Решение № 322 от 01.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. София, 01.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Р. Диева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Търговско дело № 20241100901693 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД твърди, че на 15.06.2023 г. превел по сметка на ответника „Биолайф – И“ ООД сума в размер на 100 000 лв. Посочва, че този превод е направен в полза на ответника поради грешка, тъй като е бил предназначен за друг получател, който има наименование /ДЗЗД „Биолайф-България“/, което е близко до това на ответното дружество. Ето защо престираната сума е платена без правно основание за това и подлежи на връщане от ответника. Заявява, че уведомил последния за грешно направения превод и поискал връщане на престираната в негова полза сума. Към момента ответникът върнал на ищеца сума в размер на 59 866.80 лв., като не е изпълнил задължението си за връщане на остатъка от нея в размер на 40 133.20 лв. Поради изложеното ищецът моли „Биолайф – И“ ООД да бъде осъдено да му заплати сума в размер на 40 133.20 лв., представляваща получена такава без правно основание за това.

Ответникът „Биолайф – И“ ООД оспорва предявения иск. Не оспорва, че е получил сумата от 100 000 лв. на 15.06.2023 г. Твърди, че от 2022 г. са наложени запори на всички сметки на дружеството, като към настоящия момент по сметките на „Биолайф – И“ ООД няма средства, от които да бъдат възстановени търсените суми. Отделно от това счита, че, доколкото към 15.06.2023 г. управител на дружеството е бил В.П., като единствено той е имал т възможност да се разпорежда с банковите сметки на дружеството и наличностите по тях, то счита, че „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД следва да се обърне към физическото лице за връщане на сумата. Ето защо, моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като се запозна и прецени събраните по делото доказателства и обсъди 1 доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти. Когато съдът се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под погрешната материалноправна норма, това му процесуално действие не води до недопустимост на постановеното от него решение, а до неправилността му. Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. При липса на такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението.

Съобразно така изложеното искът следва да се приеме за основан на разпоредбата на чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД – връщане на дадено без основание.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл.

153, чл. 154 и чл. 155 ГПК, в тежест на ищеца по предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е да докаже факта на плащането на 15.06.2023 г., а именно, че процесната сума е излязла от неговото имущество и е преминала в имуществото на ответника, а в тежест на ответника е да установи по безспорен начин с допустимите от ГПК доказателствени средства, че сумата е получена от него на валидно правно основание.

По делото е безспорно, че „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД е извършило по сметка с IBAN *********** 01 превод на сумата 100 000 лв., като това се установява и от представените по делото писмени доказателства – препис от документ „дневни извлечения – преглед“ и преводно нареждане от 15.06.2023 г. Като основание за превода е посочено „частично плащане по фактура № 0003/15.05.2023 г.

По делото е представен и договор № Ю-01-35/15.03.2023 г., сключен между „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД – Пловдив и Обединение „Биолайф – България“, сключен на основание чл. 112 ЗОП, с предмет „Извършване на услуги по транспортиране и оползотворяване на стабилизирани утайки (отпадъци с код 19 08 05), получени от пречистване на отпадъчни води от ПСОВ – Асеновград“ в подкрепа твърдението на ищеца, че се е намирал в договорно правоотношение с лице, със сходно наименование като това на ответника – „Биолайф – И“ ООД.

Няма спор, че посочената сметка с IBAN *********** 01 е открита на името на ответното дружество и че именно то е получило сумата от 100 000 лв. Причина за получаване на тази сума е грешка от страна на служителя на ищцовото дружество при 2 въвеждане в онлайн-банкирането името на получателя като вместо реалния получател (и контрагент на ищеца – ДЗЗД „Биолайф България“) е посочено името на ответника – „Биолайф – И“, в резултат на което програмата е извлякла автоматично IBAN на това дружество и банката му.

С оглед изложеното безспорно се установява по делото наличието на посочената погоре предпоставка за уважаване на предявения иск.

Ответникът в настоящото производство не твърди между страните да са съществували договорни правоотношения към датата 15.06.2023 г., когато е извършен преводът, във връзка с което да е получил плащането. Напротив, от представените по делото писмени доказателства, се установява, че след проведена кореспонденция между представители на ищцовото и ответното дружество, на ищеца е възстановена част от погрешно преведената сума, а именно – сума в размер на 59 866.80 лв., но не и остатъка от 40 133.20 лв. Извънсъдебното поведение на ответното дружество по същество представлява извънсъдебно признание на дължимостта на претендираното от ищеца вземане.

Доколкото ответникът нито твърди, нито установява наличието на основание за задържане на получената сума, то съдът намира, че той се е обогатил със сумата и следва да я върне на ищеца.

Съдът намира за неотносими към предмета на спора въведените от ответното дружество възражения за това, че е в обективна невъзможност да възстанови претендираната сума, тъй като управителят не можел да се разпорежда с банковите сметки на дружеството – наложен бил запор от НАП по влязъл в сила ревизионен акт поради неправомерните действия на управителя. Каквито и конфликти и евентуални спорове да има ответното дружество с предишния си управител – В.Г.П., то те не могат да бъдат основание да се засегнат правата и интересите на третите лица и да бъдат основание за задържане на неправомерно получена в патримониума на дружество парична сума. От своя страна пък запорът на банковите сметки на длъжника не може да има за последица отхвърляне на настоящия иск при доказано изискуемо вземане на ищеца спрямо ответника, още повече, че наложеният запор на сметки на „Биолайф – И“ ООД, не означава, че той не може да изпълни по друг начин, напр. да плати в наличност с парични средства.

На основание гореизложеното, поради наличието на всички елементи от фактическия състав на кондикционното право на ищеца „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.02.2024 г./пред РС-Пловдив/, до окончателното плащане.

По разноските:

С оглед изхода на спора, право на разноски има единствено ищецът на основание чл.

78, ал. 1 ГПК. Ищецът е сторил разноски за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 1805.33 лв., които ответникът следва да бъде осъден да 3 заплати.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „БИОЛАЙФ - И“ ООД, ЕИК 201180350, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Симеон“ № 31, офис № 5 да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление в гр.

Пловдив, бул. „6-ти септември“ № 250 на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата 40 133.20 лв., представляваща недължимо платена на 15.06.2023 г. сума, ведно със законната лихва от 22.02.2024 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 1805.33 лв. – разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчване на препис.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4