Разпореждане № 15741 от 29.01.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 15741 гр. София, 29.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20231110159932 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII Г П К (Спорна съдебна администрация)

Производството е образувано по искова молба с вх. №

309511/01.11.2023 г., подадена о т К. Й. К., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. О. Ч. Й., със съдебен адрес: гр. С---; тел: ---; email: [email protected] срещу Е. С. Т., ЕГН **********, с адрес за призоваване и връчване на книжа: град София, Столична община, кв. „М--, тел. --, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 57, ал. 1 СК във вр. чл. 31, ап. 2 ЗС за сумата от 5 100.00 лв. (пет хиляди и сто лева) - обезщетение за ползване на 1/2 идеална част от съсобствен недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ №15 със застроена площ от 62,64 кв. метра, в едно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №10 с полезна площ 3,22 кв. метра, находящи се на адрес, град София, Столична община, ж.к. „Х-, за периода от 19.05.2022 г. до 01.11.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 01.11.2022 г. до окончателното плащане на сумата.

В исковата молба (ИМ) са изложени обстоятелства, че ищецът и ответницата са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с влязло в сила Решение № III -117-268 от 07.072015 г., постановено по гр. дело №10025/2015 г. по описа на СРС, 117-ти състав, с което е одобрена постигнатата между страните по бракоразводното дело спогодба и е прекратен брака между тях.

Твърди се, че по време на брака страните са придобили в режим на СИО следния недвижим имот: находящ се в град София, Столична община, ж.к.

„Х-, представляващ АПАРТАМЕНТ №15 със застроена площ от 62,64 кв. метра, в едно с ИЗБЕНО ПО-МЕЩЕНИЕ №10 с полезна площ 3,22 кв. метра, както и 0,8283% идеални части от общите части на сградата и от правото на 1 строеж върху терена, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор -, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при съседи: на същия етаж - обекти с идентификатори -- и -, под обекта - -, над обекта - обект с идентификатор -Сочи, че съгласно Решение № III -117-268 от 07.072015 г. на СРС, с което е одобрена постигнатата спогодба описания по-горе недвижим имот, е предоставен след брака за ползване на ответницата в настоящото производство - Е. С. Т., ЕГН **********. С предоставяне цялото жилище за ползване на ответницата се ограничават правата на другия съсобственик, което е форма на лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС.

Излага доводи, че след развода ищецът се е изнесъл от жилището и няма достъп до него. По силата на бракоразводното решение, с което е одобрено сключеното между страните споразумение, на ответницата е предоставено ползването на процесния имот, който е бил по време на брака семейно жилище и който след прекратяване на брака е останал съсобствен между бившите съпрузи при равни дялове.

Излага правни доводи, че когато съсобственият на страните имот е бил семейно жилище, което с прекратяване на брака е предоставено на единия от бившите съпрузи за ползване, законодателят, изхождайки от принципа за възмездност в гражданските правоотношения /когато не е уговорено друго/, е предвидил възникване на наемно правоотношение. Страните при постановяване на бракоразводното решение не са уговорили изрично безвъзмездност на ползването на процесния апартамент, ето защо ползващият жилището бивш съпруг дължи наем на неползващия го. Затова след влизане в сила на решението, с което Е. С. Т., ЕГН ********** е получила ползването на целия жилищен имот, притежаван в съсобственост с К. Й. К., ЕГН **********, тя му дължи обезщетение за ползването на неговата идеална част от общата вещ в размер на средномесечния пазарен наем, считано от датата на влизане в сила на решението, като не е нужно да е ползвала фактически вещта, нито ползването да е било за лични нужди, както и да й е отправяна покана по смисъла на чл. 31, ал. 1 от ЗС. Без значение е дали ответницата реално се е възползвала от предоставените й права ЗС /в този смисъл Решение № 133/04.07.2013 г. по гр. д. М 535/2012 г. на ВКС, IVГО/.

На това основание предявява настоящият иск. Твърди, че за периода от 19.05.2019 г. до 18.05.2022 г., ищецът е претендирал обезщетение за ползване на 1/2 идеална част от съсобствения недвижим имот, ведно със законната лихва, считано от 19.05.2022 г. до окончателното плащане на сумата, във връзка с което е образувано гражданско дело №25943/2022 г. по описа на 32ри състав на СРС. Към настоящия момент решението на първоинстанционния съд се обжалва пред СГС, като е образувано ВГД №20231100507156/2023 по описа на СГС.

С настоящата искова молба ищецът претендира обезщетение по 300 2 лева месечно или общо 5 100,00 лв. (пет хиляди и сто лева), обезщетение за ползване на 1/2 идеална част от съсобствения недвижим имот, за периода от 19.05.2022 г. до 01.11.2023 г. /датата на завеждане на исковата молба в деловодството на СРС/, ведно със законната лихва, считано от 01.11.2023 г. до окончателното плащане на сумата.

На основание чл. 57, ал. 1 СК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС, моли съда да осъди ответницата Е. С. Т., ЕГН **********, да заплати на ищеца сума в размер на:

5 100,00 лв. (пет хиляди и сто лева), лв. - обезщетение за ползване на 1/2 идеална част от съсобствен недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ №15 със застроена площ от 62,64 кв. метра, в едно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №10 с полезна площ 3,22 кв. метра, находящи се на адрес, град София, Столична община, ж.к. «Х-, за периода от 19.05.2022 г. до 01.11.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 19.05.2022 г. до окончателното плащане.

