Протокол № 16115 от 24.10.2022, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 16115 гр. София, 21.10.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И. АЛ. СТОИЛОВ

Съдебни

В.КА П. В.А заседатели: МАРИЯ ИЛ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА и прокурора Р. Т. К. К. Ал. В. К. Ал. В.

Сложи за разглеждане докладваното от И. АЛ. СТОИЛОВ Наказателно дело от общ характер № 20211110214892 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ П. П. С. - редовно уведомен, се явява лично и с адв.

И., упълномощен защитник,

СВИДЕТЕЛЯТ В. Ц. В. – редовно призован, се явява лично.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ.И.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА на явилия се свидетел:

В. Ц. В., 70 г., неосъждан, без дела и родство с подсъдимия.

Съдът РАЗЯСНИ на свидетеля наказателната отговорност по чл. 290, ал.1 НК. Свидетелят обеща да каже истината.

1

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по хода на съдебното следствие.

АДВ.И.: Нямам искания по хода на съдебното следствие.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля В. В.: Зная за какъв случай сме тук. Познавам подсъдимия. Познавам го от две години. Тъй като работя като таксиметров шофьор, го срещнах пред един магазин. Той беше много зле, имаше болки в ребрата и психически беше разтревожен. Сподели с мен, че се развежда с жена си. Като го видях, че изглежда зле, му казах „Ти се нуждаеш от помощ!“. Имам представи от медицина донякъде, тъй като се занимавам в хранителни добавки и лечение с билкови продукти, руски. Бях в Русия и мога да правя диагнози. Видях, че е много зле, т.е. – физически е зле.

Започнах да го возя всяка сутрин на работа, защото продължаваше да има контузии и страхотни болки в ребрата. И така станахме добри познати. Той споделяше с мен абсолютно всичко. Направи ми впечатление, че през всичките тези срещи той говореше все за жена си и за семейството си. Не можеше да си обясни как при толкова усилия, които той е полагал да купи печатница, имот, да работи по 18 часа при 120 децибела и при страхотна мърсотия – хартия, отпадъци, се случва това. Аз започнах да помагам със съвети и така протекоха последните две години. За случая с жена му, той не можеше да повярва. Аз му казах, че една жена, за да го напусне, има някой зад гърба си. Трябва да е голяма мъжкарана, за да може да остави всичко и да му остави грижата за големи деца – на 17 г. и на 20 г. Той и жена му са работили заедно в печатницата. Той е бил направил офис. Тя се е занимавала с документите. Получавали са всичко. Хранел ги е в ресторанта там, където е центърът, където му е била печатницата. Обслужвал ги е. Купувал им е коли.

Купувал им е всичко материално и каквото трябва. Той е блъскал в печатницата. Стремил се е да ги задоволи и да не са лишени от нищо. На това място, където е тук в кв. „Панчарево“, има строител, който му е направил 2 голяма къща, в която децата му да живеят добре. Това му е била мечтата през целия му живот – да направи всичко добре и това семейство да оцелее и да живее много добре. Работил е в продължение на 18 часа без събота и без неделя. Оттук нататък той искаше да знае. Аз му казах, че жена му има любовник и че няма начин да няма някой зад гърба й, за да получи това нещо – да остави всичко и да й е взел акъла. Знам, че жени около 40-годишна възраст, над 35-годишна възраст, влизат в климактериума и започват някакви кризи. Аз Ви казвам какво знам. Тези жени не могат да си обяснят собственото си поведение. Самите жени не могат да си обяснят това поведение, а именно – наличието на любовник. Отидохме на Гергьовден миналата година в Германския манастир и на връщане виждаме черен автомобил – джип, който го караше синът му. Разминаваме се. Аз спрях.

Помислих си, че е Г. – жена му. Синът му се отказа от качването горе и обърна колата в обратна посока. Беше спрял, за да се разминем. Вътре беше синът му, който караше колата, Г. беше също вътре и още един мъж до Г., който тогава не го познавах. Колата беше с пазарджишки номера. Това негово желание на П. да я види с друг мъж се сбъдна. Синът му даде газ и много бързо изчезнаха. Не ги следихме. Нямаше смисъл. Ако бяхме тръгнали след него, можеше да катастрофира, защото е млад шофьор. След това, той искаше, тъй като е напуснал квартирата, фактически те са го изгонили от квартирата – жена му и децата му, те са под неин контрол и под нейно огромно влияние, той искаше да си вземе багаж, който е останал, но се оказа, че бравите са сменени, т.е. патроните на бравите са сменени. Искаше да си вземе нещата. Имаше катастрофирала кола, която е дал на сина си и жена си, и е потрошена. Бяха я оставили в двора. И това не можеше да вземе. Патронът беше сменен. Ние обикаляхме да видим по какъв начин може да си вземе нещата. Абсурд беше да влезе там, тъй като са сменени патроните. Разбрахме, че има човек в нейната къща и че пребивава там, но не е ясно от колко време.

