Решение № 137 от 22.03.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Велико Търново, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Любка Милкова

Илина Гачева при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело № 20234100500160 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК вр. чл.17 ЗЗДН.

Предмет на подадената от И. С. Х. с ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Р. Б. от АК - Габрово, въззивна жалба, е Решение № 95/12.01.2023г. по гр.д. № 2294/2022г. по описа на РС - Велико Търново, с което първоинстанционният съд е уважил молбата за налагане на мерки за защита от домашно насилие, подадена от С. Х. С. с ЕГН ********** срещу И. С. Х. с ЕГН **********, с правно основание чл. 4 във вр. с чл.8, т.1 ЗЗДН, като спрямо въззивника е наложил мярката за защита, посочена в разпоредбата на чл. 5, ал.1, т.1 ЗЗДН. С обжалвания първоинстанционен акт, предмет на настоящото производство, съдът на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН е наложил на въззивника и глоба в размер на 200 /двеста/ лв., на основание ал.4, като на основание чл. 15, ал.2 ЗЗДН, е издал и заповед за защита /Заповед № 2/12.01.2023г./.

С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна жалба се отправя искане за отмяна в цялост на постановеното първоинстанционно решение. Наведени са доводи /оплаквания/ за необоснованост и неправилност на първоинстанционното решение, както и за нарушения на материалния закон. Въззивната страна твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички нейни съображения, неправилно е преценил събраните по делото доказателства, което е обусловило постановяването на неправилен по своята правна същност, съдебен акт. Поддържа, че приложената като писмено доказателство в производството, декларация от пострадалото лице по чл.9, 1 ал.3 ЗЗДН, не може да обуслови приложението на разпоредбата на чл.13, ал.3 ЗЗДН, тъй като по делото са налице доказателства, опровергаващи съдържанието на така подадената декларация. Твърди се, че акт на домашно насилие от страна на въззивника спрямо въззиваемия не е бил осъществен, като са налице доказателства в тази насока, които първоинстанционният съд не е обсъдил.

Претендира се и присъждане на сторените по настоящото производство, разноски и пред двете съдебни инстанции.

Препис от жалбата, на основание чл.17, ал.1 ЗЗДН, е връчен на другата страна на 31.01.2023г., която в законоустановения срок, е подала отговор на въззивната жалба.

Въззиваемата страна излага съображения за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа, че така постановеното първоинстанционно решение, е правилно и законосъобразно, постановено след подробен и мотивиран анализ на събраните доказателства. Излага съображения за наличието на правилна и обективна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. С оглед на гореизложеното, отправя искане за потвърждаване в цялост на постановения първоинстанционен съдебен акт. Иска се присъждане на сторените в настоящото производство, разноски.

В проведеното пред настоящата съдебна инстанция, открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с редовно упълномощения си представител - адв. Р. Б. от АК - Габрово, която от името на доверителя си заявява, че изцяло поддържа подадената въззивна жалба, като по същество доразвива съображенията посочени в същата. Въззивникът се присъединява изцяло към изложеното в рамките на проведеното открито съдебно заседание от процесуалния представител. Отправя искане постановения първоинстанционен акт да бъде отменен изцяло, като твърди, че не е извършил насилие спрямо въззиваемия и негов баща, като отправените спрямо последния, думи и изрази, са били изречени от въззивника в съвсем друг контекст, различен от възприетия.

Въззиваемата страна, редовно призована, се явява лично и с редовно упълномощения си представител - адв. Е. С. от АК - Габрово. Същата от името на своя доверител, заявява, че поддържа изцяло съображенията, изложени в отговора на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционният съд правилно е анализирал събраните писмени и гласни доказателства и в тази връзка, актът му следва да бъде изцяло потвърден. Претендира присъждане на разноски в полза въззиваемата страна, като представя и списък на разноските по чл.80 ГПК.

