Решение № 1486 от 17.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1486 гр. Варна, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Обрешкова при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно наказателно дело № 20243110203574 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М. Л. З., чрез адв. К., нередовно упълномощен и назначен в качеството на служебен защитник, против НП №442а-112/09.09.24г. на Началника на четвърто РУ към ОДМВР Варна, с което на осн.чл. 264 ал.1 от ЗМВР му е наложено наказание обществено порицание.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. В жалбата пространно се разглежда въпроса дали извършваното от М. З. е просия, или е легално събиране на дарения. Извършваното от него преследвало общественополезни цели. Но дори да била налице проосия, то не ставало ясно как по този начин се попречило на орган на власт за изпълни задълженията си по служба. М.З. бил дарил личното си време и било обидно да го наричат просяк. Иска отмяна на наказателното постановление и прави искане за присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът се представлява се от адв. К., назначен за служебен защитник, който поддържа жалбата и по съществото на делото пледира НП да бъде отменено. М. З. бил длъжностно лице , тъй като имал договор с родителя на детето да събира пари за лечение и извършвал легална дейност , а не просия. Служителите на полицията не проверили документите за извършванато от лицето дейност, не се били свързали с представители на благотворителната организация, при задържането не бил назначен преводач.

Тези незаконосъобразни действия на полицията водили и до извод за 1 незаконосъобразност на обжалвания акт.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ю.к. Л. която в писмени бележки изразява становище НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и прави искане за присъждане на разноски.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 30.08.24г. М. З. стоял пред магазин „Лидл“, облечен в жълта светлоотразителна жилетка и държал в ръцете си кутия, обозначена за събиране на дарения за болно дете. В Четвърто РУ – Варна се получило оплакване от страна на собственика на имота и полицейски служители, сред които св.И., отишли до магазина. Разговаряли с управителя и той заявил, че не желае на частния паркинг хора да стоят и да просят пред магазина.

Полицейските служители разпоредили на М. З. да напусне паркинга, но последният отказал. С него разговарял К.Й., който владеел руски език. Освен това извършвали превод и с телефоните си. З. се държал арогантно, като повикал и други хора от благотворителната фондация. Насъбрала се тълпа и полицейските служители се почувствали злепоставени, че не могат да си изпълнят задълженията. По тези съображения З. бил отведен в районното управление. По отношение на същия била издадена заповед за задържане по чл. 72 от ЗМВР.

Бил съставен АУАН, предявен и връчен на нарушителя срещу подпис. В АУАН не е отразено при съставянето и при връчването му да е присъствал преводач. Върху наказателното постановление е отразено, че актът е преведен от защитника И. К..

М. З. е непълнолетен украински гражданин, роден на 24.09.24г., влязъл в Р.България на 28.07.2024г. без родителите си и напуснал пределите на страната на 25.09.24г.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства– материалите по АНП , вкл. АУАН, заповед за компетентност, както и от приобщените в съдебно заседание, споразумение за доброволчество, разпечатки от търговски регистър, учредителен акт на фондация, споразумение за благотворителност , експертно решение.

Съдът кредитира показанията на св. И., като искрени, добросъвестни, логични, конкретни и вътрешно непротиворечиви.

Съдът, предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:

АУАН и НП са издадени в предвидените от закона срокове и компетентни лица, но нарушението е описано противоречиво. От фактическа страна се описва неизпълнение на полицейско разпореждане, като се твърди, 2 че по този начин въззивникът е попречил на орган на власт да изпълни функциите си по служба.

Неизпълнението на полицейско разпореждане е самостоятелно нарушение, наказуемо по чл. 257 ал.1 от ЗМВР и е по- леко наказуемо от нарушението по чл. 264, ал.1 от ЗМВР, изразяващо се в противозаконно пречене на служител на полицията да изпълнява функциите си. Теоретично е възможно, при наличие на такива факти, да се приеме, че с неизпълнението на разпореждане се пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, но за да е налице такава хипотеза, следва да са налице съответните допълнителни факти /очертаващи как се пречи и на какви функции/ и те следва да са описани в НП. В този случай в НП не се описват никакви факти, различни от онези, които обосновават съставомерност по чл.257 от ЗМВР. Такива не се установяват и в съдебно заседание. Извършеното от М. З. е типично неизпълнение на полицейско разпореждане.

Нарушението по чл.257 ал.1 от ЗМВР е по-леко наказуемо от нарушението по чл. 264 ал.1 от ЗМВР и в общия случай, тъй като при същите факти се налага да се приложи закон за по- леко наказуемо нарушение, би следвало съдът да измени НП, като приложи правилно закона. В този случай обаче са допуснати горепосочените съществени нарушения на процесуалните правила, които налагат НП да бъде отменено.

При провеждане на АНП обаче са допуснати съществени процесуална нарушения, като е ограничено правото на защита на непълнолетния З..

Арогантното му поведение пред служителите на реда не променя извода, че на същия се дължи осигуряване на правата съгласно международните стандарти за работа с непълнолетни и с лица, невладеещи български език.

З. е имал право на адвокатска защита от момента на задържането му.

Имал е право на преводач и право да му бъде предоставен писмен превод на основните документи – АУАН и НП, от което право той може да се откаже, но в преписката няма данни за това да го е направил. Нарушено е и правото на информация на родител, като в хода на проверката не са положени усилия за установяването им.

Нарушено е и правото му да направи възражение в тридневен срок от връчване на АУАН, като НП е издадено преди изтичането на този срок.

Противоречивото описание на нарушението, както и неосигуряването на превод и адвокат, ограничават правото на защита и това налага наказателното постановление да бъде отменено.

За пълнота следва да се посочи, че М. З. е бил длъжен да изпълни полицейското разпореждане. Достойнствата на благотворителността нямат отношение към конкретния случай. Лицето се е намирало в частен имот и управляващият го не е бил съгласен с това. Представител на орган на властта му е дал разпореждане да напусне имота и разпореждането е било задължително за изпълнение. Тук без значение е дали извършваното от З. ще се нарече просия, като в това понятие не е задължително да се влага негативен смисъл. Безспорно е установено, че той е събирал дарения, за което не е чуждо да се нарече милостиня, или просия в широкия смисъл на тази дума. Във 3 всички случаи става въпрос за доходи, които не са придобити чрез труд, а по волята на някой, който ги иска и на друг, който ги дава.

Случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи от този род, поради което не е маловажен по см. чл.28 ЗАНН.

Искането за разноски на страните не следва да бъде уважено. Поради отмяната на НП в полза на ОД на МВР не се дължат разноски. Адв. К. е служебен защитник и размерът на възнаграждението му се определя от Националното бюро за правна помощ.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №442а-112/09.09.24г. на Началника на Четвърто РУ към ОДМВР Варна, с което на осн.чл. 264 ал.1 от ЗМВР на М. З. е наложено наказание обществено порицание.

Подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4