Решение № 885 от 06.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 885 гр. Бургас, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря СТОЙКА Т. КАСЪРОВА като разгледа докладваното от И. Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №

20252120105363 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от Ж. Н. Н., ЕГН ********** от *** против “С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от К.В.П. за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 100 лева, част от общо вземане по два договора за кредит от 9874 лева (4776 лева по кредит от ***. и 5098 лева по кредит от ***), като 50 лева са по договора от ***. и 50 лева са по договора от *** Твърди се, че след проверка в ЦКР ищецът установил, че е длъжник по два кредита, с кредитор ответното дружество. БНБ издала справка за кредитна задлъжнялост, от която било видно, че ответникът е кредитор по два кредита, като стойността на вземанията му е следната: 4776 лева по кредит, разрешен на ***. и 5098 лева по кредит, разрешен на *** Ищецът няма у себе си документи за тези кредити, както и самите договори. Срещу ищеца е имало заведени две изпълнителни дела, образувани по искане на първоначалния кредитор ОББ АД, като вземанията по-късно са прехвърлени на Фронтекс Интернешънъл ЕАД, а след това на С. Г. Груп ЕАД. Ищецът оспорва да е налице валиден договор за кредит, който след това да е бил цедиран на ответника. Дори и обаче да има такъв договор и заемът да е усвоен, задълженията отдавна са погасени по давност, защото кредиторът не е предприел действия в последните 5 години. Вписването на кредита в ЦКР мотивира ищеца да предяви настоящия иск за недължимост. Искът е по чл.439 ГПК вр. чл.124 ГПК.

Ответникът е подал отговор, в който счита иска за допустим и основателен.

Признава изцяло изложеното в исковата молба, че вземанията са погасени по давност. Моли разноските по делото да се възложат на ищеца, защото ответникът не е дал повод за завеждането му. Спрямо ищеца не са били предприемани действия по принудително изпълнение в последните 5 години. Ответникът не е дал повод за делото, понеже изцяло е дезинтересиран от събиране на вземането си и е бездействал 10 години. Изпълнителният лист е останал в кориците на изпълнителното дело и не е взет от ответника. Евентуално моли разноските в полза на ищеца да бъдат присъдени в минимален размер.

По делото е представена справка за кредитна задлъжнялост на ищеца, от която се установява, че той е длъжник по множество договори за кредит, сред които договор № ***.

1 за сумата от 5098 лева и договор № *** за 4776 лева. И двата договора са с кредитор С. Г.

Груп ЕАД, който е придобил вземанията по кредитите, явно с договори за цесия.

С протоколно определение от 26.01.2026г. съдът, по заявление на ищеца, на основание чл.214 ГПК, е приел изменение на размера на исковете в смисъл, че искът се счита за предявен да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от общо 9874 лева главница, от които 4776 лева главница по договор за кредит от ***. и 5098 лева главница по договор за кредит от *** При съобразяване на становищата на страните, представените доказателства и закона, Бургаският районен съд намери следното:

По допустимостта на производството:

Делото е допустимо, защото ищецът винаги има интерес да отрече, че е длъжник по договорите за кредит. Тези кредити са отразени в ЦКР на БНБ, като по тях ищецът е посочен като длъжник. Това обуславя неговият интерес да установи, че отразяванията в ЦКР са неверни, а всъщност той няма задължения по тези договори.

По същество искът е основателен.

Както беше казано, с отговора си ответникът е признал иска за основателен. При това положение, на основание чл.237 ГПК, съдът трябва да се произнесе с решение съобразно признанието. В мотивите е достатъчно да се укаже, че решението се основава на признанието на иска – чл.237, ал.2 ГПК.

Независимо от горното, събраните по делото данни сочат също на основателност на предявения иск.

