Определение № 519 от 30.06.2026, Районен съд - Петрич

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 519 гр. П., 30.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20241230100205 по описа за 2024 година

Производството е образувано по молба (поправена такава) на „Мебели Маринкови 2018“ ЕООД, ЕИК 205075585, със седалище и адрес на управление гр. П., ***, представлявано от управителя С.Д.М., чрез адвокат И. С., АК – Б., със съдебен адрес гр. П., ***, против З. А. Т., ЕГН **********, от гр. П., ж.к. „Ц.“ № ***, и „Мебели Маринкови“ ЕООД, ЕИК 203091555, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „П.“ № 5, представлявано от управителя В.А.М..

Предявени са субективно (пасивно) съединени отрицателни установителни искове за собствеността на конкретни недвижими имоти, предмет на принудително изпълнение, по което ищецът е трето лице, ответникът З. А. Т. – взискател, а ответното дружество „Мебели Маринкови“ ЕООД – длъжник.

Сочи се в исковата молба, че първият ответник - З. Т., е кредитор на втория ответник „МЕБЕЛИ МАРИНКОВИ“ ЕООД, за сумата от 180 000,00 лв., които били предоставени под формата на заем на дружеството, и с които последното закупило УПИ I - 075001, площ 3503 кв.м., с отреждане за производствено складови дейности, землището на с. Б., общ. П., ведно с построените в имота стопански сгради: бригаден стан, склад, административна сграда, контролно пропускателен пункт. На 14.02.2017 г. дружеството е поканено писмено да върне заема, от който момент същият е станал изискуем.

Навежда се, че на 23.02.2017 г. по силата на разпоредителна сделка, обективирана в нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 29, том I, рег. № 1043, дело № 27/2017 г. по описа на Нотариус с рег. № 287 в РНК с район на действие РС-П., вписан в Служба по вписванията-гр. П. в дв.вх.рег. № 319/23.02.2017 г., вх.рег. № 317/2017 г., акт № 2, том II, „МЕБЕЛИ МАРИНКОВИ“ ЕООД продало описаните недвижими имоти на С.А.М., в качеството на ЕТ „С.М.“, ЕИК 101050288, със седалище и адрес на управление гр. П., ул.

„С.“ № 3. Пет дни по-късно – на 28.02.2017 г., посредством нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 35, том I, рег. № 1106, дело № 33/2017 г. по описа на Нотариус с рег. № 287 в РНК с район на действие РС-П., вписан в Служба по вписванията-гр. П. в дв.вх.рег. № 551/28.02.2017 г., вх.рег. № 551/28.02.2017 г., акт № 22, том II, дело № 173/2017 г., С.А.М., в качеството на ЕТ „С.М.“, ЕИК 101050288, продал същите недвижими имоти на „ГИМИК.БГ“ ЕООД, ЕИК 201527623, със седалище и адрес на управление гр. П., ул.

„Рокфелер“ № 25, представлявано от управителя Е.В.И..

Релевира се, че ответникът по настоящото дело - З. А. Т. инициирал съдебно производство - т.д. № 138/2017 г. по описа на ОС – Б., с твърдение, че извършените разпоредителни сделки с имоти, собственост на „МЕБЕЛИ МАРИНКОВИ“ ЕООД, го увреждат. С Решение № 4629 от 15.10.2018 г. по т.д. № 138/2017 г. Окръжен съд - Б. е обявил за относително недействителни спрямо З. А. Т. описаните сделки с недвижимите имоти. С Решение № 646/19.03.2019 г. по в.т.д. № 271/2019 г. на Апелативен съд С., Решение № 4629 от 15.10.2018 г. по т.д. № 138/2017 г. на Окръжен съд – Б., е потвърдено, а с Определение № 1

88 от 17.02.2020 г. по касационно гр.д. № 2759/2019г. на ВКС, 4-то гр. отделение, решението на Апелативен съд - С. не е допуснато до разглеждане, от която дата решението за обявяване на относителната недействителност е влязло в сила.

Твърди се, че исковата молба, инициирала производството по т.д. № 138/2017 г. по описа на ОС – Б., е вписана в Служба по вписванията – гр. П. на 10.11.2017 г. с дв.вх.рег. № 2195/10.11.2017 г., но решението, с което е уважен искът по чл. 135 ЗЗД - Решение № 4629 от 15.10.2018 г. по т.д. № 138/2017 г. на Окръжен съд – Б., влязло в сила на 17.02.2020 г., не е отбелязано в шестмесечния срок по чл. 115, ал. 1 ЗС, с което вписаната искова молба е загубила своята защитно-оповестителна функция.

