Решение № 97 от 28.03.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Перник , 26.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ А. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

МАРИНЕЛА К. МАРИНОВАСТОЕВА като разгледа докладваното от АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

Въззивно гражданско дело № 20211700500014 по описа за 2021 година Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.

258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена

ОТ: Е. С. К. от ***

ЧРЕЗ: процесуален представител адв. В.К. със съдебен адрес ***

ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 260213 от 01.10.2020 г., постановено по гр. дело № 664 / 2020 г. по описа на Районен съд – Перник.

С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като се иска неговата отмяна.

В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че постановеното по делото решение било неправилно и незаконосъобразно. Въззивника счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че договора за наем, сключен между страните, е породил правно действие. Според въззивника той не е породил такова, поради което и не е възникнало задължение за него за заплащане на наем. Мотивите, които се изтъкват за това са, че съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационни и монументално-декоративни елементи и за рекламната дейност на територията на община Перник (НПОРИМДЕРДТОП) (отм. с Решение № 585/13.01.2020г. на АС Перник), схемата трябва да съдържа наличните данни от надземната и подземна инфраструктура. Липсата на 1 такива, както и проектирането на същите нито е възложено с договора за наем, нито може да бъде вменено в задължение на наемателя. Идейният проект не отговарял на изискванията, както на ЗУТ, така и на Наредба № 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, а пък съгласно чл. 19 от Наредба № 4, техническия проект се изработва на базата на одобрения идеен такъв, като и на базата на наличните (предоставени от Общината) предварителни данни съгласно Глава четвърта от Наредба № 4. По тези причини и въззивната страна, според твърденията в жалбата, не е имала как да изпълни изискването на чл. 15, ал. 4 от НПОРИМДЕРДТОП. поради липсата на тази информация в одобрената схема по чл. 12, ал. 1 от същата Наредба. В документацията при сключването на договора за наем, не се сочела необходимост от използването на външни връзка. Такива не са били заложени и в идейния проект. Поставянето на такова изискване, едва след подписването на договора противоречало на разпоредбата на чл. 56. ал. 3 от ЗУТ. Временните връзки към мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, можели да се реализират, когато това е необходимо за нормалното им функциониране на обекта. Нормата не е императивна, поради което и отказът на гл. архитект на основание чл. 15, ал. 4 от НПОРИМДЕРДТОП бил незаконосъобразен. Според въззивника отказът на служител (гл. архитект) на наемодателя да издаде нужното разрешително, предпоставка за приемане, че е налице виновно неизпълнение от страна на Община Перник на договора за наем и той не е породил целеното правно действие.

На следващо място сочи, че наемодателя не бил изпълнил основното си задължение по договора – да предостави имот в състояние, което да отговаря на ползването за което е нает, в това число изходни данни за изработване на проектна документация; схеми за подземна и надземна инфраструктура; несъответствие на одобрения идеен проект по чл. 58, ал.1, т. 1 от Наредба № 4.

В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба. Оспорва жалбата като неоснователна, немотивирана и неподкрепена с доказателства. Смята решението на първоинстанционния съд за правилно, законосъобразно, мотивирано и изцяло съобразено със събраните по делото доказателства. Сочи се, че, съгл. т. 2.1 от сключения договор Община Перник е поела задължение да предостави на въззивника общинска собственост, върху която последния да постави преместваем обект. Община Перник била изпълнила това си задължение, което било видно от Заповед № *** на Кмета на Община Перник. В същото време с подписването на договора се била задължила да изпълни условията на чл. 56 от ЗУТ, което и не било изпълнено от нейна страна.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призван не се явява, процесуалния му представител е депозирал писмена молба с която не са направени възражения по хода на делото, няма доказателствени искания и възражения по доклада по делото. По съществото на спора се иска бъде уважена подадената въззивна жалба изцяло по изложените в нея съображения.

Моли за присъждане на направените в хода на въззивното производство разноски в размер на 675.00 лв. ( от които 350.00 – платен хонорар за първа инстанция; 25.00 лв. – държавна такса за въззивна жалба и 300.00 лв. – платен хонорар за въззивна инстанция.

В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба, като бъде потвърдено обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, при подробно изложените съображения в отговора на въззивната жалба.

Моли за присъждане на направените в хода на въззивното производство по 2 представен списък по чл. 80 от ГПК

Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

За да постанови решението си, районния съд е приел, че:

Между Община Перник и Е. С. К., ЕГН **********, с адрес: *** бил сключен договор за наем от *** г., по силата на който ищцовата страна предоставила на наемателя общински терен от 100 кв.м., намиращ се в ***, съгласно който предоставената общинска собственост, ще се ползва за разполагане на преместваемо съоръжение за търговска дейност кафе-аперитив.

Отбелязал е, че с подписването на договора наемателя се бил задължил да се снабди с разрешително за поставяне на преместваем обект по чл. 56 от ЗУТ.

