Определение № 649 от 09.10.2020, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 557/2020
- Вид
- Определение № 649
- Подписан
- 09.10.2020
- Състав
- МАРИНЕЛА КРАСИМИРОВА МАРИНОВА-СТОЕВА, МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, АНТОНИЯ АТАНАСОВА АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274-278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274-278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274-278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274-278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274-278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 208 · Закон за защита на потребителите
- чл. 62, ал.1 и ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 62, ал.1 и ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 286 · Наказателен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 649
08.10.2020 г.
Окръжен съд – Перник
Град Перник
Втори граждански състав
На 08.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател: МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:
АНТОНИЯ А. АТАНАСОВААЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВАСТОЕВА като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно частно гражданско дело № 20201700500557 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл. 274-278 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. К. А. срещу определение № 3083 от 24.08.2020 г. на Районен съд - Перник, постановено по гр.д. № 2210/2020г., с което е върната предявената от С. К. А. срещу „Топлофикация-Перник“ АД искова молба, въз основа на която е образувано гр.д. №2210/2020 г. по описа на РС-Перник и е прекратено производството по образуваното гражданско дело.
Жалбоподателят поддържа исканията си за заплащане на обезщетение в размер на 9000 лв. за годините 2017, 2018 г. и 2019 г., дължимо на основание чл. 208 ЗПП.
В производството няма конституирана ответна страна.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно ТР № 6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, против подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, е основателна.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, предявена С. К. А. срещу „Топлофикация-Перник“ АД с искане до съда за заплащане на обезщетение в размер на 9000 лв. за годините 2017, 2018 г. и 2019 г., дължимо на основание чл. 208 ЗПП.
Претенцията е заявена в отговор на предявена срещу настоящия ищец искова молба от „Топлофикация Перник“ АД за заплащане на топлинна енергия. С определение от 1
26.05.2020г. по гр.д. № 839/20г. на РС-Перник е отказано приемането на насрещната претенция и същата е отделена в самостоятелно производство.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е изложил твърдения, че е входирал в деловодството на ответното дружество заявления за отказ от услугите на „Топлофикация Перник“ АД с вх. № 2468/29.09.2016 г., вх. № 2586/03.11.2017г. и вх. № 04.10.2018 г. на основание чл. 62, ал.1 и ал. 2 ЗЗП и във връзка с чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО и Директива 2011/83/ЕО, като цитира нормативната уредба, регламентираща правото на потребител да се откаже от договор с търговец.
С разпореждане № 10940 от 26.06.2020г. Пернишкият районен съд е констатирал, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128, т. 2 ГПК и е указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочи надлежен петитум на молбата и изложи твърдения, в синхрон с него и внесе по сметка на РС-Перник държавна такса в размер на 360, 00 лева, като в същия срок представи платежния документ.
С молба от 14.07.2020г. ищецът е посочил, че с оглед депозирано от него възражение по ч.гр.д. № 7858/19 г. по описа на ПРС и внесения от него писмен отговор и представени доказателства по ч.гр.д. № 0839/20 г. в нарушение на чл. 286 НК, на основание чл. 62, ал.1 и ал. 2 ЗЗП входирал в деловодството на ответното дружество вече посочените заявления за отказ от услуги. Отново цитира нормативната уредба на националното и общностно право във връзка с потребителското право и задължението на съда служебно да следи за неравноправни клаузи в договорите. Потвърждава искането си за заплащане на обезщетение в размер на 9000 лв. и сочи, че нарушаването на правата му от страна на „ТоплофикацияПерник“ АД е обида. Представя документ за платена държавна такса и номер на банковата си сметка.