Посочва се още, че след изтичането на срока по чл. 115, ал. 1 ЗС, на 10.11.2020 г.

„ГИМИК.БГ“ ЕООД, ЕИК 201527623, е продало процесните недвижими имоти на В.А.М., чрез сделка, обективирана в нот. акт за продажба на недвижими имоти № 175, том II, рег. № 6814, дело № 348/2020 г. по описа на Нотариус с рег. № 511 в РНК с район на действие РСП., вписан в Служба по вписванията-гр. П. в дв.вх.рег. № 1979/10.11.2020 г., вх.рег. № 1982/10.11.2020 г., акт № 161, том VII, дело № 1174/2020 г. На 21.10.2022 г. В.А.М. продала същите недвижими имоти на „МЕБЕЛИ МАРИНКОВИ 2018“ ЕООД, посредством нот. акт № 102, том III, рег. № 7354, дело № 468/2022 г. на нотариус Фани Шутова, вписан в Службата по вписвания при РС-П. в дв.вх.рег. № 2453/21.10.2022 г., вх.рег. № 2459/21.10.2022 г., акт № 109, том IX, дело № 1436/2022 г., поради което обстоятелство ищецът по настоящото дело твърди, че е собственик на недвижимите имоти към настоящия момент.

Навежда се, че тъй като не разполагал с изпълнителен титул за вземането си, ответникът Т. предявил иск срещу ответното дружество „МЕБЕЛИ МАРИНКОВИ“ ЕООД, като с Решение № 192 от 14.04.2022 г., постановено по гр.д. № 1097 по описа за 2020 г. на ОС – Б., „МЕБЕЛИ МАРИНКОВИ“ ЕООД е осъдено да заплати на З. Т. сумата от 180 000,00 лева, като за присъдените суми в полза на Т. е издаден изпълнителен лист от 26.05.2022 г.

Въз основа на издадения му изпълнителен лист, кредиторът З. Т. образувал изпълнително дело № 72/2022 г. по описа на ЧСИ Милица Велева с рег. № 797 на КЧСИ, за принудително събиране на присъдената му сума, като по изпълнителното дело в качеството на длъжник е конституирано дружеството „МЕБЕЛИ МАРИНКОВИ“ ЕООД, а изпълнението е насочено срещу недвижими имоти, собственост на „МЕБЕЛИ МАРИНКОВИ 2018“ ЕООД, като на 31.01.2024 г. е извършен опис на имотите.

Твърди се в исковата молба, че трето лице по иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД се явява „ГИМИК.БГ“ ЕООД, срещу което е проведен успешно иска и придобитото от него по сделката, обявена за относително недействителна, е подлежало на принудително изпълнение за удовлетворение притезанието на взискателя З. Т., но тъй като решението по предявения по чл. 135 ЗЗД иск не е отбелязано в шестмесечния период след влизането му в сила, вписването на исковата молба е загубило значението си. От соченото обстоятелство се извежда становището, че срещу правоприемниците на третото лице Велика Маринкова и понастоящем „МЕБЕЛИ МАРИНКОВИ 2018“ ЕООД, вписаната искова молба е загубила защитното си действие, в резултат на което сделките чрез които „МЕБЕЛИ МАРИНКОВИ 2018“ ЕООД е придобило правото на собственост върху описаните имоти, са протИ.поставими на взискателя и той не може да провежда принудително изпълнение срещу тях.

Релевира се, че изпълнението по изпълнително дело № 72/2022 г. по описа на ЧСИ Милица Велева, с взискател ответникът З. А. Т. и длъжник ответното дружество „Мебели Маринкови“ ЕООД, е насочено срещу имоти, собственост на ищцовото дружество „Мебели Маринкови 2018“ ЕООД, които са описани и предстои изнасянето им на публична продан, от които обстоятелства ищцовата страна обосновава правния си интерес от предявените субективно съединени отрицателни установителни искове.

В тази връзка, се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между „МЕБЕЛИ МАРИНКОВИ 2018“ ЕООД, ЕИК: 205075585, гр. П., ул.