Много пъти съм я засичал, както с кола, така и пеш, защото улицата, на която живее, е успоредна на главното шосе и на мен като таксиметров шофьор ми се налага често да минавам оттам. Един път минавам и бях сам, синът му излезе, пресрещна ме на друга улица, влезе в насрещното срещу мен като беше с още трима човека вътре и ме пита дали го познавам. Казах му, че го познавам по физиономия. Каза ми повече оттам да не минавам, защото ще ми се случи нещо. Казах му, че улицата не е негова, а ако е – може да сложи бариера и да 3 взима пари, както и че не може да забранява на човек да минава. Той се отказа да ме пресреща. След Гергьовден приятелката на неговия син го накара да си купят автомобил. Той извика баща си – П. и цял ден обикаляха по автоборси, за да си купят автомобил. Купиха автомобил и вечерта вечеряха в ресторант в Панчарево, където и мен ме бяха поканиха. Вечеряхме. Те се радваха младите – синът му и бъдещата му снаха, че си имат нова кола.

Разделихме се нормално, човешки. На другият ден П. ми се обажда и ми каза, че Г. е извикала сина му да се подпише като свидетел, че ги е заплашвал с убийство. Синът му е отишъл и се е подписал точно на другия ден, след като бяхме в ресторанта.

На въпроси на ПРОКУРОРА, свидетелят В. В. отговори: След като се засякохме на пътя за Германския манастир, подсъдимият не беше агресивен, а по-скоро беше в шок, защото видя жена си на задната седалка с друг мъж. След това не можеше не да си намери думите. Не ми е казал нищо.

Всичко това продължи около 15-20 секунди. Той си искаше семейството. Не можеше да повярва на това, което се случва. Той искаше да види жена си. Тъй като аз имам и други познания, погледнах му рецептата и му казах да си вземе свещичка, казах му намисли си нещо, сложи я на Богородица, но огънят да се вижда от Богородица и си пожелай нещо, ако наистина го искаш, то ще се сбъдне. Той го направи това нещо, излязохме и след половин час срещнахме колата с жена му. Той не е бил наясно, че съпругата му има друг мъж. Аз непрекъснато му говорех, че няма как една жена да тръгне да прави такива неща, ако няма друг мъж. Не съм му го вменил. Това са познания. Аз съм предал тези познания. Все пак съм на 70 години. Той беше шокиран от видяното. Няма човек, който да не се шокира, когато види жена си в такава ситуация. След преминаване на шока, от негова страна нямаше никакви реакции, но му обясних защо жена му бяга и защо е написала такава жалба.

Всеки един човек, който бъде хванат на местопрестъплението, тъй като изневярата е вид престъпление, ще получи уплаха. Най-малкото казано.

Лошото в неговия случай е това, че тя е имала приятел, който я е посъветвал да подаде такава жалба за заплаха за убийство, която ще тежи много силно и ще си има големи разправии. Това е вменявано от любовника. Той е от гр.

Пазарджик и явно е печен, защото ако те го вкарат в затвора и че ще бъде осъден за заплаха с убийство, тогава тя ще наследи както печатницата, така и 4 имота. В последните две години возя непрекъснато П. и е споделял с мен абсолютно всичко. Не съм бил свидетел на 07.05.2021 г. да е разговарял със съпругата си. Обади ми се на 06.05. да ми честити рождения ден като ми сподели, че се е обадил на Г. да й честити имения ден. Във времето, през което са били разделени, П. не е употребявал агресивни епитети, квалификации, обиди по отношение на бившата си съпруга пред мен. Аз не бях изненадан, защото съм завършил курс за лечение без диагноза, без кръв и без урина и мога да поставя диагноза по датата на един човек. Вече десет години се занимавам и с това. Не можех да си обясня каква е тази мъка по жена си и по мечтите си. Бяха минали четири-пет месеца и не можех да си обясня как още страда и плаче. Казах му, че е за психолог, защото това е духовна криза – тая загуба на семейството. Аз съм сигурен, че и сега не може да го преживее. По време на раздялата с жена си П. беше в нормални отношения със сина си. Мечтата на сина му е да кара БМВ-та, като той му помогна да си купи. Купувал е най-различни коли. Преди раздялата са купувани. След като си купиха колата, вечерта в ресторанта вечеряхме.

