите по делото заключения на счетоводните експертизи се доказа допуснатата забава в погасяването на задължението по процесния договор. Позовавайки се на неизпълнение от страна на кредитополучателя, Б.та е изпратила до Т.В. цитираната Покана уведомлението с изх. № 04-20-00254/ 19.03.2018 г., като видно от саморъчно изписаният от Т.Г.В. текст, поканата е получена срещу подпис лично на 2

10.04.2018 г. Прави се довод, че моментът на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита е от значение за определяне на срока по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно приобщеното ч. гр. дело № 1342/ 2018 г. по описа на PC Дупница, по което е издадена Заповедта за изпълнение, заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 28.05.2018 г., като се прави довод, че е спазен срока за ангажиране на поръчителската отговорност на В.Б.К.. Отговорността на последната се основана на сключения между нея и Б.та договор за поръчителство от 11.03.2011 г., с който е поето обезпечаване изпълнението на задълженията по сключения договор за кредит. Поддържа се, че поръчителската отговорност се запазва и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжниците в течение на шест месечен срок. От друга страна с подписване на договора за поръчителство, поръчителят е приел и изрично се е съгласил да отговоря за задълженията на Т.В. дори и в случай на продължаване на крайният срок за погасяването на кредита.

На следващо място, сочи се, че Б.та е осъдена да заплати и деловодни разноски, без да са представени доказателства в тази насока.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 260191/ 30.12.2020 г., постановено по гражданско дело № 887/ 2019 г. на Pайонен съд – Дупница, като бъдат уважени предявените искове като основателни.

Претендира разноски за производството.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на сторените при второинстанционната проверка разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна, в който оспорва подадената въззивна жалба, като претендира разноски в производството. Поддържа се, че са изменени съществени модалитети на процесния договор за кредит, което изключва отговорността на поръчителя. Поддържа се, че въззиваемия не е подписвал допълнителните споразумения към процесния договор, поради което не е налице съгласие на поръчителя да се измени процесния договор с онези модалитети, описани в допълнителните споразумения.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустимо.

Постъпила е и частна въззивна жалба от „Б. ДСК“ АД, ЕИК ,,,,,, представлявана от Г.К. – юрисконсулт, срещу определение № 260142/ 18.02.2021 г., постановено по гражданско дело № 887/ 2019 г. на Pайонен съд – Дупница, с което са присъдeни разноски за адвокат на ответника по жалбата.

Навежда се възражение, че съдебното определение за присъдени разноски за адвокат на ответника е незаконосъобразно, тъй като искането на ответника по чл. 248 ГПК за допълване на решението не е връчено на „Б.

3

ДСК“ АД да вземе становище по него, а е постановено определение по чл. 248 ГПК.

Прави се искане за определение № 260142/ 18.02.2021 г., постановено по гражданско дело № 887/ 2019 г. на Pайонен съд – Дупница, с което са присъдeни разноски за адвокат на ответника по жалбата.

По частната жалба не е постъпил отговор от ответника по жалбата.

Постъпила е и частна въззивна жалба от адв. К.Р., против определение № 260142/ 18.02.2021 г., постановено по гражданско дело № 887/ 2019 г. на Pайонен съд – Дупница, с което са присъдeни разноски за адвокат на В.Б..

Поддържа се, че акта на съда е недопустим, тъй като искането е било да се присъдят разноски на адв. К.Р., а не на Ваня Богоева-Кадйска, тъй като оказаната правна защита е безплатна, на основание чл. 38 ЗАдв..

Прави се искане за отмяна на определение № 260142/ 18.02.2021 г., постановено по гражданско дело № 887/ 2019 г. на Pайонен съд – Дупница, с което са присъдeни разноски за адвокат на В.Б., като разноските се присъдят на адв. К.Р..

По частната жалба е постъпил отговор, в който се оспорва като незаконосъобразно определение № 260142/ 18.02.2021 г., постановено по гражданско дело № 887/ 2019 г. на Pайонен съд – Дупница, с което са присъдeни разноски за адвокат на В.Б..

В случая Окръжният съд констатира, че първоинстанционното решение е валидно. Същото е постановено от съд с правораздавателна компетентност по спора, в законен състав, в необходимата форма и с изискващото се съдържание досежно писмената форма, но при липса на мотиви. То се явява и допустимо. Правото на иск е надлежно упражнено. Решението е неправилно като краен резултат, поради което следва да се отмени, а предявения иск уважи.

Жалбоподателят твърди, че между Б. ДСК и Т.Г.В. от гр. К. на 11.03.2011 г. е сключен договор за текущо потребление, по силата на който на кредитополучателят е предоставена в заем сума в размер на 14 900лв., за период от 120 месеца. От доказателствата по делото се установява, по който факт и не се спори от страните, че е налице валидно облигационно отношение, обективирано в Договор за кредит за текущо потребление от 11.03.2011г., сключен в изискуемата се писмена форма, която е условие за действителност на договора, като Б.та е предоставила в заем уговорената сума, която от своя страна е усвоена от кредитополучателя Т.В.. Не се спори по делото, че на 11.03.2011 г. между Б. ДСК и В. ДР. Б. е сключен договор за поръчителство за обезпечаване вземането по договор за кредит, сключен на същата дата с Т.В. за сумата от 14 900 лв. възражението във въззивната жалба, с договора за поръчителство поръчителят се е задължил спрямо кредитора, на основание чл. 138, ал. 1 от ЗЗД, е основателно. Неправилно първостепенния съд е явно приел обратното. Акцесорния характер на договора, възникването на задължение за поръчителя е предпоставено от 4 наличието на действителен главен дълг, като предметът и обемът на отговорността на поръчителя са обусловени от предмета и размера на главното задължение. Този извод не се променя и от обстоятелството, че по процесния договор между Б.та и Т.В., са подписани допълнителни споразумения, последното от които на 10.08.2017 г.. В този смисъл, подържаните възражения в отговора на въззивната жалба, че са изменени съществени модалитети на процесния договор за кредит, което изключва отговорността на поръчителя, тъй като въззиваемия-ответник не е подписвал допълнителните споразумения към процесния договор, поради което не е налице съгласие на поръчителя да се измени процесния договор с онези модалитети, описани в допълнителните споразумения, са неоснователни.

Това е така, тъй като промяната на срока на договора, по споразумение между кредитора и длъжника, освобождава поръчителя от отговорност изобщо, когато задължението е с еднократно изпълнение, респ. с единствен падеж и същият с новото споразумение е договорен като по-късен от първоначалния. При договор с продължавано изпълнение, поръчителят се освобождава от отговорност единствено за задълженията с падеж, следващ първоначално уговорения краен срок за изпълнение, не и за тези, чийто падеж попада в рамките на първоначално определения такъв. Поръчителят ще отговаря и в хипотеза на предсрочна изискуемост, обоснована с неизпълнение на задължения с падежи до изтичане на първоначално уговорения краен срок за изпълнение и обявена от кредитора преди изтичането му. Последващи изменения в съдържанието на договора между кредитора и длъжника, утежняващи положението на последния, освен ако обективират новация, по смисъла на чл. 107 ЗЗД и с оглед последиците на предл. второ на разпоредбата, не погасяват поръчителството, но отговорността на поръчителя остава ограничена за неизпълнение задълженията на длъжника, със съдържанието им към момента на сключване на договора за поръчителство.