“П.“ 5, от една страна и З. А. Т., ЕГН: **********, гр. П., ж.к. „Ц.“ № 31, ет.6, ап.17, и „МЕБЕЛИ МАРИНКОВИ“ ЕООД, ЕИК: 203091555, гр.П., ***, от друга, че недвижимите имоти: Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б., община П., обл. Б., одобрени със заповед РД-18528/20.10.2017 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 21.09.2022 г., адрес на поземления имот с. Б., местност „Седми километър“, площ от 3504 кв. метра, трайно предназначение на територията Урбанизирана, начин на трайно ползване за 2 друг вид производствено складов обект, предишен идентификатор ***, номер по предходен план 075001, парцел 1, при съседи на имота - имот с идентификатор ***;

***; ***; ***; *** и на сградите разположени в имота, както следва: Сграда с идентификатор *** по КККР на с. Б., община П., обл. Б., одобрени със Заповед РД-18-528/20.10.2017 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 21.09.2022 г., адрес на сградата с. Б., местност „Седми километър“, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ 131 кв. метра, брой етажи 1, предназначение - промишлена сграда, брой самостоятелни обекти в сградата - няма данни; Сграда с идентификатор *** по КККР на с. Б., община П., обл. Б., одобрени със Заповед РД-18-528/20.10.2017 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 21.09.2022 г., адрес на сградата с. Б., местност „Седми километър“, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***. застроена площ 92 кв. метра, брой етажи 1, предназначение складова база, склад, брой самостоятелни обекти в сградата - няма данни; Сграда с идентификатор *** по КККР на с. Б., община П., обл. Б., одобрени със Заповед РД-18-528/20.10.2017 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 21.09.2022 г., адрес на сградата с. Б., местност „Седми километър“, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ 76 кв. метра, брой етажи 1, предназначение административна, делова сграда, брой самостоятелни обекти в сградата - няма данни;

Сграда с идентификатор *** по КККР на с. Б., община П., обл. Б., одобрени със Заповед РД-18-528/20.10.2017 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 21.09.2022 г., адрес на сградата с. Б., местност „Седми километър“, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ 155 кв. метра, брой етажи 1, предназначение - промишлена сграда, брой самостоятелни обекти в сградата - няма данни, не са собственост на „МЕБЕЛИ МАРИНКОВИ“ ЕООД, ЕИК:

203091555, гр. П., ул. „П.“ 5.

Претендират се сторените по делото разноски.

В законоустановения срок, отговор на исковата молба е подаден единствено от ответника З. А. Т., който оспорва предявения иск като недопустим.

Твърди, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяването на иска, тъй като засягането на правната му сфера не е от отричането на правото му на собственост, а е в резултат на правните последици на вписаната възбрана в хода на изпълнителния процес.

Навежда, че ищецът е придобил имота на 21.10.2022 г., след наложената възбрана на 06.06.2022 г., като собствеността на ищеца върху имотите, предмет на принудително изпълнение, не се оспорва, както и че правото на взискателя да събере вземането си не следва от правото на собственост на длъжника по изпълнението, а от наложената възбрана върху имотите, преди придобИ.ето на собствеността им от ищеца.

Изразява становище, че неправилно ищецът сочи, че решението, с което е уважен искът по чл. 135 от ЗЗД е загубило действието си, тъй като не е отбелязано в 6-месечния срок по чл. 115, ал. 1 от ЗС, която разпоредба предвижда, че подлежат на отбелязване влезлите в законна сила решения, постановени по исковите молби по чл. 114 ЗС. Твърди, че искът по чл. 135 от ЗЗД не попада в нито една от хипотезите на чл. 114 ЗС, тъй като с него се иска обявяване на относителна недействителност на актове, подлежащи на вписване, както и на актове неподлежащи на вписване, а не се иска разваляне, унищожаване, отменяване или признаване нищожността на тези актове, поради което е недопустимо разпоредбата на чл.

115 ЗС да се тълкува разширително и да се прилага и спрямо други искове, извън тези по чл.

114 ЗС.

Посочва, че искът по чл. 135 ЗЗД има обезпечителна функция и за разлика от исковете по чл. 114 ЗС, които са вещни искове (това обуславя необходимостта от отбелязване на решенията), искът по чл. 135 ЗЗД е облигационен. Той няма вещноправно действие, тъй като увреждащата сделка остава действителна за страните по нея, а се счита за недействителна (нестанала) само по отношение на кредитора (ищеца). При уважаване на Павловия иск прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя, а кредиторът по паричното вземане получава само възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то вече е преминало в патримониума на трето лице. Затова интересът от провеждането на иска по чл.