Решение № 1775 от 13.12.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1775 гр. Плевен, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20234430102071 по описа за 2023 година

Пред РС Плевен е постъпила искова молба от ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, чрез юрк.И. К., против Д. М. Г., ЕГН **********, от ***. В молбата се твърди, че на 09,02,2018 г., около 15,15 ч., в ***, ответникът, като водач на ***, при движение на заден ход без да се е убедил, че пътят зад него е свободен, удря ***, собственост на ***, с което допуска ПТП с материални щети. Посочва се, че за настъпилото ПТП е съставен Протокол за ПТП №1693554/09,02,2018 г., като е установено, че водачът Д. Г. е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол и спрямо същия е съставен акт. Твърди се, че към датата на ПТП виновният водач е имал валидна застраховка ГО в ищцовото дружество, обективирана в застр.полица №BG/22/117002819334, със срок на валидност от 23,10,2017 г. до 23,10,2018 г. Посочва се, че след предявена претенция от пострадалия *** към неговия застраховател – „Бул инс“ АД, последния е заплатил стойността на ремонта в доверен сервиз на стойност 734,16 лева.

Посочва се, че „Бул инс“ АД е встъпил в правата на застрахования и е предявил претенция срещу ищеца, като е образувана щета №0000-5102-19-504896, която е изплатена. Твърди се, че съгласно чл.500, ал.1, т.3 от КЗ след изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата и има право на 1 регресен иск. Сочи се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, било образувано ч.гр.д.№6695/2022 г. на ПлРС и издадена такава заповед, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В заключение моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 744,10 лева главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №0000-5102-19-5-04896, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата. Ищеца претендира и направените деловодни разноски в заповедното и исковото производство. В молба, депозирана на 20,10,2023 г., ищецът моли съда да постанови неприсъствено решение, в случай, че са налице процесуалните предпоставки за това.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор. Същият не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно призован.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно:

- на ответника Д. М. Г., ЕГН **********, е връчен редовно препис от исковата молба ведно с доказателствата към нея /съобщение на л.49 от делото/, редовно уведомен е за съдебното заседание /разпореждане на л.73 от делото/. Въпреки, че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание, същият не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения от закона едномесечен преклузивен срок, нито е изпратил представител в проведеното публично съдебно заседание;

- искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства – протокол за ПТП №1693554 от 09,02,2018 г., уведомление за щетаот

12,02,2018 г., застрахователна полица

№BG/22/117002819334/23,10,2017 г., доклад по щета №0000-5102-19-504896/1, експертиза по щета, доклад по щета №180300405302/12,09,2019 г., фактура №1000019676/23,08,20019 г. за ремонт по щета.

Предвид това, искът по чл.422, ал.1 вр.чл.500, ал.1, т.3 от КЗ следва да бъде 2 уважен изцяло.

При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото производство в размер на 25,00 лева за държавна такса и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК.

С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ето защо следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от заповедното производство /за държавна такса и юрк.възнаграждение/, така както са присъдени там, а именно разноски в общ размер на 75,00 лева.

По изложените съображения и на основание чл.239 от ГПК съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.2 от ГПК вр.чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, че Д. М. Г., ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата от 744,16 лева главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №0000-5102-19-5-04896, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 19,12,2022 г., до окончателното изплащане на сумата, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№6695/2022 г. на ПлРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. М. Г., ЕГН **********, от * * * , ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Мария ***, деловодни разноски в исковото производство в общ размер на 125,00 лева.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. М. Г., ЕГН **********, от * * * , ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Мария ***, деловодни разноски в заповедното производство както следва - 25,00 лева за държавна такса и 50,00 лева за юрк.възнаграждение.

3

Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4