По така изложените твърдения, както и от приложените по делото писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 07.09.2022г., молителят С. Х. С. с ЕГН **********, бил в имота си, находящ се в с. К. На посочената дата, в следобедните часове на деня, въззиваемият и св. Д., с която живеели на семейни начала, посетили с 2 автомобил същото населено място, като въззиваемият решил да отиде и до имота на молителя и негов баща. Въззиваемият влязъл в имота, като се отправил към втория жилищен етаж на находящата се в него, постройка, като започнал разговор с молителя. Последният, качвайки се по стълбите към втория жилищен етаж на постройката, казал на въззиваемия: “нямаш работа тук”, на което въззиваемият отговорил: “не, не имам много работа, тепърва започвам”. Слизайки обратно по стълбите от втория жилищен етаж, въззиваемият казал на молителя: “нещастник ще ми паднеш в точния момент”. След размяната на тези реплики, въззиваемият напуснал имота, като за случилото се молителят подал сигнал, тъй като бил силно стресиран и обезпокоен за своята физическа цялост, с оглед наличието на предишно физическо посегателство от страна на въззиваемия, с което на молителя била причинена телесна повреда.

Горните обстоятелства се установяват от подадената от молителя декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Така подадената декларация съдържа подробно описание на фактически осъщественото от страна на въззивника поведение, спрямо молителя. Подадената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, обуславя правния извод за осъществен спрямо молителя от страна на лицето И. С. Х. с ЕГН **********, акт на домашно насилие по см. на чл.2, ал.1 ЗЗДН, който акт на насилие представлява психическо такова, като настоящата съдебна инстанция намира, че същото е осъществено чрез вербалното отправяне на израза: “нещастник ще ми паднеш в точния момент”.

Изричането му спрямо молителя се установява по безспорен начин от приложените към първоинстанционното производство - видеозаписи, които възпроизвеждат казаното от въззиваемия, като същите са годни доказателствени източници, с оглед изготвеното по делото експертно заключение по назначената съдебно-техническа експертиза. Не се събраха доказателства, опровергаващи изложеното от молителя в подадената молба за издаване на заповед за защита, както и в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. В хода на първоинстанционното производство е разпитана св. Д., която не е била пряк свидетел на проведения между молителя и въззиваемия, разговор, в рамките на който са били изречени посочените по-горе думи и изрази. При преценката си относно наличието на упражнено спрямо молителя, психическо насилие, настоящата съдебна инстанция съобрази и представените писмени доказателства /влязла в сила присъда/, съдържащи данни за предходно осъществено физическо посегателство спрямо молителя от страна на въззиваемия, поради което намира за неоснователни възраженията, изложени в подадената въззивна жалба, че отправените от въззиваемия, думи и изрази, били употребени от същия в съвсем друг контекст, различен от възприетия от молителя. Данните за осъществено спрямо молителя, предходно физическо посегателство с относително по -висок интензитет на обществена опасност /престъпление/, показва, че между страните в настоящото производство съществува конфликт, който се задълбочава, като предприемането на мерки за защита в хода на настоящото производство е оправдано не само с оглед на доказателствата за наличието на осъществен акт на психическо насилие, но и с оглед правната сигурност изобщо, както и с оглед гарантиране на правата на 3 гражданите.

С оглед изхода на настоящото производство, както и обстоятелството, че страната, в чиято полза е постановен настоящият съдебен акт, е отправила изрично искане за присъждане на сторените в рамките на разглеждане на делото пред настоящата съдебна инстанция, разноски, както и с оглед това, че същата е била представлявана от надлежно упълномощен процесуален представител, като за доказване извършването на разноските си, е представила писмени доказателства - договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че уговореното между страните адвокатско възнаграждение е заплатено в брой, съдът намира, че на основание разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, следва да присъди в полза на въззивната страна, сумата от 500 лв. /петстотин лева/, съставляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение в настоящата инстанция.

Предвид горното и на основание чл.17, ал.5 ЗЗДН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 95/12.01.2023г. по гр.д. № 2294/2022г. по описа на РС - Велико Търново.

ОСЪЖДА И. С. Х. с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на С. Х. С. с ЕГН **********, сумата от 500 лв. /петстотин лева/, съставляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение в настоящата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Препис от него да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4