Акт от 04.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22041 гр. София, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:С. П. НИКОЛОВА при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от С. П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20211110119321 по описа за 2021 година

Подадена е искова молба от .... ЕООД, с ЕИК ..... срещу С. Е. П., ЕГН: ********** с искане за признаване на да установите със сила на пресъдено нещо съществуването на вземане в полза на „....” ЕООД по Договор за револвиращ заем № ********** в общ размер 9328.77 лева (девет хиляди триста двадесет и осем лева и седемдесет и седем ст.), от които главница в размер на 3123.81 лева (три хиляди сто двадесет и три лева и осемдесет и една ст.), договорно възнаграждение в размер на 4433.36 лева (четири хиляди четиристотин тридесет и три лева и тридесет и шест ст.), лихва за забава в размер на 62.98 лева (шестдесет и два лева и деветдесет и осем ст.) и законна лихва в размер на 1708.62 лева (хиляда седемстотин и осем лева и шестдесет и две ст.), дължима от 20.01.2018г. - до 14.12.2020 г.

Вземането на ищеца .... ЕООД твърди да произтича от следните обстоятелства:

На 23.08.2013г. е бил сключен Договор за револвиращ заем № **********, между „....” ЕООД като кредитор, С. Е. П. като длъжник по кредита и .... като солидарно задължено лице по договора.

Параметрите на сключения Договор за револвиращ заем са били както следва: Сума за изплащане на заема: 3000 лв;Срок на заема: 48 месеца; Размер на вноска: 202.50 лв;

0

Годишен лихвен процент (ГЛП /0): 76.8996 Лихвен процент на ден : 0.2196; Сума на всеки револвинг: 2331.98 лв;Дата на погасяване: 20-ти ден от месеца; • ГоДишен процент на 0 разхоДите (ГПР /0): 102.88 94;

На 27.11.2014 г. С. Е. П. е била подала Заявление за промяна на погасителен план кьм ДРЗ № **********, като е пожелала да бъдат отложени две погасителни вноски. На 01 .12.2014 г. между „....” ЕООД и длъжниците по договора е бил сключен Анекс № 1 към ДРЗ № **********, с който страните се договорили да бъдат отложени две погасителни вноски, които се падат № 13,14 като те трябва да бъдат заплатени в края на погасителния план.

Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променят от 48 на 52 броя. За отлагането на вноските длъжниците дължали възнаграждение в размер на 405.07 лв., което към настоящия момент не е изплатено от тях и е включено в погасителния план по процесния договор.

Съгласно Общите условия към Договор за револвиращ заем № ********** длъжникът С. Е. П. дължала на дружеството договорно възнаграждение за отпуснатия кредит. Договореното възнаграждение по кредита е предварително определено в договора в размер на 6880.12 в. Страните по този ДРЗ се споразумели договореното възнаграждение, което възниква като задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето 1 и да се погасява в рамките на погасителния план. Неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжниците по делото е в размер на 4433.36 лева (четири хиляди четиристотин тридесет и три лева и тридесет и шест ст.).

ПреДвиД обстоятелството, че ответникът не е изпълнявал поетите договорни задължения и е направил тринадесет пълни погасителни вноски и една непълна, последната от които с дата 16.03.2015г., видно от приложеното Извлечение по сметка към ДРЗ **********, след изпадането й в забава и предвид обстоятелството, че падежът на последната погасителна вноска е изтекъл на 20.01.2018г. за Дружеството е било налице материален и правен интерес да претендира падежиралите неизплатени задължения по договора.

Към настоящия момент размерът на погасеното от С. Е. П. задължение по ДПК № ********** е в общ размер на 2792.42 лева (две хиляди седемстотин деветдесет и два лева и четиридесет и две ст.). С плащанията си ответникът е бил погасил част номинала по заема в размер на 2728.02 лева (две хиляди седемсетотин двадесет и осем лева и две ст.). Сумата от 64.40 лева (шестдесет и четири лева и четиридесет ст.) е отнесена била за погасяване на лихвите за забава по кредита, а основание т. 10.1 от ОУ: „ В случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане. ”.

Поради неизпълнението на договорното задължение, „....” ЕООД подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,) в Районен съд - София. По заявлението е образувано ч. гр. дело № 62823/2020г. На дружеството е изпратено указание на основание чл. 415, ал. 1, т. 1, че може да предяви иск за установяване на вземането, получено от заявителя на 04.03.2021 г.. поради което подава и настоящата искова молба.

Ответникът в срок не е подал отговор на искова молба. Във заявление по ч. гр. дело № 62823/2020г. се позовава на изтекла погасителна давност, което следва да бъде прието за разглеждане в настоящото производство, с оглед дадените в ТР 4/2013г. ОСГТК ВКС Решение, тълкуване.

Предявен е иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличие на облигационна връзка, че е предал сумата на ответника, както и размерът на вземането, си, при доказване на горното, че е поставил ответника в забава. При доказване на това от ищеца, в тежест на ответника е да докаже плащане на дълга, както и всички правопораждащи и правопогасяващи свои възражения, от които черпи права.

Представени и приети са писмени доказателства. Изготвена и приета ие и съдебно счетоводна експертиза.

По делото не се спори, че между страните е налице облигационно отношение, с посочените в искова молба параметри. Съгласно заключението на Вещото лице по назначената и приета по делото ССчЕ сумата е преведена по банкова сметка с lBAN ..... към ..... ЕАД. Получател(титуляр) е С. ..... П.. Преводът е извършен на 26.08.2013г. Сумата на превода е 3000лв.

Общата заплатена сума от Ответника е 2792,42лв(две хиляди седемстотин деветдесет и два лева и четиридесет и две стотинки). От тази сума са приспаднати суми за погасителни вноски в размер на 2728,02лв(две хиляди седемстотин двадесет и осем лева и две стотинки).

Покрити са задължения за главница в размер на 202.80лв(двеста и два лева и осемдесет стотинки) и за договорна лихва сума в размер на 2525.22(две хиляди петстотин двадесет и пет лева и двадесет и две стоитнки). От получените суми са покрити също 64.40лв(шестдесет и четири лева и четиридесет стотинки) за лихви за забава.

За периода 20.01.2015 до 14.12.2020г. сумата на начислените лихви — законна и лихва за забава са в размер на седемстотин седемдесет и един лева и шестдесет стотинки)лв. От тях 62,98(шестдесет и два лева и деветдесет и осем СТОТИНКИ)лв са начислените лихви за забава и седемстотин и осем лева и шестдесет и две стотинки)лв е начислената законна лихва върху дължимата главница в размер на хиляди сто двадесет и три лева и осемдесет и една стотинки)лв и върху дължимата лихва(договорно възнаграждение) в размер на 4433,36(четири хиляди четиристотин тридесет и три лева и тридесет и шест стотинки)лв както и върху неустойка в размер на 320,99(триста и двадесет лева и деветдесет и девет стотинки)лв. Въпросната неустойка е начислена от кредитора след прекратяването на 2 договора и от 13.03.2020г. дружеството шема решение да не се начислява лихва върху тази неустойка.

Върховните съдии посочват с Тълкувателно решение № 1/2020 г. от 27.04.2022 г. по Тълкувателно дело № 1/2020 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), че съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни на съда факти. Същевременно съдът е ограничен от диспозитивното начало в гражданския процес и няма правомощия по своя инициатива да изследва служебно всички възможни основания за нищожност, да събира служебно доказателства или да дава указания страните да сочат доказателства.

Когато, без да е направено възражение за нищожност от страните, по делото са събрани доказателства, от които тя може да се установи, съдът е длъжен да ги обсъди и даде правна квалификация на установените от тях факти.

Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.

Безспорно е по делото, че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята правна регламентация в ЗПК. В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради противоречие със закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК – „Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е чл. 22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл.

12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл.

11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

Принципно няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва от 10 %, изчислена като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода на договаряне не е ограничена от 3 разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. Действително с Постановление на МС № 72/08.04.1994 г. (отм.) е определен само размерът на законната лихва, като със заключителната разпоредба § 1 е отменено Разпореждане на МС № 1238 от 1951г. за определяне на максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен нов максимален размер.

Максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или за забава) обаче е ограничен от нормата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010г. на ВКС, ОСТК, добрите нрави са неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и пр. Съгласно установена съдебна практика, която се възприема от настоящия съдебен състав , противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека, залог), противно на добрите нрави е нейният размер да надвишаваща двукратния размер на законната лихва (в този смисъл Решение № 906/30.12.2004г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, II г. о., Решение № 378/18.05.2006г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II г. о., Решение № 1270/09.01.2009г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г. о.; Определение № 901/10.07.2015г. по гр. д. № 6295/2014г. на ВКС, IV г.о.). Уговорената в процесния договор (необезпечен) възнаградителната лихва надвишава трикратния размер на законната лихва и по този начин накърнява добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл.

Разпечатката съдържа 33 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/57eb63ae-6a22-49ab-840d-2b1705ffa130