Определение № 451 от 07.05.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 451 гр. Перник, 07.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно частно гражданско дело № 20261700500298 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, гр. София, ул.

„Димитър Хаджикоцев” № 52-54, с ЕИК:131134023 чрез юрисконсулт Д. И., срещу разпореждане 7956/17.03.2026 по ЧГД 2740/2026 г. на РС - Перник в частта му, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК в частта за сумата 123.45 евро, представляваща договорна лихва за периода от 05.08.2025 г. до 05.02.2026 г., и сумата 141.92 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 05.08.2025 г. до 05.03.2026 г.

Жалбоподателят оспорва изводите на съда, че дейността на банката като застрахователен посредник е противоправна и сключването на застраховки води до недействителност на договора за кредит, като поддържа, че тази дейност е изрично уредена и допустима съгласно Кодекса за застраховането и ЗПК; получаването на комисионна не представлява противоправно поведение и застраховката е легитимен инструмент за обезпечаване на кредитния риск. Излага доводи, че застраховката осигурява реална защита на кредитополучателя при настъпване на множество различни покрити рискове; гарантира изпълнение на задължението чрез намеса на застрахователя и носи ползи както за кредитора, така и за длъжника. В допълнение възразява, че длъжникът може да се откаже от застраховката, като получи обратно част от премията и застраховката не е наложена, а служи като допълнителна услуга. Счита, че застрахователната премия не представлява „разход“, а част от главницата, което аргументира с това, че премията се финансира чрез отпуснат кредитен ресурс; сумата се превежда на застрахователя по нареждане на длъжника; тя е част от общия размер на кредита, а не самостоятелно задължение към банката и следователно правилно е включена в главницата и не следва да се третира като разход. В тази връзка подчертава, че в договора (чл. 7) е направено ясно разграничение между компонентите на кредита, при което главницата включва както сума за лично ползване, така и сума за застраховка.

На следващо място посочва, че ГПР е изчислен в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 ЗПК, като прави разграничение, че задължителни застраховки се включват в ГПР като 1 разход, а незадължителни (доброволни) застраховки не са разход, а част от кредита. В случая застраховката е доброволна, поради което не следва да се включва в ГПР като разход. В тази връзка посочва, че в случая потребителят изрично е заявил съгласие и е подписал съответните документи. Също така, жалбоподателят твърди, че съдът неправилно е приложил практиката на СЕС, която касае такси за удължаване на кредита, а не застраховки.

Тези такси представляват разходи, които не съответстват на предоставена стойност и за разлика от тях, застрахователната премия представлява реално предоставен финансов ресурс и носи икономическа и правна стойност за потребителя, с оглед и на което не може да се приравнява на „разход по кредита“. Жалбоподателят излага и доводи относно пределите на заповедното производство като поддържа, че заповедното производство има ограничен доказателствен обхват и не позволява изследване на сложни въпроси като правилност на ГПР и фактически избор на застраховка, които въпроси следва да се решават в исков процес.

Позовава се и на практика на СЕС (вкл. C-170/21) като обосновава, че защитата на потребителя не следва да води до разширяване на правомощията на съда извън процесуалните рамки и при възражение спорът може да се разгледа по същество в исково производство.

По така изложените подробни съображения, жалбоподателят моли окръжния съд да отмени разпореждането в обжалваната му част и уважи заявлението изцяло, включително и за разноските.

Пернишкият окръжен съд, след като извърши служебно цялостна проверка на обжалвания акт, намира подадената жалба за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за неоснователна, поради следните съображения:

Производството по ЧГД № 2740/2026 г. по описа на Районен съд – Перник e образувано по заявление на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК срещу С.П.Г., ЕГН:

********** за заплащане на сумите, както следва: 749.86 евро, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***, сключен на ***, ведно със законната лихва за период от 16.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; 123,45 евро, представляваща договорна лихва за периода от 05.08.2025 г. до 05.02.2026 г.; 141.92 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 05.08.2025 г. до 05.03.2026 г.; както и направените по делото разноски в размер на 17,26 евро за платена държавна такса и 76,69 евро юрисконсултско възнаграждение.

Съдът е уважил частично подаденото заявление, като е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 2256/17.03.2026 г. срещу длъжника С.П.Г., за сумите, както следва: 749,86 евро, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***, сключен на ***, ведно със законната лихва за период от 16.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за държавна такса в размер на: 12,75 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 30,21 евро.

За да постанови разпореждането си в обжалваната му отхвърлителна част, заповедният съд е приел, че е длъжен да извърши служебно проверка дали предявеното със заявлението вземане не противоречи на закона и/или добрите нрави, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК (обн. ДВ, бр. 100/2019 г.) – и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това. Съдът е приел още, кредитът включва и сума за застраховка, при което банката действа като застрахователен посредник, а правото върху премията принадлежи на застрахователя (чл. 313 КЗ), при което банката няма право да търси плащане на премията и следователно включването на същата в главницата е неправомерно.

Клаузата за застраховка е квалифицирана като неравноправна по чл. 143 ЗЗП, тъй като е във 2 вреда на потребителя, нарушава добросъвестността и създава значително неравновесие.

