Решение № 53 от 28.01.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Благоевград, 28.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Величка Н. Оркова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело № 20241210101722 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на депозирана искова молба от В. Г. В., ЕГН **********, с адрес: град ***** против „МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 121644736, седалище и адрес на управление град *****, представлявано от управителите *******.

Иска се от съда да постанови решение, по силата на което :

- на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед № 22 от 31.05.2024 година, издадена от управител на „МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с която е прекратено трудовото правоотношение;

- на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ да бъде възстановена на длъжност “търговски представител“ в магазин „МЕТРО” - Благоевград.

- на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ да бъде осъден ответника „МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, да заплати на ищцата обезщетение за оставането й без работа, в резултат на незаконосъобразното уволнение, в размер на шест брутни трудови възнаграждения, съгл. чл. 225, ал.1 от КТ, в размер на 19 000 лв. /деветнадесет хиляди лева/ - считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 31.05.2024 година до 30.11.2024 година, както и законната лихва върху главницата от депозирането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и сторените в производството разноски.

Ищцата твърди, че започнала работа при ответника, в магазин „Метро” - Благоевград през 2006 година по трудово правоотношение възникнало по силата на трудов договор, като 1 първоначално започнала на длъжност “Ръководител отдел”, а по - късно заемала и други длъжности. Твърди, че към датата на прекратяване на трудовото й правоотношение заемала длъжността “Търговски представител“ в магазин „Метро” - Благоевград, като задълженията по длъжността, която изпълнявала преобладаващо се състояли в набиране на клиенти за магазин „Метро” - Благоевград. Твърди, че на 31.05.2024 година й била връчена Заповед № 22 от 31.05.2024 година, с която на основание чл. 188, т.3, чл. 190, ад. 1, т.7 от КТ във връзка с чл. 187, ал.1, т.3, предложение първо и чл.187, ал. 1, т.7, чл.187, ал. 1, т.10 и чл.187, ал. 1, т.8, предложение второ, чл.189, чл.192, чл.193, ал.1, чл.194 и чл.195 от КТ, й е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение”, а на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е прекратен трудовия й договор. Счита, че посочената заповед е незаконна.

Твърди се още, че оспорената заповед не е мотивирана, като в същата не се съдържат конкретни факти и обстоятелства обосноваващи виновно неизпълнение на трудови задължения. Сочи се, че според работодателя и съгласно обективираното в оспорената заповед, ищцата виновно не предприела активни действия за изпълнение на редица трудови задължения, които представляват общо шест броя деяния, в случая бездействия, които е квалифицирал като дисциплинарни нарушения. От съдържанието на оспорената заповед според ищцата се установява, че при квалифицирането на деянията работодателят е използвал почти целия набор от състави на нарушения предвидени в разпоредбата на чл.

187, ал.1, т. 1 - т. 10 от КТ. От съдържанието на оспорената заповед се твърди, че не става ясно за всяко едно от претендираните шест броя деяния какво именно нарушение представлява конкретното деяние, как е квалифицирано от работодателя и какво наказание се налага за него. На следващо място, се сочи, че съгласно обективираното в оспорената заповед се претендират следните нарушения, а именно : „други тежки нарушения на трудовата дисциплина”, „неизпълнение на възложена работа”, „неизпълнение на законните нареждания на работодателя”, „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в длъжностна характеристика на служителката”. Навежда се, че от посочените претендирани нарушения се установява, че всички те са препращи към трудови задължения основаващи се на акт на работодателя или на негово нареждане. От съдържанието на оспорената заповед се навежда, че не ставало ясно кои са тези конкретни актове или нареждания на работодателя, за които се претендира, че ищцата не е изпълнила, какво е деянието, какво нарушение представлява това деяние и по кой законов текст е квалифицирано. Следователно от съдържанието на оспорената заповед освен, че не ставало ясно за какви нарушения на трудовата дисциплина се твърди, не ставало ясно и на какво основание същите са квалифицирани като тежки такива съгласно заключителната част на заповедта. От съдържанието на оспорената заповед се сочи още, че можело да се направи категоричен извод, че не са налице такива деяния, които да бъдат квалифицирани, като нарушение на трудовата дисциплина. Една част от описаните в заповедта и претендирани бездействия на ищцата се сочи, че изобщо не представлявали такива, а по отношение на останалата част претендирани бездействия не са посочени конкретни данни и обстоятелства и законови изисквания, които да обосноват наличието на императив, който да изисква и налага предприемане на активни действия. Твърди се, че процесната заповед не съдържала 2 конкретни данни, факти и обстоятелства, даващи основание за на работодателя да наложи дисциплинарно наказание, поради което се сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна.