Установил, че наемателя не бил изпълнил дадените указания за издаване на разрешително по чл. 56 от ЗУТ.

Приел, че тъй като наемателя не бил получил разрешение, поради неангажиране от негова страна на необходимите документи в срок за поставяне на преместваем обект- кафеаперитив, при изпълнени от страна на ищеца задължения по договора, и при валидна непрекратена облигационна връзка, между страните можело да се направи еднозначния извод, че ответницата дължи наемните суми по договора, съобразно и изчисленията на вещото лице. Същите били начислени в съответствие с уговореното в договора за наем.

Ответницата не ангажирала доказателства за плащане, което е факт, разпределен в нейна доказателствена тежест, следователно и при доказване от страна на ищеца на разпределените в негова доказателствена тежест факти.

Намерил, че претенцията се явява доказана, както по основание, така и по размер.

По отношение на размера на претенцията първоинстанционният съд кредитирал заключението на допуснатата съдебно икономическа експертиза, който съвпадал с размера претенцията по исковата молба, за сумата 1212 лева.

По отношение на претенцията за акцесорната претенция за лихви, приел че общо неплатено задължение по Договор за наем №***г. за предоставена общинска собственост за разполагане на преместваемо съоръжение за търговска дейност кафе-аператив, било в размер на 1258,79 лева, от които 1212 лева главница за неплатен наем за месец ***. и неплатен наем за месец ***г. и 46,79 лева, законна лихва, върху всяка просрочена вноска за периода от 31.08.2019 г. до 04.02.2020г., тоест претенцията за лихви била в по – висок от претендирания размер, но поради липса на искане по чл.214 ГПК, намерил, че следва да уважи искът, така както е заявен и за главница и за лихва, за забава, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на вземането.

Първоинстанционният съд, след като приел, че искът се явява доказан, както по основание, така и по размер и присъдил в полза на ищеца Община Перник, Булстат 000386751, с адрес ***, представлявана от кмета С. И. В. - Кмет, сумата в общ размер на 1 249,54лв., от които: сума в размер на 1212,00лв., представляваща неплатени месечни наемни вноски по с Договор за наем №***г., сключен между ищеца и ответника, и за периода 01.09.2019г. до 31.10.2019г. сумата в размер на 37, 54лв. лихва за забава считано от датата на падежа на всяка от дължимите месечни наемни вноски до 04.02.2020г., ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на исковата 3 молба 04.02.2020г. до окончателното изплащане на вземането..

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл.269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишки районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

Преценявайки изложените доводи, становището на въззиваемата страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното:

Пред районния съд е била предявена исковата претенция с правно основание чл. 79 ЗЗД, чл. 236, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД с цена на иска: в общ размер на сумата от 1249, 54 лв., от която – главница в размер на 1212, 00 лв.. и лихва в размер на 37, 54 лв. представляваща неплатени месечни наемни вноски за периода от 01.09.2019г. до 31.10.2020г. включително и обезщетение за забава от падежа на всяка дължима месечна вноска до 04.02.2020г. , в едно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Видно от приложения по делото договор за наем №*** сключен на ***г., Община Перник предоставила на Е. С. К., ЕГН **********, с адрес: ***, имот общински обект – терен с площ от 100,00кв.м., находящ се в ***, /част от кв.* по плана на ***, АОС № ***г. съгласно схема одобрена от Гл. архитект на Община Перник, при граници посочени в приложената скица за разполагане на преместваемо съоръжение за търговска дейност - кафе - аперитив за срок от 5 години и влиза в сила на ***г.

Жалбоподателя в подадената въззивна жалба счита, че неправилно районния съд приел, че договора за наем бил породил правно действие. В отговора на исковата молба същия е възразил, че договора за наем бил нищожен, в нарушение на Заповед № ***г. съгласно която договора трябвало да се сключи след представяне на одобрен идеен проект от Главния архитект на община Перник. Отказа на Главния архитект на община Перник да издаде разрешение по чл. 56 от ЗУТ било в разрез с чл.2.1 от договора – наемодателя да предостави имот в състояние, което да отговаря на ползването за което е нает.

Съгласно правната теория и трайната съдебна практика ответника най – късно с отговора на исковата молба, чрез възражение в рамките на исков процес, може да наведе основания за нищожност, с които да отрече последиците на сделка, пораждаща преюдициално за спора правоотношение. В т. 3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС е въведено задължението на съда сам да прецени валидността на сделката (дори и без възражения на страните), когато основателността на иска е в зависимост от нейната действителност. С оглед релевираните от страна на ответника доводи, така направеното възражение следва да бъде подведено в приложното поле на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД – нищожност на сделката поради невъзможен предмет. В мотивите на ТР 3/2014 на ОСГТК се въвежда ясно разграничение, „че предметът на сделката се свързва с обекта на правоотношението, към което е насочено поведението на страните по сделката. Предмет на сделката са вещи, действия, бездействия, нематериални правни и имуществени блага.