Съдът приема и наличие на обоснована вероятност за заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото премията увеличава главницата и върху нея се начислява възнаградителна лихва, а това води до скрито оскъпяване на кредита. Съдът приема и това, че сумите за застраховка не са предоставени на длъжника и той не е имал реален избор относно застраховател, условия и покрити рискове. Освен това, банката има икономическа изгода (комисионна и по-висока база за лихва). По така изложените мотиви съдът приема, че договорът е недействителен насонование чл. 22 ЗПК и като последица съобразно чл. 23 ЗПК се дължи само чистата стойност на кредита.

Настоящият съдебен състав намира разпореждането на заповедния съд в обжалваната му част за правилно и законосъобразно, поради което препраща изцяло към изложените мотиви на основание чл. 272 вр. чл. 278, ал. 4 ГПК. С оглед възраженията по жалбата намира за необходимо да отбележи и следното:

На първо място, настоящият състав намира за неоснователно възражението по жалбата, че заповедният съд е излязъл извън предметните предели на производството по чл.

417 ГПК. По силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът следи служебно дали заявеното вземане се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, каквато проверка е дължима и при заявление по чл. 417 ГПК, когато представеният документ формално попада в кръга на документите по чл. 417 ГПК.

Следователно, редовността от външна страна на извлечението от счетоводните книги на банката не изключва служебната проверка за съответствие на вземането с императивните норми на потребителското право. При наличие на данни, че вземането произтича от потребителски договор и се основава на вероятно неравноправна клауза, съдът е длъжен да откаже заповедна защита за съответната част с оглед както на националната процесуална уредба, така и на целите на Директива 93/13/ЕИО – ефективна, служебна и превантивна защита на потребителя срещу клаузи, които създават значително неравновесие във вреда на потребителя. Поради това, проверката за потребителска защита не е извън предмета на заповедното производството, а е част от дължимата служебна проверка.

В допълнение, отказът за издаване на заповед не лишава кредитора от защита. Той може да предяви претенцията си по исков ред, където при условията на състезателност да установи валидността на договора и дължимостта на претендираното вземане.

Настоящият състав намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че застрахователната премия не представлява „разход“, а е част от главницата. Когато част от формално отпуснатия кредитен ресурс не се предоставя реално на потребителя за свободно ползване, а служи за заплащане на свързан с кредита разход – в случая застрахователна премия, тази сума не може да бъде третирана като чисто усвоена главница. Тя представлява разход, свързан с договора за кредит.

Именно това разрешение е възприето и в практиката на Съда на Европейския съюз по дело C-744/24, Bank Polska Kasa Opieki, като е посочено, че понятията „общ размер на кредита“ и „общи разходи по кредита за потребителя“ взаимно се изключват, поради което общият размер на кредита не може да включва суми, предназначени за изпълнение на ангажименти по кредита, каквито са разходите за застраховка. Съдът приема също, че лихвен процент не може да се начислява върху суми, които заемодателят използва за покриване на свързани с кредита разходи и които реално не се изплащат на потребителя.

Това разрешение е пряко относимо към настоящия спор, тъй като и тук се касае за суми, предназначени за заплащане на застрахователна премия, включени във формално посочената главница и олихвявани като част от нея.

Не може да се възприеме за основателен и доводът на жалбоподателя, че застраховката е доброволна и това да обосновава законосъобразна дължимост на заявеното вземане. Дори да е обозначена като доброволна, застраховката не следва да бъде включвана 3 в главницата, така че върху нея да се начислява възнаградителна лихва, след като съответната сума не е реално предоставена на потребителя, а е предназначена за покриване на разход, свързан с кредита. Когато премията е предварително инкорпорирана в общия размер на кредита и в погасителния план, това обективно поставя потребителя в положение, при което заплащането се явява част от механизма на получаване и обслужване на кредита.

В този смисъл, независимо от използваната договорна терминология от жалбоподателя, е налице обоснована вероятност клаузата да води до прикрито оскъпяване на кредита.

Следва и да се отбележи, че тези изводи се подкрепят и от актуалната практика на ВКС – решение № 84 от 19.03.2026 г. по к.т.д. № 1533/2025 г., І т.о., в което се приема, че когато в договор за потребителски кредит е уговорено част от отпуснатата сума да се усвоява като застрахователна премия, която кредиторът превежда директно на застрахователя, този разход следва да се третира като общ разход по кредита и да бъде включен при формирането на ГПР, винаги когато сключването на застраховката е условие за получаване на кредита или за получаването му при конкретно предлаганите условия.

Извежда се и значението на § 1, т. 1 ДР на ЗПК и чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО, като се подчертава, че застрахователните премии са част от общия разход по кредита при наличие на връзка между допълнителната услуга и условията на кредита. Това разрешение е приложимо и в настоящия случай, доколкото спорната застраховка е инкорпорирана в договорната конструкция, а премията е включена в погасителния механизъм. Доводът на жалбоподателя, че застраховката носи ползи за потребителя, също не променя горните изводи. Дори допълнителната услуга да има определена защитна функция, това не оправдава включването на премията в главницата по начин, който води до начисляване на възнаградителна лихва върху нея и до неяснота относно действителната цена на кредита.