Претендира разноски. Прави искане за постановяване на неприсъствено решение. Моли делото да се гледа в отсъствие на ищеца. Посочва банкова сметка на която може ответницата да плати сумата: Б-- АД, IBAN: --, В1С:

IORTBGSF, Титуляр: К. Й. К.

Като писмени доказателства и доказателствени средства представя следните документи: 1.

Договор от 21.03.2991 г. за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти;

2.

Влязло в сила Решение № III -117-268 от 07.072015 г. постановено по гр. дело №10 025/2015 г. по описа на СРС, 117-ти състав, с което е одобрена постигнатата между страните по бракоразводното дело спогодба и е прекратен брака между тях;

3.Удостоверение за данъчна оценка с изх. №7219005930/30.07.2021 г. СО за АПАРТАМЕНТ №15 със застроена площ от 62,64 кв. метра, в едно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №10 с полезна площ 3,22 кв. метра; 4.Схема №15-751328-18.082020 г. на самостоятелен обект в сграда, издадена от АГКК; 5.Обявление изх. рег. №7311/2023 г. постановено по изпълнително дело№588/2023 г. по описа на Росица Апостолова, ЧСИ с рег. №848,с район на действие СГС за провеждане на публична продан на недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ №15 със застроена площ от 62,64 кв. метра, в едно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №10 с полезна площ 3,22 кв. метра, находящи се на адрес, град София, Столична община, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл.№102, вх. А, ет.5.

Моли, в случай, че ответникът оспори искът да се допусне и съдебнооценителна експертиза от вещо лице - оценител на недвижими имоти, с която след като вещото лице се запознае с материалите по делото и извърши оглед на имота, да даде отговор на следните задачи:

1. Какъв е размера на дължимият наем от ответницата за периода от 19.05.2022 г. до 01.11.2023 г. (по месеци за целия имот и за 1/2 от него) за апартамент и избено помещение с площ и положение, като тези описани в Договор от 21.03.2991 г. за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти, като при изготвяне на заключението вещото лице да вземе предвид средните пазарни наемни цени за периода на жилища от такъв характер в района, местоположението, разпределението и изложението на жилището, както и степента и вида на обзавеждане на същото.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът отказва не изпраща отговор. С допълнително писмо с вх. № 15202/17.01.2024 г. изпращам писма към 3 отговора, в което се съдържат два броя решения на СРС – Решение 9997/12.06.2023 г. по гр. д. № 50322/2021 г. и 4152/20.03.2023 г. по гр.д. № 25943/2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, установи следното от фактическа и правна старана:

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв. О. Й., което пълномощно важи за всички инстанции, (л.9 от делото).

Ответникът на този етап не се представлява.

По държавната такса

Цената на иска е 5 100 лева, поради което на основание чл.1 ТДТССГПК, държавната такса е в размер на 204.00 лева, която сума е внесена съгласно платежно нареждане от 31.10.2023 г. (л.2 от делото).

По редовността на ИМ

На този етап, съдът приема, че исковата молба е нередовна. Има противоречие между обстоятелствена част и петитум.

Производството по реда на чл. 57, ал. 2 СК е по спорна съдебна администрация, но искът не е осъдителен за заплащане на наемна цена, а съдът следва да се ограничи единствено до определяне на същата (Решение № 149 от 1.11.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 638/2023 г.).

В исковата молба, в обстоятелствената част се съдържат твърдения (стр.

2 от ИМ – „за заплащане на обезщетение за времето, през което ответницата е лишила собственика от ползването на имота и за определяне размера на дължима месечен наем“), които водят до извод за предявен именно иск едновременно за определяне на наемна цена на основание чл. 57, ал. 2 СК и за осъждане на ответника да заплати наемната цена, която представлява обезщетение за ползване на имота (чл.31 ЗС или чл.59 ЗЗД).

Същевременно е налице противоречие с формирания от ищеца петитум на исковата молба. Иска се осъждане на ответницата да заплаща наемна цена от за периода от 19.05.2022 г. до 01.11.2023 г. в частта за предоставяне на семейното жилище, за отминал период.

Противоречието между обстоятелствената част на исковата молба, в която се твърди и се излагат доводи в насока, че съдът следва да определи размер на месечната наемна цена за ползуването на жилището от една страна и формирания петитум, с която се претендира осъждането на ответницата да заплаща наемна цена, не е отстранено от ищеца, а съдът следи служебно за това.

Ето защо исковата молба следва да се остави без движение, като се дадат указания на ищеца за отстраняване на нередовностите по исковата молба, а именно да се отстрани противоречието между обстоятелствената 4 част и петитума на същата, като се уточни – определяне на наемна цена за ползуването на жилището ли се претендира или осъждане за заплащане на наемна цена. Следва да се уточни от ищеца и каква сума се претендира за минал период, като основанието за тази претенция не е това по разпоредбата на чл. 57, ал. 2 СК, а е на принципа на неоснователното обогатяване (чл.59 ЗЗД, а за бъде период 31 ЗС ), но при всички случаи това следва да бъде посочено от ищеца, доколкото в този случай се касае за отделен, осъдителен иск, с друго правно основание.

Предварителни въпроси

Тъй като е предявен осъдителен иск, съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора или един от способите по ГПК – признаване на иска, признаване на факти, неприсъствено решение и др., като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.