С разпореждане от 24.07.2020 г. Пернишкият районен съд е констатирал, че нередовностите на исковата молба са само частично отстранени. Предоставил е последна възможност на ищеца да посочи каква точно защита търси и в какво именно се изразява тя /изрично да посочи обезщетението за какво поведение или бездействие от страна на ответника се претендира/. Съдът е обърнал внимание, че в исковата молба следва да бъдат посочени твърденията, фактите и обстоятелствата, въз основа на които ищецът формулира исканията си, както и самите искания, е на препис на нормативната уредба. Указал е на ищеца, че при неизпълнение в цялост на дадените указания, исковата молба ще бъде върната. Изложеното се съдържа в мотивите на разпореждането. В диспозитива съдът указва на ищеца да приведе исковата си молба в съответствие с изискванията на чл. 127, ал.1 ГПК, като посочи надлежен петитум на молбата и изложи твърдения, в синхрон с него. На ищеца е изпратено съобщение на 28.07.2020г., в което е възпроизведен диспозитивът на разпореждането.
В определения от съда срок с молба от 04.08.2020 г. С. К. А. е посочил „петитум“ да се постанови решение, с което на основание чл. 208 ЗЗП да му бъде присъдено максимално 2 обезщетение за 2017г., 2018 г. и 2019 г., в размер на 9000 лв. за нарушаване на правата ми у нанесените му неимуществени вреди.
С определение № 3083 от 24.08.2020г. районният съд констатирал, че ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба в указания му срок, и на основание чл. 129, ал.3 ГПК исковата молба е върната, а производството по делото е прекратено. Съдът е приел, че ищецът не е посочил твърдения, от които да е видно в какво се изразяват нанесените му неимуществени вреди, кога и по какъв начин са му нанесени, кои права счита, че са му нарушени и по какъв начин.
Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК исковата молба следва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, както и посочване в какво се състои искането.
Въз основа на това задължително съдържание на исковата молба, съдът следва да даде правна квалификация на иска, а ответника да разбере каква е насочената срещу него претенция. С исковата молба на ищеца се определят рамките, в които съдът дължи произнасяне, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, поради което в обстоятелствената част на исковата молба следва да бъдат изложени всички обстоятелства, въз основа на които ищецът търси защита на свои лични и имуществени права по конкретното дело. Ето защо, когато констатира, че исковата молба не отговаря на изискванията на закона, съдът е длъжен да даде ясни и изчерпателни указания на ищеца по начин, по който те могат да бъдат възприети от страната, тъй като неточните или неясни указания на съда са равнозначни на липсата на такива и неизпълнението им не е основание за прекратяване на делото. /Определение № 512 от 3.11.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3026/2016 г., IV г. о., ГК, Определение № 216 от 25.04.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 690/2016 г., II т. о., ТК и др./
В случая дадените от съда указания с разпорежданията от 26.06.2020г. и 24.07.2020г. до ищеца за привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията на чл. 127, ал.1 ГПК, като посочи надлежен петитум и изложи твърдения, в синхрон с него, са неясни относно второто указание. Видно от съобщенията, изпратени до него това е съдържанието на диспозитива, в който не са възпроизведени констатациите в мотивната част на разпорежданията. Следва да се посочи, че поначало за съда съществува задължение, съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК, да връчва само от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, но за да се обезпечи необходимостта до страната да достигнат пълни и изчерпателни указания, които да възпроизвеждат констатираните от съда нередовности, то препоръчително е да се изпраща и препис от разпорежданията на съда, с които се дават указания. С последната си молба от 04.08.2020 г. ищецът е формулирал искане до съда. Не е посочил обстоятелствата, на които основава иска си, както е констатирал съда в прекратителното си определение и в тази част исковата молба е останала нередовна, но ясни указания в този смисъл не са му дадени от съда. Констатираните обстоятелства в прекратителното определение, които не са посочени от ищеца, не са му били указани преди това. Едва при неизпълнението на дадени от съда пълни, ясни и разбираеми за ищеца 3 указания, могат да се приложат последиците на чл. 129, ал.3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за неправилно, поради което същото следва да бъде отменено. Делото следва да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия - за даване на пълни и ясни указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба.
Воден от горното, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 3083 от 24.08.2020 г. на Районен съд – Перник, постановено по гр.д. № 2210/2020 г., с което е върната предявената от С. К. А. срещу „ТоплофикацияПерник“ АД искова молба, въз основа на която е образувано гр.д. №2210/2020 г. по описа на РС-Перник и е прекратено производството по образуваното гражданско дело.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4