Решение № 234 от 04.12.2020, Районен съд - Провадия
- Съд
- Районен съд - Провадия
- Дело
- Гражданско дело 733/2020
- Вид
- Решение № 234
- Подписан
- 04.12.2020
- В сила
- 23.12.2020
- Състав
- Сона Вахе Гарабедян
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 15, ал. 1 · Закон за закрила на детето
- чл. 7 · Закон за семейни помощи за деца
- чл. 67, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 125, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 141 · Семеен кодекс
- чл. 59, 142, 143 и 144 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал.1 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 59, 142, 143 и 144 · Семеен кодекс
- чл. 149 · Семеен кодекс
- чл. 59, 142, 143 и 144 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 6 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 234 гр. П. , 04.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., III-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Сона В. Гарабедян като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян ГрА.нско дело № 20203130100733 по описа за 2020 година
Делото е образувано въз основа на искова молба, уточнена с молба вх. № 4279/01.09.2020 г., подадена от А. О. Ю., ЕГН ********** против И. Н. Д., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация 127, ал. 2 от СК за предоставяне на родителските права спрямо малолетните деца И. И. Д. и М. И. Д.; определяне на местоживеенето на децата, определяне на режим на лични отношения на бащата с децата, по чл. 143 от СК - за осъждане на ответника да заплаща на детето И., чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 280 лева и на детето М., чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 250 лева, с падеж – десето число на месеца, за който се дължат, считано от датата на предявяване иска, както и иск по чл. 149 от СК за заплащане на издръжка за минало време за периода от 02.06.2020 г. до предявяване на исковата молба – 21.08.2020 г.
В исковата молбата са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права:
Страните живеели на съпружески начала от 2004 г. до 2020 г., като от съвместното им съжителство имат родени две малолетни деца: И. И. Д., роден на 16.09.2007 г., ЕГН ********** и М. И. Д., родена на 23.06.2011 г., ЕГН ********** . На 02.06.2020 г. ответникът напуснал дома, в който живеели заедно и се установил да живее на друго място, като в момента страните били разделени. Твърди се, че от този момент ищецът сама полагала непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на децата, а ответникът не се грижел, не е подпомагал финансово и не се интересувал за здравословното състояние на децата. След раздялата им той само веднъж е осъществил контакт с децата. Ищецът многократно е търсила ответника по телефона, за да иска финансова подкрепа за отглеждането на децата, но той не отговарял на обА.нията. Това налагало Ю. да взима пари назаем. Посочва, че за нея е непосилно да поеме сама издръжката на децата, чиито нужди нараствали с възрастта. Децата били ученици, а малолетната М. посещавала уроци по математика и английски език. Самата тя разчитала само на доходите си от сезонна работа и нямала подкрепа от никъде. Ответникът нямал задължения към други ненавършили пълнолетие деца, а на ищеца било известно, че той е започнал работа и получава 1 възнаграждение.
Моли съда да постанови решение, с което да бъдат представени родителските права по отношение на децата И. И. Д. и М. И. Д. , да бъде определено местоживеенето на децата при нея в гр. П., к*** да бъде определен режим на лични отношения на бащата И. Н. Д. с децата И. И. Д. и М. И. Д. , както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч., както и 20 дни през лятото, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, да бъде осъден бащата И. Н. Д. да заплаща месечна издръжка на децата, чрез тяхната майка и законен представител, както следва: на детето И. – в размер на 280 лева, на детето М. – в размер на 250 лева месечно с падеж 10 – то число на месеца, за който се дължат, считано от датата на предявяване на иска до навършване на пълнолетие на децата или изменение на обстоятелствата. Моли да бъде осъден ответникът да заплати издръжка на децата за минало време в размер на 280 лева месечно за детето И. и 250 лева месечно за детето М., считано от 02.06.2020 г., до датата на завеждане на исковата молба – 21.08.2020 г.
