Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 586 от 20.06.2024, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 5085/2023
Вид
Решение № 586
Подписан
20.06.2024
Състав
Татяна Иванова Тодорова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 586 гр. П., 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря А.В.К. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20231720105085 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: *** чрез адв. П., срещу И. Г. Е. , ЕГН **********, с адрес: ***, с която по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, e предявен иск с правно основание: чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК, вр. чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 18.01.2016 г., сключен с „***“ АД и ищеца, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1427.82 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № *** от 30.05.2011 г., и *** г. към същия, сумата от 426.37 лева – лихва за забава за периода от 16.07.2020 г. до 25.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 15.08.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № *** г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС. Моли да им бъдат присъдени сторените в 1 заповедното и исковото производства.

В срока отговор на исковата молба по чл.131 ГПК ответникът И. Г. Е. не е подал отговор на исковата молба и не е взел становище по иска.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирани по делото писмени молби чрез адв. Капитанова заявяват, че поддържат предявения иск и молят съда да го уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание не се явява, не се представлява и не взема становище по иска.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са искове по реда на чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение № *** г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, поради което съдът намира, че установителния иск е допустим, и следва да бъде разгледан от съда.

По основателността:

Настоящото производство е по реда на чл.422 от ГПК, и е предназначено да стабилизира ефекта на издадена заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.415, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл.422, ал.1 от ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение,.

Предмет на иска по чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК е признаване за установено по отношение на ответника, съществуване на вземане на ищеца за определени парични суми. Уважаването на претенцията предполага доказване от ищеца на кумулативното наличие на няколко предпоставки: наличието на облигационно правоотношение между „***“ АД и ответника по Договор за потребителски кредит № *** от 30.05.2011 г., както и реално изпълнение по същия. Ищецът е длъжен да докаже наличието на облигационно правоотношение по Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 18.01.2016 г., по силата на който вземането по сочения договор за потребителски кредит е прехвърлено на ищцовото дружество, както и 2 надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия. Ищецът следва да установи съдържанието на съглашенията (размер на кредита, договорената лихва, падеж на вземането), получаване на сумата по договора за потребителски кредит от ответника, и изпадането му в забава по отношение на задължението за плащане на дължимите месечни вноски, респ. че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, при уговорените в договора за кредит условия за предсрочна изискуемост, респ. че същите са настъпили.

Няма спор между страните, а и видно от приложения Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 18.01.2016 г, „***“ АД, в качеството му на цедент е прехвърлил на ищеца, в качеството му на цесионер описаните в Приложение № 1 към същия вземания към свои длъжници. По този начин ищецът е придобил процесното вземане. С договора за цесия цедентът изрично е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за извършената цесия. Уведомлението до длъжника е приложено като доказателство към исковата молба, и е връчено на ответника чрез работодателя, заедно с приложенията към исковата молба.

От приложения по делото Договор за потребителски кредит № *** от 30.05.2011 г., и *** г. към същия, се установява по безспорен начин, че на 30.05.2011 г., между „***“ АД, в качеството и на кредитодател и ответника в качеството му на кредитополучател, банката му е предоставила кредит в размер на 1200.00 лева, а ответника се е задължил да върне, респ. погасява същия съобразно уговореното в договора. Видно от съдържанието на договора, ответника е поел задължението да върне кредита на 120 месечни анюитетни вноски, като през първата една година от срока на издължаване на кредите месечната анюитетна вноска е била в размер на 7.50 лева, а за периода след първата една година от издължаване на кредита в размер на 19.60 лева. Няма спор, че целта на отпуснатия на ответника кредит е била пълно предсрочно погасяване на задължения по договор за кредит. Доколкото ответника не е оспорил положения в договора подпис, то и следва да се приеме, че между „***“ АД и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение, и страните са били обвързани от същото.

Видно от приложения Анекс № 1от 12.07.2013 г. страните са предоговорили съществуващото към датата задължение на ответника.

От изслушаната, приета и неоспорена от страните съдебно – счетоводна 3 експертиза, изготвена от вещото лице В. В. се установява по безспорен начин, че на 30.05.2011 г. между ответника и „***“ АД е сключен договор за потребителски кредит, съгласно който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 1200.00 лева, предназначен за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор № *** от 25.06.2010 г., сключен по между им. В тази връзка вещото лице е установило, че разрешения на ответника кредит е в размер на 1200.00 лева, който е преведен по сметка на ответника на 30.05.2011 г. Срокът за неговото погасяване е 30.05.2021 г. Вещото лице е установило, че с *** г. към Договор за потребителски кредит № *** от 30.05.2011 г., страните са се съгласили да предоговорят съществуващи към 12.07.2013 г. задължения на кредитополучателя към Банката, като са постигнали съгласие всички задължения във връзка с кредита да се отнесат служебно от банката на датата на анекса чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит, като са се съгласили, че размера на главницата съгласно уговорките, направени с Анекса, ще възлиза на 1427.82 лева. Експерта е установил, че ответника е извършил плащане по договора в размер на 67.50 лева за периода от 30.05.2011 г. до 29.02.2012 г.

