Решение № 3966 от 24.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3966 гр. София, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100512357 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от И.

Ц. Б. срещу Решение 11275/ 29.06.2023г., постановено по гр. д. № 66621/2022г. по описа на Софийски районен съд, 42 с-в в частта, с която СРС е отхвърлил иск по чл. 2, ал. 1. Т. 3 от ЗОДОВ за неимуществени вреди над размер от 3000, 00 лева до пълния размер от 15000,00 лева, за мораторна лихва над размер от 182,50 лева до пълния размер от 1958,34 лева.

Изложени са оплаквания за несъобразяване на всички установени факти, относими към понятието справедлИ.ст по чл. 52 ЗЗД: ищецът не могъл да си намери работа в сферата на сигурността до оправдателната присъда. Провалило се участието му в конкурс за работа поради лишаването му от достъп до класифицирана информация. Поради отнемането на законно притежавани оръжия до оправдаването му била прекратена състезателната му кариера в спортната стрелба. Липсвали мотиви за определяне на размера на обезщетението. Психологичните последици били установени от СПЕ.

Иска се отмяна на решението в тези части и цялостно уважаване на исковете.

Въззиваемия не е депозирал отговор.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за 1 валидно и допустимо. По отношение неговата правилност въззивният съд е ограничен до оплакванията в жалбата и приложението на императивните материални норми.

СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за неоснователна по следните фактически и правни съображения:

От доказателствата по делото се установява, че на ищеца е било повдигнато обвинение в престъпление по чл. 270, ал. 1, пр. 1 НК, като е било внесено от прокуратурата предложение за прилагане на чл. 78А от НК за освобождавяане от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, затова че на 23.09.2020 г. около 13:05 часа в гр. София на кръстовището, образувано от ул. „Г.С.

Раковски“ и ул. „Московска“ протИ.законно е пречил на орган на властта – С.С.Я. – полицейски инспектор от сектор „Пътна полиция“ ОДМВР Пловдив, да изпълни задълженията си по опазване на обществения ред по реда на чл. 14, ал. 1 ЗМВР, като при разпореждане на полицейския орган да не преминава през кръстовището и образувания полицейски кордон, не се подчинил да не преминава през кръстовището като продължил движението си напред по посока на полицейския кордон с управлявания от него мотоциклет марка „Ямаха“ с рег. № СА 3594 В.

По н.а.х.д. № 847/2021 г. по описа на СРС, НО 133 състав ищецът е признат за невиновен, а присъдата на СРС е потвърдена от СГС с окончателно Решение по ВАНД 3972/2021г.. от 06.01.2022г. Наказателното производство е започнало на 23.09.2020г. по ЗМ 1761/2020г. на 2-ро РУ на СДВР. Ищецът е бил задържан в 13,00 ч. на 23.09.2023г. за срок от 24 часа по ЗМВР и е освободен в 12,40 ч. на 24.09.2020.

Не е вземана мярка за неотклонение по НПК.

Продължителността на наказателното производство следователно е 15 месеца и 15 дни.

При задържането си доброволно е предал законно притежаван (видно от намиращото се по досъдебното производство разрешително) пистолет „Рюгер“ SR1911, калибър 9*19 с пълнители и патрони и разрешително за притежание, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие валидно до 2022г.

От разрешителното на л. 41-гръб от ДП 1761/2020г. се установява, че притежава и още един пистолет „Рюгер“, калибър 45 и Дългоцевно оръжие калибър 7,62 .

От материалите по ДП и съдебните дела се установява, че с участие на ищеца са извършени по досъдебното производство разпит на обвиняем, на който е отказал да дава обяснения, личен обиск, предявяване на разследването на 30.11.2020г.

Инкриминираното деяние не е тежко престъпление по смисъла на чл. 93 НК В хода на съдебните производства ищецът се е явявал на две съдебни заседания от общо три заседания в двете инстанции.

2

От приетата като доказателство военно-отчетна книжка на ищеца (л. 11 от гр.д.

8563/2022г. на СГС-първоначално образувано по исковата молба) се установява, че същият е бил служител в НСО до 17.03.2020г.. Същият е освободен от служба, считано от тази дата с посочената във военна му книжка заповед 321/26.02.2020г. на основание чл. 116, ал.1, т. 3 от Закона за НСО-навършване на пределна възраст за служба.

В исковата молба се поддържа,че ищецът към датата на задържането си бил служител на НСО и неговото задържане представлявало шок за децата му, за колегите и близките му като предвид повдигането на обвинение му отнели разрешителното за носене на оръжие, както и ищецът предал за съхранение в служба КОС притежаваните пушка и пистолети. В исковата молба се поддържа,че ищецът е състезател по приложна стрелба и за времето, за което се е развивал наказателният процес е бил лишен от възможност да тренира и да участва в състезания. Ищецът сочи, че повдигнатото обвинение му пречи да си намери работа независимо от оправдаването му. Не могъл да си намери работа в сферата на сигурността и до днес, независимо от оправдаването му и връщането на разрешителното за носене на оръжие.

За да уважи иска до размер на 3000,00 лева СРС основавайки се на свидетелските показания и психологическата експертиза е приел за установено, че ищецът е изпитвал негативни емоции, притеснения, ограничил е социалния си контакт, като е отчел нарушения в съня. Отчел е и затруднения в намирането на работа поради обвинението. Отчел сравнително ниската продължителност на наказателното производство, както и факта, че изначално е било внесено предложение по чл. 78а НК (което сочи на ниско нИ. на опасност от осъждане), липсата на мерки за неотклонение, а също така и професионалния път на ищеца и неговата лоялност към законността.