В съдебно заседание ищецът, лично и чрез своя процесуален представител, поддържа исковете и моли съда да ги уважи изцяло.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в който излага, че след раздялата на родителите, децата са останали да живеят в жилището, обитавано от страните, с което същите са свикнали, а той самият все още не се е устроил и понастоящем няма дом и необходимите условия за отглеждане на децата. С оглед на тези обстоятелства, заявява, че не се противопоставя упражняването на родителските права по отношение на децата да бъде предоставено на майката, както и да бъде определено местоживеенето им при майката на посочения в исковата молба адрес.
Заявява, че се противопоставя на искането за определяне месечна издръжка на децата в размери от 280 лева за детето И. и 250 лева за детето М.. Твърди, че никога не е спирал да дава пари за отглеждането на децата преди и след раздялата му с ищеца, но от известно време не работел на постоянна работа, бил безработен и нямал постоянни доходи. Това правело изплащането на издръжка в претендирания размер невъзможно за него. Моли да бъде определена месечна издръжка в размер на 200 лева на детето И. и 180 лева на детето М.. Навежда, че определянето на издръжка над посочените размери би лишило самия него от средства за съществуване и в невъзможност да посреща текущите си разходи. Посочва, че не се противопоставя определеният с акта на съда в производството по привременни мерки режим на лични отношения с децата да остане същия, като същевременно посочва такъв, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 часа до 18:00 часа без преспиване, две седмици през лятото всяка година, когато бащата ползва платен годишен отпуск, по един ден за Великден, Коледа и Нова година, както и по всяко друго време, по взаимна уговорка между родителите.
В съдебно заседание ответникът, лично и чрез своя процесуален представител, оспорва единствено размерите на претендираните месечни издръжки на децата. Моли да бъде определена такава в размер на 200 лева за всяко дете.
В съдебно заседание се явява представител на Дирекция „Социално подпомагане” – П..
Становище на Дирекция ”Социално подпомагане” – П. е изразено в представен по делото социален доклад.
В производството по привременни мерки, развило се по молба на ищеца, с протоколно определение на съда от 17.09.2020 г. е определено местоживеенето на децата М. И. Д. и И.
И. Д. да бъде при тяхната майка А. О. Ю. в гр. П., кв. ***, предоставено е упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца на майката А. О. Ю., определен е 2 режим на лични отношения на бащата И. Н. Д. с малолетните деца както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч., без преспиване, определена е и месечната издръжка, която бащата следва да заплаща на всяко едно от децата, чрез тяхната майка и законен представител, в размер на по 250 лева, считано от датата на предявяване на иска – 21.08.2020 г. до постановяване на окончателния съдебен акт, платима на 10-то число на месеца, за който се дължи.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От представените и приети по делото като писмени доказателства удостоверение за рА.не на И. И. Д., издадено въз основа на акт за рА.не № 0257/18.09.2007 г. от Община П.; удостоверение за рА.не на М. И. Д., издадено въз основа на акт за рА.не № 1156/27.06.2011 г. от Община Варна, служебна бележка № АСД***/24.08.2020 г., служебна бележка № АСД***/24.08.2020 г., служебна бележка № АСД05020208/21.09.2020 г. и служебна бележка № АСД05020209/21.09.2020 г., издадени от Първо основно училище „*** – гр. П., служебна бележка изх. № 2020-08-30/30.08.2020 г., издадена от „Епос Груп” ЕООД, ЕИК 130508678, служебно направени справки в НБД „Население” и НАП, 3 бр. системни бонове – от 12.10.2020 г., 19.10.2020 г. и 26.10.2020 г., издадени от „Български пощи” ЕАД, се установява, че децата са родени, както следва: И. И. Д. - на 16.09.2007 г. и М. И. Д. - на 23.06.2011 г., от родители А. О. Ю. и И. Н. Д.. Същите са записани като редовни ученици в Първо основно училище „*** – гр. П. и през учебната 2020/2021 г. продължават обучението си съответно: И. – в 7 клас, а М. - в 3 клас. Майката работи на трудов договор, сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, с брутно месечно трудово възнаграждение от 26.67 лева до 624 лева за периода от месец ноември 2019 г. до месец август 2020 г. или общо за периода – 4290.76 лева. Бащата е работил на трудов договор за периода от 20.07.2020 г. до 31.07.2020 г. в „НСО София” ООД, ЕИК 202077862, видно от направената служебно справка в НАП за актуалното състояние на трудовите му договори към 23.10.2020 г., като по делото липсват данни за трудовото възнаграждение, получено за този период. В периода от 12.10.2020 г. до 26.10.2020 г. ответникът Д. е извършил три превода на суми от по 150 лева, или общо 450 лева, по сметката на ищеца А. Ю., за които твърди, а и това обстоятелство се признава от ищеца, че представляват плащания на част от дължимата издръжка на децата.