Сочи се, че при прекратяването на трудовото правоотношение работодателят не е спазил изискването на чл. 333, ал. 1 вр. с чл. 333, ал. 1 т. 3 от КТ за получаване на предварително разрешение за уволнение, от инспекцията по труда, като в тази връзка се поддържа, че ищцата страда от заболяване неинсулинозависим захарен диабет, което се установявало от съдържанието на представеното към исковата молба копие от Епикриза към ИЗ № 40452/2023. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 333, ал.1 вр. с чл.333, ал. 1 т.3 от КТ, в случаите на уволнение по чл.330 ал.2, т.6 от КТ, ищцата се ползва със закрила, понеже работодателят може да уволни работник или служител, който е боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването, в случая НАРЕДБА № 5 от 28.04.1987 година за болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат право на особена закрила съгласно чл.333, ал. 1 от КТ, издадена от министъра на НЗ и ЦС на БПС само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.333, ал.7 от КТ, закрилата по чл.333, ал.1 от КТ се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение. От съдържанието на оспорената заповед се установява, че преди връчването й, работодателят не е поискал и не е получил от инспекцията по труда разрешение за уволнение на ищцата по реда на разпоредбите на чл.333, ал.1 вр. с чл.333, ал.1 т.3 от КТ вр с чл. 330, ал. 2, т.6 от КТ, което определяло оспорената заповед като незаконосъобразна. Твърди се, че преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят не е спазил изискването на разпоредбата на чл.193 от КТ за изслушване или приемане на писмени обяснения. Твърди се, че преди налагане на процесното дисциплинарно наказание писмени или устни обяснения за всички посочени и претендирани в оспорената заповед нарушения на трудовата дисциплина не са изискани и не са събирани. Сочи се сочи, че при налагане на дисциплинарното наказание не са спазени императивните срокове за налагането му, предвидени в разпоредбата на чл.194 от КТ, тъй като от съдържанието на оспорената заповед се установявало, че се претендира извършване на нарушение в периода от 28.02.2024 година до 01.03.2024 година, което е било установено /открито/ от работодателя най - късно на 06.03.2024 година и извършване на нарушение на 28.02.2024 година, установено /открито/ от работодателя на същата дата, като дисциплинарното наказание е наложено на 31.05.2023 година с връчването на оспорената заповед на ищцата. При това фактическо положение дисциплинарното наказание за тези две нарушения се твърди, че е наложено след изтичане на двумесечния срок от откриването им, съгласно разпоредбата на чл.194, ал. 1 от КТ, поради което по отношение на тези две претендирани нарушения наложеното дисциплинарно наказание според ищеца се явява незаконосъобразно. Сочи се още, че от съдържанието на оспорената заповед се установявало, че при извършване на преценката по реда на чл.189, ал.1 от КТ за определяне на тежестта на наказанието, работодателят е взел предвид предходни претендирани от него нарушения, които обаче са оспорени по съдебен ред и не са влезли в сила. Освен това се сочи, че при извършване на претендираната преценка работодателя е взел предвид и двете нарушения, за които е изтекъл давностния срок за налагане на наказанието, съгласно 3 разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ. Следователно се твърди, че в конкретния случай преценката по реда на чл.189, ал.1 от КТ, доколкото такава има извършена, не се основава на обективно настъпили факти, на установени безспорни данни и обстоятелства касаещи и обосноваващи пряко и косвено обективираните в оспорената заповед дисциплинарни нарушения, на евентуално недобросъвестното поведение на претендиралия извършител или на други обстоятелства мотивиращи тежестта на нарушенията, поради което такава преценка според ищцата категорично не е извършена, поради което се сочи, че оспорената заповед се явява незаконосъобразна и на това основание. Сочи се, че дисциплинарното нарушение представлява виновно неспазване на вменени със закон, договор, длъжностна характеристика или друг акт трудови задължение, които работодателят е длъжен да посочи в заповедта. В настоящия случаи се твърди, че служителя категорично не е извършвал деяния представляващи виновно неизпълнение на трудови задължения и следователно се сочи, че не са налице претендираните от работодателя с оспорената заповед нарушения на трудовата дисциплина. Твърди, се че в резултат на незаконното уволнение ищцата търпи имуществени вреди, изразяващи се в невъзможност да получава доходи по трудово правоотношение, поради оставането й без работа, поради което се сочи, че ответника дължи заплащането на обезщетение в размер на 19 000.00 лева, представляващи сумата от шест месечни брутни трудови възнаграждения, вземайки предвид полученото брутно трудово възнаграждение през месец април 2024 година - месеца предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК. Изпратеното съобщение до ответното дружество е връчено на 10.07.2024г. на Елена Петрова - сътрудник. Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението на 12.08.2024 г. е депозиран писмен отговор, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан, и се иска да бъде отхвърлен.

Не се оспорва, че ищцата действително е била в трудово правоотношение с ответника по силата на Трудов договор № 68 от 22.05.2006г., като първоначално е заемала длъжността „Заместник ръководител“ отдел в магазин Метро Благоевград, а впоследствие, с допълнителни споразумения към трудовия договор, длъжността й е променяна като последната длъжност, която заема ищцата е "Търговски представител" в същия магазин. Не се оспорва, че на 31.05.2024г. на ищцата е връчена Заповед № 22 от 31.05.2024 г., с която й е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“. Сочи се, че е невярно и необосновано твърдението на ищцата в исковата молба, че оспорената заповед не е мотивирана, понеже не съдържала конкретни факти и обстоятелства, обосноваващи виновно неизпълнение на трудовите задължения. Твърди се, че в цитираната заповед подробно, ясно и точно са посочени нарушенията на трудовата дисциплина, които са мотивирали работодателят да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание на служителката, а по - конкретно се излагат твърдения, че в периода 28.02.2024г. - 01.03.2024г. ищцата не е изпълнявала поставените и от работодателя задачи, да провежда телефонни обаждания до 40 клиента, които са част от обслужваното от нея клиентско портфолио, като не е събрала пълна и точна информация за: