Решение № 63 от 26.11.2021, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. К., 26.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно гражданско дело № 20215100500162 по описа за 2021 година С Решение № 260549/17.06.2021 г., постановено по гр.д. № 540/2020 г. по описа на Районен съд – К. е признато за установено по отношение на М. Б.

СТ. от гр. К., че Л. И. Б. от гр. К. е собственик на 1720 кв.м., представляващи част, находяща се в североизточната част от поземлен имот с идентификатор *** по картата на възстановената собственост на землището на с. О., общ. К., целият имот с площ от 5.501 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, с номер по предходен план 010027, при граници и съседи на имота: ПИ с ид. № ***, ПИ с ид. № ***, ПИ с ид. ***, ПИ с ид. №

***, ПИ с ид. № ***, ПИ с ид. ***, като е осъден М.

Б. С. да отстъпи на Л. И. Б. собствеността и да й предаде владението на 1720.00 кв.м., представляващи част от поземлен имот с идентификатор *** по картата на възстановената собственост на землището на с. О., общ. К., която част се намира в североизточната част на поземления имот, целият имот с площ от 5.501 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, с номер по предходен план 010027, при граници и съседи на имота: ПИ с ид. № ***, ПИ с ид. № 1

***, ПИ с ид. ***, ПИ с ид. № ***, ПИ с ид. №

***, ПИ с ид. № ***. С решението М. Б. С. е осъден да заплати на Л. ИВ. Б. направените по делото разноски от 1000 лева – адвокатско възнаграждение, 50.00 лева – внесена държавна такса за образуване на делото и 250.00 лева – възнаграждение за вещо лице. С Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 260214/07.07.2021 г. е допусната такава в мотивите и в диспозитива на решение № 260214/07.07.2021 г., постановено по гр.д. № 540/2020 г., като навсякъде изписаната квадратура от 1720.00 кв.м. се чете 1539.00 кв.м.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от М. Б. С., представляван от процесуалния си представител – адв. М.Б. от АК-К. срещу решение № 260214/07.07.2021 г., което се обжалва в частта, с която същият е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на ищцата на 1720.00 кв.м., представляващи част от поземлен имот с идентификатор *** по картата на възстановената собственост на землището на с.О., общ.К.. Решението се обжалва в посочената му част като недопустимо поради произнасяне свръхпетитум. В тази връзка се сочи, че от ищеца първоначално се претендирала част от имота в размер на 1720 кв.м., като на основание чл.214, изр.2-ро от ГПК, след изменение на иска, тази част е намалена на 1539 к в . м . Постановеното решение освен това се счита за неправилно, необосновано, незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Излагат се следните съображения: от приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза по категоричен начин се установило, че при направено от вещото лице проучване ответникът не е познат в селото, както и, че процесната част от собствения на ищцата имот „… се обработва /коси се трева от имота/ и това се осъществява от двама братя от селото”. Същото твърдение частично се потвърждавало и от разпитания по делото свидетел - баща на ищцата „...Естествено, че не са виждали М. да коси, но са виждали хора да косят тревата...”. Не се доказало по категоричен начин и, че тези хора косят тревата от името и за сметка на ответника. Необосновани били изводите на съда, че щом ответникът е премахнал остатъците от ограда, поставена незнайно кога и от кого, значи той я е поставил. На следващо място се сочи, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, имащи значение за спора, като не е взел предвид вида и характера на процесния недвижим имот 2 земеделска земя. Не е съобразил относимите към ползването на същата /земеделска земя/ разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и правилника за прилагането му, в частност разпоредбите на чл.37в от ЗСПЗЗ и чл.69 от ППЗСПЗЗ. Съдът не е взел предвид представените с отговора на исковата молба и неоспорени от ищцата писмени доказателства - споразумение за масиви за ползване на земеделски земи, изготвено на основание чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ за стопанската година 2019/2020г. за землището на с.О., ЕКТТЕ 53638, община К., област К.; приложение към споразумение и Заповед РД - 0 4 - 64/30.09.2019г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие”, гр.К.. От така представените писмени доказателства се установявало, че по реда на чл.37в ЗСПЗЗ, между представляваното от ответника дружество „И.М.” ЕООД и лицето Д.П.А. е сключено споразумение за масиви по чл.37в ЗСПЗЗ като недвижим имот № ***, в т.ч. процесната част от същия, на основание чл.37в, ал.З, т.2 ЗСПЗЗ, е определен като „бяло петно” и е разпределен за ползване на Д.П.А., съгласно заповед РД - 04 - 64/30.09.2019г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие”, гр.К., с която е одобрено сключеното споразумение. В представеното приложение (стр.последна, ред 5) имотът, собственост на ищцата бил описан с площ 5.029 дка. Имотът, в т.ч. и процесната част от него, е разпределен като „бяло петно”, тъй като не е заявен от ищцата като собственик за лична обработка с деклараци по чл.69 ППЗСПЗЗ, която е следвало да подава ежегодно до 31 юли за всяка следваща стопанска година.

