Решение № 639 от 31.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 639 гр. София, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

ВИКТОРИЯ МИНГОВА при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20231100502370 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от ответника и ищец по насрещния иск А. Д. Г., чрез пълномощника адв. С. С., срещу решение №20066599/11.11.2022г., постановено по гр.д. №70598/2019г. на СРС, 57 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. Д. Г. срещу „Софийска вода“ АД иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения му имот, находящ се в гр. София, ул. *******, вследствие на некачествени ремонти по водопроводната мрежа и неполагане на асфалт за периода 2003г. – 2017г.

Въззивникът поддържа, че решението в обжалваната част е незоконосъобразно, неправилно и необосновано. Излага доводи, че на улицата пред имота му липсва положена асфалтова настилка за периода от 2003г. до 2017г., като съществуващата такава преди 2003г. била разрушена от ответника по насрещния иск при извършване на ремонт на водопроводната мрежа.

Въззивникът твърди, че е възстановил за своя сметка асфалтовата настилка, което било задължение на ответника по насрещния иск. Касаело се за 1 настъпили вреди в резултат на непълно извършен ремонт. Вследствие на невъзстановената асфалтова настилка били кумулирани големи количества води, които увеличили почвената влага. Това довело до слягане на сградата и вреди по нея. Решението било вътрешно противоречиво, тъй като съдът установявал противоправно поведение на ответника по насрещния иск и вреди в имота, но не намирал причинна връзка между тях. Този извод бил в противоречие със събраните по делото доказателства. Неправилен бил и изводът на първоинстанционния съд, че претенцията е погасена по давност.

Установен бил размерът на вредите в резултат на водонасищането на имота, причинено от противоправното поведение на ответника по насрещния иск, като бил установен и размерът на вредите от некачествения ремонт. Поради изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което да бъде уважен изцяло предявеният насрещен иск.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Софийска вода“ АД.

Съдът, като обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.45, ал.1 във вр. с чл.49 от ЗЗД за обезщетяване на имуществени вреди от непозволено увреждане.

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) възлагане на друго лице – изпълнител, 2 извършването на определена работа, 2) осъществен фактически състав по чл.

45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него.

В случая ищецът по насрещния иск претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на некачествено извършени и недовършени от ответника ремонтни дейности на водопроводната инсталация, както и неполагане на асфалтова настилка, които са довели до водонасищане на имота на ищеца и са причинили имуществени вреди. Установява се от събраните по делото доказателства, че към 2003г. старият водопровод е подменен с нов, както и, че за периода от 2003г. до 2017г. пред имота на ищеца по насрещния иск липсва положена асфалтова настилка. От кредитираните първоначално и допълнително заключение на СТЕ се установява, че вследствие на чести аварии по стария водопровод и невъзстановяване на асфалтовата настилка на улицата и бордюрите, обратната засипка с баластра се е превърнала в дренаж, който освен течовете от водопровода е акумулирал големи количества повърхностни води от снеготопене и дъжд, които са се просмуквали или частично преливали към процесния имот, който е по-ниско от уличното платно и са увеличавали подпочвената му влага. Вещото лице посочва, че последствията от увеличената подпочвена влага в имота са слягане на сградата, а ефектът от това са напуквания по терасата на първия етаж с площ от около 50 кв.м., което е довело до проникване на влага от дъждовни води по източната стена и тавана на хола, който се намира под нея и се ползва всекидневно. Вследствие на обилни дъждовни води, които са прониквали от улицата поради невъзстановени бордюри, настилката на рампата се е изронила и напукала, при което се е оголила армировката. В допълнителното заключение на СТЕ се посочва, че причините за настъпилите щети по сградата са комплексни, като сред тях са наклонът на терена, неизградени дренажни съоръжения, които е следвало да бъдат изградени, както и качеството на 3 строителството, като навлизането на допълнителни повърхностни води от авариите е допринесло за развитието на процеса.

При това положение не може да се приеме, че настъпилите вреди са в пряка причинно-следствена връзка единствено с противоправно поведение на служители на ответника, изразяващо се в невъзстановяване на асфалтовата настилка на улицата след извършване на ремонт на водопровода, доколкото е установено от заключението на СТЕ, че са настъпили вследствие на множество фактори.

На следващо място правилен е изводът на първоинстанционния съд, че направеното от ответника по насрещния иск възражение за изтекла погасителна давност е основателно. Вземанията, произтичащи от непозволено увреждане, се погасяват с установения в чл.110 от ЗЗД общ петгодишен давностен срок. Правото да се иска обезщетение по чл.45 от ЗЗД се поражда от увреждането, изискуемостта настъпва от увреждането и от този момент започва да тече и погасителната давност при известен извършител на увреждането. Принципно правилно в жалбата се поддържа, че когато вредоносните последици от деянието настъпват и се проявяват в по-късен момент, тогава обективно се осъществява и фактическият състав на увреждането, и съответно от този момент тече погасителната давност.

Настоящият случай обаче не е такъв. В случая имуществените вреди са били причинени и са съществували към 18.08.2003г., видно от приетия като доказателство по делото протокол за оглед, в който са отразени както липсата на асфалтова настилка в участъка пред парцела, така и щетите по имота.

Поради това петгодишната давност е започнала да тече най-късно на 18.08.2003г., и към датата на предявяване на иска – 07.02.2020г. същата е изтекла. За неоснователен въззивният съд намира довода на въззивника, че давността започва да тече от възстановяване на щетите, тъй като същата тече от увреждането.

Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20066599/11.11.2022г., постановено по гр.д. №70598/2019г. на СРС, 57 състав, в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от А. Д. Г. срещу „Софийска вода“ АД иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения му имот, находящ се в гр.

София, ул. *******, вследствие на некачествени ремонти по водопроводната мрежа и неполагане на асфалт за периода 2003г. – 2017г.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5