Определение № 167 от 26.07.2023, Районен съд - Девин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 167 гр. Девин, 26.07.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20235410100024 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248, ал.1 предл. 2 от ГПК.

Постъпила е молба по чл. 248 от ГПК от адв. Д. В. М., в качеството му на пълномощник на М. Р. Г., с която моли съда да измени Решение № 60/06.06.2023г., постановено по гр.д № 24/2023г., по описа на Районен съд Девин, в частта на разноските, като осъди насрещната страна да му заплати възнаграждение в размер на 480.00 лева с ДДС. Счита, че Решение № 60/06.06.2023 г., постановено по гр.д. № 24/2023г., по описа на Районен съд Девин, в частта на разноските е неправилно и в тази връзка излага следното становище: С Решение № 60/06.06.2023 г., постановено по гр.д № 24/2023г., по описа на Районен съд- Девин, в частта на разноските, съдът е осъдил „М.“ АД, да му заплати възнаграждение в размер на 300.00 лева като счита, че тази сума е погрешно изчислена. Твърди, че от материалите по гр. д. № 24/2023г., по описа на Районен съд - Девин е видно, че материалния интерес на искът им е в размер на 716.43 лева и съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г., дължащото му се минимално възнаграждение е в размер на 400.00 лева.

Счита, че в настоящия случай не е приложима разпоредбата на чл.9 от Наредба № 1/2004 г., тъй като същата предвижда: За изготвяне на искова молба и писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор по въззивна жалба, без процесуално представителство, както и за проучване на гражданско дело и приподписване на касационна жалба по чл. 284, ал. 2 ГПК когато не е изготвена от приподписващия адвокат, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 400.00 лв. В настоящия случай, е изготвил искова молба, както и е осъществил 1 процесуално представителство на М. Г., чрез депозиране на становище по даване на ход на делото и подробни съображения по него, с който видно е осъществено представителството на М. Г. по гр.д. № 24/2023г., по описа на Районен съд- Девин, в противен случай би се стигнало до постановяване на неприсъствено решение срещу доверителят му. Твърди, че по гр.д. № 24/2023г., по описа на Районен съд – Девин са предоставени и доказателства, за това, че е регистрирано лице по ЗДДС, видно от предоставеното удостоверение за регистрация. Счита, че съгласно трайно установената практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 306/06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о. и в постановените по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК Определение № 490 от 19.09.2017 г. по ч. т. д. № 1082/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о. и Определение № 41 от 25.01.2017 г. по ч. т. д. № 2127/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о., в които съдебни актове на ВКС се приема, че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да включва ДДС. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение.

Предвид посочената правна норма, върху минимално дължимото според Наредба № 1/09.07.2004 г. възнаграждение следва да се прибавят и 20 % ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката, съответно адвокатското дружество, включително и в случаите, когато е оказана безплатна услуга, при които адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Предоставените от процесуалния представител - адвокат правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ред.

Затова при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие от адвокат, регистриран по ЗДДС, или адвокат, преупълномощен по реда на чл. 71, ал. 1 ЗАдв. от регистрирано по ЗДДС адвокатско дружество, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. следва да включва 2

ДДС. Моли съда да му присъди възнаграждение в размер на 480.00 лв. с ДДС.

С Разпореждане № 476/26.06.2023г. препис от молбата е изпратена на насрещната страна, с указание, че могат да представят писмен отговор в едноседмичен срок, считано от съобщението.

Съобщението е получено от насрещната страна на 04.07.2023г.

На 10.07.2023 г е постъпил отговор от „М.“ АД чрез пълномощника си юрисконсулт Н. И., с който с чита за неправилни съображенията на адв. М., че разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат в размер на 480.00 лева, като излага съображения, че на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Районен съд-Девин правилно е присъдил на адвокат М. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., определено въз основа на уважените претенции по делото.

Във връзка с искането на адвокат М. за начисляване на ДДС върху сумата, която желае да му бъде присъдена като адвокатско възнаграждение, моли последното да бъде отхвърлено като неоснователно. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал.1 т. 1 от ЗАдв.

Моли да бъде взето предвид че присъденото по реда на чл.38 ал. 2 ЗА възнаграждение в полза на пълномощника на ищеца не следва да включва ДДС над минималния размер по Наредба № 1/2004 г. Съгласно чл. 2 т. 1 ЗДДС с посочения данък се облага всяка възмездна доставка на стока или услуга. Следва да бъде отбелязано, че предоставената от адвокат М. услуга е безвъзмездна, следователно сделката е необлагаема по смисъла на закона, като няма основание за понасяне на такова данъчно задължение от страна на ответника. В този смисъл е и Определение № 2478/17.07.2016г. по гр. дело № 1852/2016 г. на САС. 8 състав. Въз основа гореизложеното, моли да бъде оставена без уважение подадената от адвокат М. молба по чл. 248 ГПК, с която се иска изменение на Решение № 60/06.06.2023 г. в частта за разноските.

Съдът прие, че молбата по чл. 248, ал.1 пр.2 ГПК за изменение на решението в частта на разноските е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Отговорността за разноските е облигационна, безвиновна, като 3 нормите, определящи нейния обем са материалноправни, поради което приложими са тези норми, които са в сила към момента на осъществяване на разхода за процесуално представителство, доколкото на последващите изменения на нормите (законови и подзаконови), регулиращи материята за адвокатското възнаграждение, изрично не е дадено обратно действие (определение № 693/5.12.2019 г. на ВКС по т.д.№ 827/2019 г., ІІ т.о.). При постановяване на Решение № 60/06.06.2023г. по гр.д. № 24/2023г. по описа на ДвРС в частта на разноските, съдът е осъдил „М.“ АД да заплати на адв. Д. В. М. възнаграждение в размер на 300.00 лева, представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство. Съдът споделя изцяло изложените съображения от пълномощника на ищеца, че тази сума е погрешно изчислена, както и че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да включва ДДС, в който смисъл е цитираната практика на ВКС /Определение № 306/06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о. и в постановените по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК Определение № 490 от 19.09.2017 г. по ч. т. д. № 1082/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о. и Определение № 41 от 25.01.2017 г. по ч. т. д. № 2127/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о./.

С оглед материалния интерес на иска в размер на 468 лева и съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г., дължащото на процесуалния представител на ищеца минимално възнаграждение е в размер на 400.00 лева, с ДДС – 480.00 лева, която сума ще следва да се присъди на адв. Д. В. М. – АК Пловдив на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА за оказване на безплатна помощ, в който смисъл на основание на чл. 248, ал.1 предл. 2 от ГПК следва да се измени Решение № 60/06.06.2023г. по гр.д. № 24/2023г. по описа на ДвРС в частта на разноските, за това

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 60/06.06.2023г. по гр.д. № 24/2023г. по описа на ДвРС в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „М.“ АД, ЕИК: ********* , със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Г.С.Р. № ***, ап. **, представлявано от В. С. 4 изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ н а адв. Д. В. М. – АК Пловдив, съдебен адрес: гр. П., бул. П. ш. № **, ет. *, ап. * сумата от 480.00 лева /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните с частна жалба пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок, считано от съобщението.

Съдия при Районен съд – Девин: _______________________ 5