След сключване на анекса, съгласно направените в същия уговорки, главницата по непогасения кредит е в размер на 1427.82 лева, като договорната лихва за периода от 12.07.2013 г. до 30.05.2021 г. е в размер на 946.56 лева. От експертизата се установява, че след 12.01.2021 г., ответника е направил плащане по кредита и в размер на 9.16 лева, която сума е отнесена за погасяване на договорната лихва за периода от 12.07.2013 г. до 30.07.2013 г., като непогасената главница дължима към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е в размер на 1427.82 лева. Вещото лице е изчислило дължимата лихва за забава за периода от 16.07.2020 г. до датата на подаване на заявлението, която е изчислило в размер на 426.37 лева.

В съдебно заседание вещото лице пояснява,, че след изготвяне на експертизата е била уведомена, че ответника е извършил плащане при ищеца на стойност от 550.00 лева, с която сума ищеца е погасил дължима по договора договорна лихва за периода от 30.07.2013 г. до 30.05.2021 г.

Пояснява, че дължимата главница е за периода от 30.06.2012 г. – 30.05.2021 г., като последно плащане е направено на 12.09.2013 г. Пояснява, че размерът на 4 дължимата главница за периода 16.06.2018 г. - 30.05.2021 г. е в размер на 793.97 лева, а лихвата за забава за периода от 16.07.2020 г. до 15.06.2023 г., върху процесната главница е в размер на 425.29 лева.

Ответникът в заповедното производство е противопоставил възражение за погасяване по давност на процесното вземане, което съдът следва да разгледа при постановяване на настоящото решение.

Съдът намира, че вземането за главница се погасява с общата пет годишна давност, независимо от обстоятелството, че погасяването е следвало да се извършва при минимални погасителни вноски, което не прави вземането на кредитора периодично плащане. По същество това обстоятелство представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение на задължението на части, и в този смисъл частично плащане по договор на конкретно определена изначално сума. При договора за заем е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски, чрез внасяне на минимални вноски при определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични платежи, а представлява частични плащания по договора (в този смисъл е решение № 261/12.07.2011 г. по гр.д. № 795/2010 г. на ВКС, ІV г.о.). При тези обстоятелства и следва извода, че задължението по заплащане на главницата се погасява с обща петгодишна давност, съобразно чл.110 от ЗЗД. Съгласно чл.114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

В горния смисъл настоящият съдебен състав намира, че началният момент на течението на давността е свързан с изискуемостта на съответната погасителна вноска, поради което като начална дата за давността не се явява датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита. Съгласно разяснителната част на Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. по тълк. д № 3/ 2011 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност е установена в обществен интерес и целта е да се стимулира своевременното упражняване на субективните граждански права. В този смисъл е решение № 45 от 17.06.2020 г., по т.д. № *** г. на ВКС, ІІ т.о.

Видно от приложения Договор за потребителски кредит № *** от 30.05.2011 г., и *** г. към същия, страните са уговорили кредита да бъде върнат с последна погасителна вноска на 30.05.2021 г. Искът е предявен от ищеца по реда на чл.422 от ГПК, който се явява продължение на проведено 5 вече заповедно производство, поради което и се смята за предявен от момента на депозиране на заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение в съда. В случая заявлението е депозирано пред ПРС от ищеца на 15.08.2023 г. С оглед на това и следва извода, че процесната главницата е погасена по давност, за всички вноски с настъпил падеж преди 15.06.2018 г.

При това положение дължимата главница за периода от 16.06.2018 г. до 30.05.2021 г. е в размер на 793.97 лева, както пояснява вещото лице в съдебно заседание, поради което и искът за главница се явява основателен и доказан за сумата от 793.97 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 1427.82 лева, искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.

Върху уважената част от главницата се дължи и обезщетение за забава, което изчислено от съда по реда на чл.162 от ГПК, е в размер на 240.08 лева за периода от 16.07.2020 г. до 25.06.2023 г. При тези обстоятелства искът за лихва за забава се явява основателен и доказан до този размер от 240.08 лева.

За разликата до пълния предявен размер от 426.37 лева за периода от 16.07.2020 г. до 25.06.2023 г., искът за лихва за забава се явява неоснователен, поради което и следва да бъде отхвърлен.

Върху уважената част от главницата на основание чл.86 от ЗЗД се дължи и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение, а именно от 15.08.2023 г.