Предвид изричните мотиви на СРС досежно затрудненията по намиране на работа СГС намира за неоснователно оплакването за липса на мотиви в тази насока.

Отделно според СГС не е доказано лишаване на ищеца от разрешение за достъп до класифицирана информация. Такова разрешение се дава по специален ред на Закона за защита на класифицираната информация с нарочен писмен акт и се отнема също с нарочен писмен акт на органа, който го е дал (чл. 59, ал. 4 вр. с чл. 58 от този закон).

Следва да се има предвид, че повдигането на обвинение за престъпление не е основание за отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация видно от чл. 59, ал. 1 вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона. Само влязла в сила присъда е основание за отнемане на достъпа. Ето защо и не се кредитират показанията на св. И. в тази насока и според настоящият състав на СГС не е доказана връзка между обвинението и евентуалното отнемане на достъпа на ищеца до класифицирана информация и евентуалното му отстраняване на това основание от конкурсна процедура, в която е участвал- за съдбата на конкурсната процедура няма и никакви доказателства, доколкото е представен само протокол за допускане на участници 3

(ищеца е допуснат). Показанията на свидетеля С. се базират на разкази от самия ищец.

Освен това съдът не ги кредитира в частта за невъзможност да се намери работа конкретно във връзка с твърденията за участие в конкурс, защото свидетеля сочи, че причината да не може да си намери работа ищеца, била отнемането на оръжията, но конкурсната длъжност за която е кандидатствал ищеца не предполага носене на оръжие („служител по сигурността на информацията в столична регионална здравна инспекция“), видно и от посочените изисквания за нейното заемане и не е охранителна, за да би било приложимо ограничението по чл. 41, ал. 3, т. 2 от Закона за частната охранителна дейност.

Действително не е коментирано твърдението на ищеца за невъзможност да тренира стрелба и участва в състезания. Според СГС това не се доказва от събраните по делото доказателства. Свидетеля С. не изнася данни за спортна кариера на ищеца в стрелбата. Свидетеля И. посочва, че ищецът му е разказвал, че е занемарил стрелбата, като също не излага нищо за някаква спортна кариера, а говори за „любимо занимание за разтоварване“, което сочи на хоби дейност, а не на състезателен характер на дейността. Съдът взема предвид и че дори не е споменато от ищеца кой е стрелковия клуб за който се твърди в исковата молба, че му е отнето членството заради обвинението. Показанията на И. СГС не кредитира в тази им част и по съображения, че не са житейски логични. Свидетеля сочи, че са приятели с ищеца от 35 години и че стрелбата е любимо занимание на ищеца „откакто се познаваме“, но заявява, че не знае с какво стреля ищеца, в което няма житейска логика при дългогодишно приятелство и познание за любимите занимания.

Действително на ищеца е взето разрешението за придобиване, съхраняване и употреба на оръжие и един от притежаваните пистолети. Доколкото съгласно Закона за оръжията, боеприпасите и взривните вещества при повдигане на обвинение се отнемат разрешителните за оръжие следва да се приеме, че е предал и другите си оръжия. Това обаче не е пречка, нито за тренировки, нито за участие в състезания с оглед на изричната норма на чл. 58, ал. 3 от този закон вр. с чл. 81а, ал. 1 и ал. 2, която позволява и на лица без разрешително да ползват оръжия на стрелбища-впрочем състезания и тренировки с огнестрелно оръжие не биха могли и да се правят извън стрелбище (чл. 95 от този закон). Ето защо липсва пряка причинна връзка между обвинението и отнемането на разрешителното за оръжие от една страна и твърдяната невъзможност за тренировки и състезания от друга.

По делото няма доказателства да са се влошили отношенията на ищеца с децата му, нито отношението на бившите му колеги да се е променило след обвинението, Двамата свидетели на установяват подобни последици.. Няма данни и за разгласяване от органите на МВР и прокуратурата на повдигнатото му обвинение, като следва и да се има предвид, че поначало ищеца не е бил вече служител на НСО-освободен е 4 половин година по-рано и твърденията в тази насока в исковата молба с оглед на данните от военно-отчетната му книжа са обективно неверни. Това че е участвал в протестите по това време не води до обратен извод.

Предвид изложеното и с оглед и на съдебната практика за подобни случаи (решение на СГС по гр. д. № 1996/2021 г. на Софийски градски съд, потвърдено от САС, чието решение не е допуснато до касационно обжалване по к.гр.д. 2959/2024 г., III г. о.-присъдени 15000,00 лева, но при продължителност на НП от над 8 години и за тежко престъпление, задържане под стража за 72 часа и МНО гаранция, установено подигравателно отношение от колеги; решение на СГС по гр. д. № 4304/2021 г. на Софийски градски съд, потвърдено от САС, чието решение не е допуснато до касационно обжалване по к.гр.д. 4050/2023 г., IV г. о..-присъдени 8000,00 лева, но при продължителност на НП от над 4,5 години и за тежко престъпление, взета МНО гаранция, висок интензитет на процесуално следствени действия спрямо обвинения) и като се отчете и това, че самото уважаване на иска представлява форма на морално обезщетяване на ищеца (Решение № 62 от 5.02.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 892/2024 г.) СГС намира, че обжалваното решение е правилно досежно главницата и следва да се потвърди.

Предвид горното и с оглед на акцесорния характер на иска за мораторна лихва решението е правилно и тази му част.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 11275/ 29.06.2023г., постановено по гр. д. № 66621/2022г. по описа на Софийски районен съд, 42 с-в В ОБЖАЛВАНАТА ОТ И. Б. част за отхвърляне на исковете му.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5