Към датата на завеждане на исковата молба и до края на стопанската 2019/2020г. — 30.09.2020г., като ползвател на недвижим имот № ***, включително и процесната част от него, се легитимирало, на основание влязъл в сила административен акт на органа по поземлена собственост Заповед РД - 04 - 64/30.09.2019г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие”, гр.К., трето на настоящия спор лице, а именно Д.П.А. /в този смисъл Решение № 21 от 9.01.2015 г. на PC - Плевен по гр. д. № 4337/2014 г. и Решение № 158 от 31.03.2015 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 180/2015 г./. В тази връзка се сочи, че бил неправилен изводът на първоинстанционния съд, че „поведението на ответника и защитните му тези са напълно противоречиви и изградени единствено със защитна цел” и като не съобразил изложеното по горе и не взел предвид представените в тази насока писмени доказателства, достигнал до грешни правни и фактически изводи. По изложените 3 съображения жалбодателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли предявения иск, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемата страна Л. И. Б. от гр. К. е подала отговор на въззивната жалба чрез представител по пълномощие, в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който я оспорва като неоснователна.

В съдебно заседание въззивникът и пълномощникът му адв. М. Б., АКК., редовно призовани, не се явяват. С подадена писмена молба заявяват, че поддържат въззивната жалба по изложените в същата съображения.

Претендират присъждане на направените в инстанциите разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание въззиваемата страна чрез пълномощника си адв.

М.Ч., АК-К. оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли обжалваното решение да се потвърди, като правилно. Претендира присъждане на направените във въззивната инстанция разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени във въззивната жалба, приема следното:

Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Предявен за разглеждане е иск за собственост с правно основание чл.108 ЗС, за признаване за установено по отношение на ответника М. Б. С., че ищцата Л. И. Б. е собственик на част от ПИ с идентификатор № *** по картата на възстановената собственост на землището на с. О., общ. К. с площ 5.501 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, с номер по предходен план 010027, при граници и съседи на имота: ПИ с ид. № ***, ПИ с ид.№ ***, ПИ с ид. № ***, ПИ с ид. № ***. ПИ с ид. №

***, ПИ с ид.№ ***, която част е в размер на 1539,00 кв.м., заемаща североизточната част на имота, и за осъждане на ответника да отстъпи собствеността и предаде на ищцата владението й.

4

При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК на валидността на първоинстанционното решение, въззивният съд констатира, че същото не страда от пороци, в резултат на които постановеното да не съставлява съдебно решение, а именно: да е постановено от ненадлежен орган, функциониращ в ненадлежен състав, извън пределите на правораздавателната власт на съда, да не е в писмена форма, да не е подписано, както и да не е разбираема волята на съда.

При извършената на същото основание проверка допустимостта на решението в обжалваната му осъдителна част по отношение на уважения изцяло предявен за разглеждане иск по чл. 108 ЗС и във връзка с довода за произнасяне от първоинстанционния съд свръхпетитум, въззивният състав приема следното: предявеният за разглеждане ревандикационен иск е по отношение на част от ПИ с идентификатор *** по картата на възстановената собственост на землището на с. О., общ. К., като първоначалната претенция е за 1720 кв.м. от целия имот с площ 5.501 кв.м. С оглед заключението на назначената в първоинстанционното съдебно производство съдебно-техническа експертиза, че засегнатата площ на имота е 1539 кв.м., с молба от 23.12.2020 г. от ищеца е поискано изменение на иска по реда на чл. 214 изр. второ от ГПК, като претенцията е намалена от 1720 кв.м. на 1539 кв.м. С протоколно определение от проведеното на 23 декември 2020 г. открито съдебно заседание по делото, районният съд е допуснал изменение на иска съгласно молбата на ищеца. С постановеното решение № 260549/17.06.2021 г. ответникът е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на ищеца на 1720 кв.м. от процесния имот. С решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 260214/07.07.2021 г., в производство по реда на чл. 247 ГПК, е допусната такава, като площта от 1720 кв.м., изписана в мотивите и диспозитива на решението, се чете 1539 кв.м. Така постановеното решение за поправка на ОФГ не е обжалвано от страните и е влязло в сила. При тези данни по делото следва да се приеме, че първоинстанционният съд не се е произнесъл свръхпетитум, а в рамките на заявения и очертан от ответника спор, поради което решението в обжалваната му част е допустимо.

Относно правилността на същото въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

5

Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 14, том ХІ, рег. № 15986, дело № 1938/2007 г., съставен от нотариус К.Д. с рег. № 020 на НК, Л. ИВ. Б. е придобила собствеността върху нива с площ 5,500 дка, находяща се в землището на с. О., общ. К., в местността „Х.Б.“, представляваща поземлен имот № 010027 по кадастралната карта на възстановената собственост на землището, при граници: поземлен имот № 020026, представляващ нива на Р.Д.С.; поземлен имот № 010025, представляващ нива на наследниците на Б.А.П.; поземлен имот № 010088, представляващ пасище, мера на Община К.; поземлен имот № 010023, представляващ нива на наследниците на Т.С.П.; поземлен имот № 010028, представляващ нива на наследниците на М.Н.Д. и поземлен имот № 000147, представляващ полски път на Община К..

Видно от удостоверение за характеристики на поземлен имот в земеделска територия изх. № 25-106200-12.05.2020 г., изд. от АГКК, поземлен имот с идентификатор *** в землището на О. представлява земеделска земя, с начин на трайно ползване – нива, с площ 5501 кв.м. в местността „Х.Б.“, Категория VІІІ, местоположение на поземления имот спрямо строителните граници на населеното място, в което се намира – до 1 км; местоположение на поземления имот, спрямо пътната мрежа с трайна настилка – до 1 км.