Решение № 23 от 29.01.2026, Районен съд - Свиленград
- Съд
- Районен съд - Свиленград
- Дело
- Гражданско дело 231/2025
- Вид
- Решение № 23
- Подписан
- 29.01.2026
- В сила
- 26.06.2026
- Състав
- Живка Димитрова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.153 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 23 гр. Свиленград, 29.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20255620100231 по описа за 2025 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД.
С исковата си молба ищецът П. Б. Г. е поискал от съда да признае за установено в отношенията на страните, че има вземане от ответника М. З. Г. в размер на 16630,00 лв., представляващо невърнат паричен заем, дължим по неформален договор за заем, сключен между страните на 06.02.2024 г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 34/2025г. по описа на Районен съд Свиленград. Претендира съдебно-деловодни разноски, направени в заповедното и в настоящото исково производство.
Ищецът П. Б. Г. твърди, че на 06.02.2024 г., в с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, са се договорили с ответника М. З. Г. да й предостави в заем парична сума в размер на 16630,00 лв., със задължение за връщането й в срок от шест месеца, считано от сключването на договора, т.е. до 06.08.2024 г. Ищецът изпълнил задължението си по договора, като предоставил на ответника сумата на пет транша - чрез пет банкови преводи, както следва:
20,00 лв. – на 06.02.2024 г., 3100,00 лв. – на 06.02.2024 г., 6100,00 лв. – на 07.02.2024 г., 5000,00 лв. – на 22.02.2024 г., 2410,00 лв. – на 23.02.2024г. След изтичане на срока на договора ответникът не върнал на ищеца заемната сума, нито част от нея.
Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за заплащане на дължимата по договора за заем сума, за което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 34/2025г. по описа на Районен съд - Свиленград. Тъй като длъжникът – ответник възразил срещу заповедта, в изпълнение на дадените му от съда указания ищецът предявил настоящия установителен иск в 1-месечния срок от съобщаването.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът М. З. Г. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка, като излага различна такава. Посочва, че с доведения син на ищеца К. М. били във фактическо съжителство в периода от месец май 2019 г. до месец септември 2024 г., от което имали едно дете - М. К.ов М., родено на 29.06.2022 г. След раждането на 1 детето разходите на ответника М. Г. и съжителя й К. М. се увеличили, а доходите им намалели. В тази връзка доведеният син на ищеца бил принуден да взема заеми от фирми за бързи кредити, за да може той и съжителката му (ответника) да се справят финансово с отглеждането на детето. М. обаче не смогвал да връща навреме кредитите, поради което срещу него били образувани изпълнителни производства и банковите му сметки били запорирани. След като разбрали за финансовите им проблеми, майката и ищецът доведеният баща на К. М. решили да им помогнат. Тъй като банковите сметки на М. били запорирани, а той работил и нямал никакво свободно време, се били разбрали с родителите му, че ищецът П. Б. Г. ще превежда по банкова сметка на ответника М. З. Г. парични суми, които тя ще тегли и с тях ще заплаща на каса на „Изипей“ АД задълженията на съжителя си (К. М.). По този начин, с посочените в исковата молба банкови преводи, били погасени задълженията на съжителя на ответника. Ето защо, посоченият в исковата молба договор за заем не бил сключван между ищеца и ответника и последният не е получавала в заем процесната сума, нито се е задължавал да я върне. С оглед изложеното, ответникът иска от съда да отхвърли иска и да й присъди разноските по делото.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
От изисканото и приложено за послужване частно гр. дело № 24/2025 г. по описа на Районен съд - Свиленград се установява, че същото е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, подадено на 10.01.2025 г. от заявителя П. Б. Г. срещу длъжника М. З. Г., за заплащане на сумата 16630,00 лв. – главница, дължима по договор за заем от 06.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 10.01.2025 г. до окончателно плащане на задължението, и съдебни разноски в общ размер на 832,60 лв. По делото е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 16 / 17.01.2025 г., с която е разпоредено заплащане на търсените суми. В двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК, длъжникът е подал възражение за недължимост на вземането, за което е издадена заповедта. В указания му едномесечен срок заявителят е подал иск за установяване на вземането си, по който е образувано настоящото производство.
Предвид така установените обстоятелства, предявеният установителен иск се явява процесуално допустим.
Не се спори, а и от представеното с исковата молба банково извлечение се установява, че от банкова сметка с титуляр П. Б. Г. са извършени парични преводи към банкова сметка на М. З. Г., както следва: 20,00 лв. – на 06.02.2024 г., 3100,00 лв. – на 06.02.2024 г., 6100,00 лв. – на 07.02.2024 г., 5000,00 лв. – на 22.02.2024 г., 2410,00 лв. – на 23.02.2024г. Като основание за извършването на всички тези парични преводи е посочено „превод“. Извлечението не е оспорено от ответника, поради което няма основание съдът да поставя под съмнение автентичността на платежните операции, тяхното точно регистриране и осчетоводяване от Банката.
Твърди се от ищеца по делото, че основанието за тези пет банкови превода е сключването на договори за заем от 06.02.2024г., със съответно посочени параметри. От ответника се оспорва сключването на договори за заем, с твърдение, че основанието за получаването на сумите е погасяване на задължения на К. М. – съжител на ответника и доведен син на ищеца.
Договорът за заем е реален договор и произтичащите от него права и задължения възникват от момента на предаване на паричната сума от заемодателя на заемополучателя, със задължението последният да я върне. С оглед реалния характер на договора за заем, предоставянето на заемната сума, представлява съществен елемент на договора, поради което установяването на предаването на сумата с поемане на задължение за нейното връщане е въпрос на доказване, а за доказването на договора и на факта на предоставяне на паричната сума важат общите правила на чл.153 и сл. от ГПК.
Предаването на сумата е елемент от фактическия състав на договора за заем и 2 необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него вземане за връщане на заетата сума. По делото се установява от писмените доказателства, че предаване на процесната сума от общо 16630,00 лв. е налице. Липсват обаче писмени доказателства за наличието на каузална сделка, с посочените в исковата молба параметри, която да е основание за предаването на паричните суми.
В производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си: че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и други факти съобразно наведените възражения. В случай, че предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на какво основание е сторено то, не може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства. При липсата на писмен документ за предоставяне на сумата по заема, то забраната за разпит на свидетелите е налице, ако се цели установяването на заемното правоотношение, което е над опредЕ.та в закона стойност. При наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания. В този смисъл е установената съдебна практика, намерила израз в Решение № 524 от 28.12.2011 г. по гр.д. № 167/2011г. на ВКС, IV гр. отделение, Решение № 253 от 17.10.2014 г. по гр.д. № 2902/2014 г. на ВКС, I I I гр. отделение и др.
В конкретния случай, при липса на писмена форма на договора на заем и наличие на документ за предаване на сумата, от устните уговорки между страните следва да може да се направи извод, че между тях е възникнало заемно правоотношение, респективно че ответника дължи връщане на предадената й сума на това основание. Тези обстоятелства могат да бъдат установени със свидетелски показания.
В тази връзка, по делото се разпитаха свидетели за установяване, съответно опровергаване твърденията за постигнато между страните съгласие за сключване на договора за заем, като основание за извършените от ищеца парични преводи в полза на ответника.
В показанията си свидетелят К. Н. М. (доведеният син на ищеца) посочва че е присъствал на договорка между страните, станала в дома му в село Капитан Андреево, на която присъствала и майката на свидетеля. Посочва, че и той, и ответника Г., с която съжителствали към онзи момент, били теглили кредити от фирми за бързи кредити, тъй като изпитвали финансови затруднения във връзка с отглеждането на детето им. Посочва, че един ден решил да попита семейството си дали могат да им заемат някакви пари, за да нямат проблеми с тези фирми, защото закъснявали с вноските. Затова, свидетелят се обадил на доведения си баща П. Г. и тъй като последният не можел да изтегли кредит за двамата съжители, изтеглил само за ответника Г., а майката и бабата на св. М. изтеглили пари за него.
На въпросното събиране, при което станала договорката между страните, свидетелят разбрал, че те се договорили за заем в размер на 16600 лв. или 16900 лв., който М. да върне на П. за осем години, по 300 лева на месец. Свидетелят пък се бил договорил с майка си М. тя да му предостави в заем 13000 или 14000 лева, които пари да й връща по същия начин – по 300 лева на месец. Какви конкретни договорки за предаване на сумата са имали страните, свидетелят не изяснява, като веднъж казва, че се разбрали П. да преведе по банков път цялата сума, а веднъж – да ги преведе на няколко транзакции. След като М. получила от П. парите, тя си плащала с тях нейните кредити, а свидетелят си плащал неговите кредити с парите, които получил от майка си. На въпроса дали неговата банкова сметка е била запорирана през годините, в които е живял заедно с М., свидетелят отговаря, че когато трябвало да се плащат кредитите – не е била запорирана и че сега е, заради някаква дължима глоба. В същото време неясно обяснява, че майка му, с която той сключил договор за заем, превела парите по сметката на М., а не по негова банкова сметка, понеже той нямал банкова сметка и получил парите на „Изипей“. Още по-неясно е обяснението на свидетеля относно погасяването на кредитните задължения – неговите и тези на М.: „Повечето кредити 3 можеше да се платят онлайн, а другите, които не можеха – за тях се ходеше на „Изипей“. Тя плащаше онлайн нейните кредити. Тя си плащаше нейните кредити, а аз си плащах моите кредити. Аз теглих от нейната сметка, но си плащах моите кредити от мое име, понеже преведоха на нея парите и от нейната карта си плащах и моите кредити и онлайн и в „Изипей“. Двамата с нея ходихме заедно да плащаме в „Изипей“. Има плащания от мое име в „Изипей“. Тя плащаше и онлайн, и на „Изипей“.
Според показанията на свидетеля И. Н. Г., фактически съжител на ответника М. Г. от есента на 2024 година, „още има фирми за бързи кредити, които звънят на нея и я търсят за негови задължения (на К.), и тя му се обажда да му каже.“. Свидетелят няма преки впечатления за договорки между страните по делото, но и от М., и от К. бил чувал, че майката и доведения баща на К. са им помагали много, като са им давали пари, за да си погасят кредитите. Свидетелят Г. не е чувал нито от М., нито от К. за договорка тези пари да бъдат връщани. Свидетелят не бил чул също К. или доведения му баща да канят М. да връща някакви пари.
Разпечатката съдържа 24 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/57ebac08-5e02-4399-9122-15186e2d3b67