Решение № 30 от 30.01.2026, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Плевен, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА Въззивно гражданско дело № 20254400500357 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение № 189 от 14.02.2025 г по гр. Дело № 5875/23 г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ПРИЗНАЛ за установено, на основание чл. 124 от ГПК по отношение на ОБЩИНА ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ, представлявана от П. Ц. - КМЕТ и наследниците на Т. А. Т., от с.****************** : Ю. Т. А., М. Т. Ц., че Д. Н. Т., ЕГН **********, от гр.******************* и

К.

Н.

И.,

ЕГН

**********, от с.******************,ул.************, в качеството на наследници на Н. Й.

Б. от с.****************, са СОБСТВЕНИЦИ НА НИВА в землището на с.*************** от 11.8 дка, предоставена за оземляване.

Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

Въззивна жалба срещу решението е постъпила от Община – Д.Митрополия ,с която се атакува постановеното решение . Възразява се, че първоинстанционното решение е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и същото е неправилно и незаконосъобразно. Възразява 1 се, че по делото е налице само опис декларация от 1950 г, в която е отразено, че наследодателят на ищците пред първата инстанция е притежавал нива от 11,8 дка в землището на с. ************ без да са посочени никакви други индивидуализиращи белези на имота. Възразява се, че по делото няма никакви доказателства за идентичност на този имот с имот на Община – Д.Митрополия, който е посочен от ищците пред първата инстанция. Възразява се, че по принцип имотът не е индивидуализиран подробно и не може да се направи извод, че имотът по исковата молба е идентичен с посочения в исковата молба. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на иска.

Въззивна жалба е била постъпила и от М. Т. Ц. и Ю. Т. А.. С определение по настоящето дело № 944/24.06.2025 г съдът е обезсилил на осн. чл. 233 от ГПК атакуваното решение в частта, в която е признато за установено по отношение на М. Т. Ц. и Ю. Т. А., че Д. Н. Т., ЕГН **********, от гр.******************* и К. Н. И., ЕГН **********, от с.******************,ул.************, в качеството на наследници на Н. Й.

Б. от с.****************, са СОБСТВЕНИЦИ НА НИВА в землището на с.*************** от 11.8 дка, предоставена за оземляване и е прекратил делото в тази му част.

Въззиваемите страни оспорват жалбата като неоснователна.Съобразно указанията на Пл ОС са конкретизирали процесния имот като ПИ с идент. ***, находящ се в с. ************, м.

********* с площ от 10,066 кв.м по издадена скица № 15-16101 от 20.01.26 г на АГКК – Плевен.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на право на собственост в полза на наследодателят на ищците пред първата инстанция върху нива от 11,8 дка в землището на с. ************, обл. Плевен и дали този имот е идентичен с ПИ с идент. ***, находящ се в с. ************, м.

********* с площ от 10,066 кв.м по издадена скица № 15-16101 от 20.01.26 г на АГКК - Плевен.

2

ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА

СЪОБРАЖЕНИЯТА,ИЗЛОЖЕНИ В НЕЯ

И ОСНОВАТЕЛНА, НО НЕ ПО

РС е приел, че от представените писмени доказателства - разписки за внесени суми по сметка 101 на фонд” подобрение и увеличение на работната земя” , се установява обстоятелството, че наследодателят Н. Б. е бил оземлен със земя-НИВА в землището на с.*************** от 11.8 дка. В Опис декларация № 12/13.01.1993г. Н. Б. е заявил, че притежава НИВА в землището на с.*************** от 11.8 дка. С тази нива той влиза в ТКЗС. От представената скица за имота е било видно, според РС, че част от нея е записана на името на Община Долна Митрополия, а друга като възстановена на Т. А. Т.. Издадената скица, приложена към делото, е за ПИ с идент.№ 38145.139. 8 с посочен собственик Община Долна Митрополия и е за площ от 443 кв.м. Собственик на ПИ с идент.№*** е Т. А. Т. с отразена площ по скицата 12133кв.м. От страна на наследниците на Т. А. Т. е било представено Решение № 23358 от 12.01.1993г. на Поземлена комисия гр.Долна Митрополия, с което е възстановено правото на собственост на имоти на наследниците на М. Г. Н., без обаче същите да са индивидуализирани.

Посочено е, че данните за имотите са от комасационен план, изработен 1943 г.

С Решение № 2300, но от 11.01.1995г. на същата Поземлена комисия гр.Долна Митрополия е възстановено правото на собственост на наследниците на М. Г.

Н., в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, съгласно план за земеразделяне на с.************, одобрен през 1994г. 3а възстановения на ответниците имот от 48526дка в местността „***********” е отреден поземлен имот № 139012. От заключението на вещото лице е било видно, според РС, че поради липсата на комасационен план на с.************ от 1943г. не може да се установи идентичност на заявените имоти за възстановяване. Н. Б. не е подавал заявление за възстановяване на процесната земеделска земя, тъй като общинска поземлена комисия, видно от приложените писма отказва да признае представените разписки за платена земя, с която е оземлен.

Според РС съгласно чл.10 ал.11 от ЗВПЗЗ, възстановява се правото на собственост на лицата върху земята, с която са оземлени и дори на тези, които 3 частично не са изплатили дължимите вноски. И това е така, защото с решение на Президиума на Народното събрание от 1957г./ изв.бр.5/1957г./ се опрощават дължимите вноски на определена категория земеделски стопани, а именно членове на ТКЗС и лицата , които стават членове на ТКЗС до 31.03.1957г. В процесния случай се установява, според РС, че наследодателят Н. Б. е оземлен и е влязъл в ТКЗС с. ************ с тази земя. Това обстоятелство се доказва както с представената Опис декларация, така и от свидетелските показания на разпитания свидетел С. Л.. РС е приел, че към подаване на заявлението от наследниците на М. Г. Н. до ПЗ гр.Долна Митрополия вх.№ 23358/13.02.1992г. , той е бил собственик на заявените в Опис-декларация №12.от 13.01.1993г. Нива В МЕСТНОСТТА „***********” от 11.8 дка.

Поради липсата на комасационния план на селото от 1943г., не може да се направи извод, че заявените земи от наследниците на М. Н. от 48526 дка., в които е включен и имотът с идент. *** от 12133дка. са идентични с имота на Н. Б.. Видно е било от отговора на Община Долна Митрополия, с писмо изх. № АД-11-1552 / 23.06.2023г. /приложено по делото/, че при извършената справка в имотната ведомост на с.************ се установява, че е наличен в Учрежденския архив само том Първи с имотните партиди на лица с имена от А до К , поради което за всички останали лица информация не може да се получи. Такава информация не може да получи и наследодателката на Т. А. Т. - М. Г. Н., тъй като тя също трябва да фигурира във втори том от Л до Я . От събраните по делото доказателства се установява, според РС, че два основни източника на информация - комасационният план от 1943г. на с.************ и вторият том на имотната ведомост на селото НЕ СА НАЛИЧНИ. Не може да се установи идентичност на възстановения на ответниците имот в местността „***********” с този на Н. Б.. Тъй като Н. Б. не е страна в административното производство по възстановяване на заявените земи от наследниците на М. Н., то съдът е приел, че в това производство следва да осъществи косвен контрол върху решението на Поземлена комисия Долна Митрополия . РС е приел, че е неоснователно становището на процесуалния представител на наследниците на Т. А., че имотът от 12133кв.м. е придобит по давност, тъй като договорът за доброволна делба е сключен на 21.08.2015г., а до тогава идеалните части не могат да се придобиват по давност. Така, че десетгодишната давност изтича на 21.08,2025г. Искът с правно основание чл.124 ал.1 е допустим, тъй като е 4 установено, че Н. Б. не е заявявал възстановяяване на процесната земя и не е проведено административното производство по ЗВПЗЗ. Община Долна Митрополия заема площ 674 814 декара в Централна Северна България.

Обхваща част от долините на реките Дунав, Искър и Вит и хълмистите възвишения между тях. Граничи със следните общини: на изток с Плевен и Гулянци, на запад - с Кнежа и Оряхово, на юг - с Плевен и Долни Дъбник.

Северната и граница е с река Дунав. Община Долна Митрополия включва 16 населени места - 2 града и 14 села. Общински център е гр. Долна Митрополия и се намира на 11 км. от Плевен. Релефът е равнинен, с надморска височина 50-75 м, като в с. Оряховица тя е 50 м., а при гр.Долна Митрополия - 62 м. В геоложко отношение районът е част от Мизийската плоча. Исковата молба е уважена изцяло от РС – Плевен.

РЕШЕНИЕТО на РС е недопустимо

РС е изложил мотиви, които не се споделят от въззивната инстанция, а освен това не мотивират ясно и непротиворечиво крайния извод на районния съд. Следва да се отбележи, че РС – Плевен не е положил усилия за изясняване на фактическите твърдения и претенцията на ищеца, не е оставил без движение исковата молба и не е уточнил актуалното състояние на имота, предмет на установителния иск. Видно от делото на Пл РС е била назначена експертиза, изяснявал се е въпрос за идентичност на процесния имот по ИМ с актуален такъв без да е било налице утточняване на това обстоятелство.

Следва да се отбележи също така, че пред въззивния съд с уточняваща молба въззиваемата страна е уточнила исковата молба и то е посочила актуален имот, който е различен от този, който е изследван от експертизата пред РС – Плевен.

Предвид гореизложеното Пл ОС приема, че се касае за решение, постановено по нередовна искова молба и същото следва да се обезсили.

Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Пл РС като при новото разглеждане се уточни исковата молба отново досежно фактическите твърдения за имота - вид, местност, площ, актуално състояние, както и да се уточни петитума на исковата молба с оглед подадената и пред въззивния съд уточняваща молба и предявения установителен иск за правото на собственост към момента на подаване на исковата молба.

5

При този изход на делото разноски не следва да се присъждат като същите следва да се съобразят и за тази инстанция при постановяване на решението по същество на спора.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА РЕШЕНИЕ № 189 от 14.02.2025 г по гр. Дело № 5875/23 г по описа на РС – Плевен ,В ЧАСТТА В КОЯТО е ПРИЗНАЛ за установено, на основание чл. 124 от ГПК по отношение на ОБЩИНА ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ, представлявана от П. Ц. - КМЕТ и наследниците на Т. А. Т., от с.****************** : Ю. Т. А., М. Т. Ц., че Д. Н. Т., ЕГН **********, от гр.******************* и

К.

Н.

И.,

ЕГН

**********, от с.******************,ул.************, в качеството на наследници на Н. Й.

Б. от с.****************, са СОБСТВЕНИЦИ НА НИВА в землището на с.*************** от 11.8 дка, предоставена за оземляване КАТО

НЕДОПУСТИМО

ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО разглеждане от друг състав на РС – Плевен съобразно мотивите на настоящето решение

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС на РБ в месечен срок от съобщението за изготвянето му Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6