Според представените по делото социални доклади /л. 32 и л. 58/, изготвени от Дирекция ”Социално подпомагане” – П., след раздялата на родителите грижи за децата се полагат от тяхната майка. При проведен разговор с детето И., същият е споделил, че повече от два месеца не е чувал и виждал баща си, тъй като той не го е търсил, а майката е споделила, че не се противопоставя на контактите на децата с техния баща. Бащата е споделил, че контактува единствено с дъщеря си М. по интернет. Същият не е търсил пряк контакт с децата си и с майка им. По твърдения на родителите, същите не страдат от заболявания, които да застрашават живота и здравето на децата. Децата са в добро общо здравословно състояние. Майката и децата живеят в общинско жилище, което представлява едностаен апартамент, в който за всяко дете е осигурено лично пространство. Всички основни потребности на децата от храна, подслон, здравеопазване и образование са задоволени. Майката работи като продавач – консултант с месечно възнаграждение от 610 лева. Същата е подпомагана от ДСП – П. с месечна помощ по чл. 7 от ЗСПД в размер на 90 лева. Бащата няма собствено жилище, а в момента гостува в квартира на свой приятел в гр.
П., като ползва една стая от жилището, в което хигиенно – битовите условия са задоволителни. Същият е безработен, но не е регистриран в ДБТ – П.. Споделил е, че работи на частно в областта на строителството, но трудовата му заетост е непостоянна. Между децата и тяхната майка съществува силна емоционална връзка. Становището на социалните 3 работници е, че майката притежава необходимия родителски капацитет за правилното отглеждане и възпитание на децата. В жилището, обитавано от бащата, към момента няма подходящи условия за отглеждане на децата, същият няма постоянни доходи и не може да поеме грижите за децата. Според социалните работници в интерес на децата е да поддържат емоционална връзка с двамата си родители и разширените им семейни кръгове.
По делото е разпитан свидетелят М. Т. К. – живееща на съпружески начала с брата на ответника. Съдът не кредитира показанията на свидетеля, дадени във връзка с квартирата, обитавана от ответника, и заплащането на наем за ползването , доколкото в тази част същите не кореспондират с останалите доказателства по делото и в този смисъл остават изолирани. Макар свидетелят да е заинтересована от изхода на делото като близка на ответника, показанията в останалата част са еднопосочни и кореспондират с другите събрани по делото доказателства, поради което в тази част съдът ги кредитира.
От показанията на свидетеля К. се установява, че ответникът живее на квартира, а ищецът – в общинско жилище, като страните не живеят заедно от около половин година.
Твърди, че ответникът плащал наем за квартирата, но не знае точно колко. Квартирата представлявала етаж от къща и се състояла от две стаи, баня, тоалетна и малък коридор.
Ответникът ходел на работа, когато го извикат – 3-4 пъти в седмицата, като месечният му доход бил колкото минималната работна заплата. Заплащал общо по 150 лева на седмица за децата, като свидетелят изпращала по пощата сумите, дадени от ответника, тъй като той бил на работа и нямало как да отсъства. Свидетелят мисли, че децата са имали нужда от някакви уроци, но не знае това със сигурност. Ответникът е разказвал, че е търсил децата и че е говорил с М. по телефона.