Самите два договора за кредит не са приложени по делото. Няма спор обаче, че такива са сключени от ищеца като кредитополучател. Ответникът явно е цесионер на вземанията по договорите. Единият договор е от ***., а другият е от *** От сключване на договорите до образуване на делото са изминали 19, респ. 18 години. Изтеклите срокове са прекалено дълги и са погасили с давност вземанията по договорите. Давността е 5годишната по чл.110 ЗЗД. Няма данни през този дълъг период от време да са образувани изпълнителни дела и да са извършвани изпълнителни действия, които да са прекъснали давността. Ето защо, предвид и признанието на иска, съдът намира, че давността следва да се счита за изтекла и така тя е погасила вземанията за главници по двата договора за кредит.

Исковете са основателни и трябва да се постанови решение, с което се установи със сила на пресъдено нещо, че ищецът не дължи на ответника сумите за главници по договорите.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в настоящото производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на ответника, че не дължи разноски, защото не бил дал повод за завеждане на делото. Наистина няма данни да е заведено изпълнително производство за принудително събиране на вземанията по кредитите. Няма обаче спор, че кредиторът е подал информация до ЦКР, че кредитите са активни, че са в просрочие и не са обслужвани. Независимо от признанието на отрицателния установителен иск за недължимост на вземането кредиторът е дал повод за завеждане на делото, чрез бездействието си, като не е подал информация до Централния кредитен регистър съгласно правомощието си по чл.10 от Наредба № 22/16.07.2009г. за ЦКР, която би довела до заличаване на данните за процесните договори, следователно е налице извънпроцесуално поведение, с което кредиторът отказва зачитането на изтеклата погасителна давност /така определение № 603 от 25.02.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 2572/2024 г., II т. о., ТК/. Наистина, ищецът не се е позовал извънсъдебно на изтеклата давност и не е поискал кредиторът да отпише вземанията от ЦКР, но е факт, че и след завеждане на делото тези вземания са останали записани в ЦКР, като това е безспорно. Действително, ответникът е задължен да подава поС.но до ЦКР информация за кредитите и това му действие 2 принципно е правомерно. При предявен иск за недължимост на вземанията обаче, и ако ответникът признава, че вземанията са погасени по давност, след като получи исковата молба, той трябва да отпише в кратък срок от ЦКР данните за кредитите, за да може евентуално да се освободи от отговорността за разноски. В случая това не е станало, като няма спор, че в ЦКР продължават кредитите да са отразени като активни пет месеца след получаване на исковата молба. Така че в крайна сметка ответникът е дал повод да се води делото, затова и дължи разноските, макар и да е признал исковете. Както стана ясно, разноските покриват такса за завеждане на делото и адвокатски хонорар. Таксата е платена в размер на 394.96 лева и трябва да се присъди в пълен размер /201.94 евро/. Според НМРАВ, за предявените искове се дължи адвокатски хонорар от 1287.40 лева. Тази наредба обаче, след постановяване на решение С-438/22 на СЕС, няма задължителен за съда характер и служи само за ориентир при присъждане на адвокатското възнаграждение. Няма пречка съдът да опредЕ. адвокатския хонорар да бъде в по-нисък размер. Основателно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Делото не е с фактическа и правна сложност, защото ответникът е признал иска. В случая ищецът е платил 1300 лева за адвокатски хонорар, по НМРАВ хонорарът трябва да е в размер на 1287.40 лева, но предвид признанието на иска и цената на исковата претенция, то съдът счита, че възнаграждение за адвокат от 800 лева е достатъчно в случая и именно то следва да бъде присъдено, като същото е равно на 409.03 евро. Общо за разноски трябва да бъде присъдена сумата от 610.97 евро, сбор от такса и адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от К.В.П., че Ж. Н. Н., ЕГН ********** от *** не му дължи сумата от общо 5048.50 евро (9874 лева) главница, от които 2441.93 евро (4776 лева) главница по договор за кредит № *** от ***. и 2606.57 евро (5098 лева) главница по договор за кредит № *** от ***, поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА “С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от К.В.П. да заплати на Ж. Н. Н., ЕГН ********** от *** сумата от 610.97 евро /шестстотин и десет евро и деветдесет и седем евроцента/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3