Бащата плати сметката, момчето се нахрани. Не можа да пие, защото беше с новата си кола. Приятелката на сина му също беше там. Тази сцена стана пред очите ми. Отношенията са им нормални. Нормални в такъв смисъл, че избягват да се срещат, защото са контролирани от майка им. Те може би не споделят с майка им, че се срещат с него и че имат някакви нормални отношения с баща им.

На въпроси на ЗАЩИТАТА, свидетелят В. В. отговори: Не съм чувал П. да се заканва или да заплашва някого през това време, през което се познаваме. Към никого не е проявявал агресия под каквато и да е форма.

Отношенията между П., дъщеря му и сина му – след раздялата – са нормални.

Онзи ден дъщеря му имаше рожден ден и той й се обади, тъй като тя живее с Г., като й каза, че иска да я види на всяка цена. Аз съм свидетел на разговора по телефона и тя го пита дали е важно, а той каза, че за него е важно. Тя ми каза, че ще му се обади след малко. След 10-ина минути му се обади, явно е била с майка си, каза, че е заета и че не може да дойде. Протече още един разговор, в който той й каза, че иска да я види за две минути, не за повече.

Пак затвори телефона. След това последва още един разговор и тя му каза, че 5 ще дойде и да я чака на Герена. Дъщеря му дойде. Виждал съм я преди това също. Знам, че са им нормални отношенията. Дъщеря му се казва В.. Беше му на гости със сина му. Черпиха се. Радваха се на кучетата, защото има две кучета. Радваха се на кучетата. Отношенията им бяха изключително нормални, а именно – като баща с деца. И фактически на тази среща, която наблюдавах, дъщеря му беше пълничка преди няколко месеца, сега е отслабнала, едно лице, което е изтерзано, почерняла, защото аз съм я виждал и беше едно слънчево дете, те се срещнаха на един метър от колата ми, момичето гледаше надолу, П. извади една гривна, която й беше купил преди това. Гривната беше златна. Момичето хвана кутийката. Чудеше се дали да я отвори. След това отвори кутийката, видя гривната. П. й даде 100 лева, като тя му каза, че имала пари. Той й каза да ги вземе и да се почерпи. Прегърна я.

Такова черно и нещастно дете не съм виждал. Допускам, че е имала голяма разправия с майка си. Явно не я е пускала да се види с баща си. Това беше последната среща преди два дни. П. употребява алкохол. За тези две години, тъй като също употребявам алкохол, аз не съм го видял пиян. Не само, че не съм го видял пиян, ами не съм го виждал да губи разсъдъка си, съзнанието си.

Не съм го виждал да губи реакциите си. Не съм го виждал да има някакви отклонения в психиката. Две години всяка вечер сме заедно.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам повече въпроси към свидетеля.

АДВ.И.: Нямам повече въпроси към свидетеля.

ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля.

С оглед липсата на въпроси към свидетеля,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ПРИКЛЮЧВА разпита на свидетеля и освобождава същия от съдебната зала.

ПОДСЪДИМИЯТ: Желая да дам обяснения.

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към изслушване на подсъдимия.

6

ПОДСЪДИМИЯТ: Нищо не съм й казал. Просто работата беше, че я хванах с любовника й. Тогава тя е изтръпнала може би, не знам. Уплашила се е и тогава е подала тази жалба срещу мен. На Гергьовден й честитих Гергьовден. На същия ден отидохме да палим по една свещичка и на връщане от Германския манастир, аз я хванах. Тя избяга. Аз изтръпнах. Какво да правя? Нормално е. Няма как да я заплашвам, тъй като след катастрофата бях помлян целият. След катастрофата ребрата ми бяха помлени и не можех да мръдна. Даже не пускаше децата да дойдат до нас, за да видят дали съм жив.