Решение № 472 от 15.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 472 гр. Варна, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. И.а като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20233110105785 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени в условията на първоначално субективно активно съединяване от Н. М. Х., ЕГН ********** и С. Г. И., ЕГН **********, действащи чрез адв. А. Д., против ЗК „Б. И.“ АД, ЕИК *, действащ чрез адв. М. Г., осъдителни облигационни искове с правна квалификация по чл. 432 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцата Н. М. Х. сумата в размер на 15 200.00 лева, а в полза на ищеца С. Г. И. сумата в размер на 7 400.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания и негативни психоемоционални преживявания, причинени в резултат на настъпило на 25.06.2021 г. ПТП по път * на км. 4 между гр. А. – гр. И. с участието на застрахования при ответника по полица „ГО на автомобилистите“, л. а. „С. *“ с рег. № *, управляван от Н. М. Д. и ищците, ведно със законната лихва, считано от датата на събитието – 25.06.2021 г. до окончателното погасяване на вземанията.

Твърди се в исковата молба, че на 25.06.2021 г. около 16:30 часа по път * на км. 4 между гр. А. – гр. И. е настъпило ПТП с участието на л. а. „С. *“ с рег. № *, управляван от Н. М. Д., която при мокра настилка е загубила контрол над автомобила си и навлязла в лентата за насрещно движение и се блъснала челно с движещия се срещу нея л. а. „Ф. Ф.“, рег. № *, управляван от ищцата Н. Х.. В управлявания от последната лек автомобил като пътник е пострадал и вторият ищец – С. И..

За настъпилото ПТП бил съставен протокол с пострадали лица, в който като виновен водач бил посочен Н. Д., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество по силата на полица „ГО на автомобилистите“.

Излага се, че в резултат от процесното ПТП и двамата ищци са претърпели травматични увреждания и негативни психо-емоционални преживявания.

Ищцата Х. получила пълен аборт на бременност, контузия на лявата раменна става, гръден кош и корем, кръвонасядания в областта на гръдния кош и корема. Поради силните болки в областта на корема и гръдния кош първите няколко месеца след ПТП ищцата е 1 приемала допълнително болкоуспокояващи. Това й състояние продължило повече от три месеца. При всяко рязко сменяне на времето усещала болки в дясната ръка и левия крак. По време на лечението в началото до нея е трябвало да има постоянно някой от близките й, за да може да я обгрижват и обслужват, тъй като не е можела да се справя сама с физиологичните си нужди. Ищцата още не можела да преодолее мисълта, че е загубила детето си. Изпадала в стрес и паника всеки път, когато покрай нея преминавала кола и когато чуела мотор на ППС. Изпадала всеки път в шок, когато се налагало да се качва в автомобил.

Ищецът И. получил контузия на гръден кош и дяната длан, кръвонасядания в областта на дясната колянна става. И той в началото се налагало да приема болкоуспокояващи, за да му облекчат и главоболието, и болките в гръдния кош. Първият месец след ПТП избягвал да води каквито и да било разговори, дори и краткото общуване с роднините и близките го изморявало. Всеки разговор го натоварвал изключително много и му е коствал огромни усилия и главоболие и са го връщали към преживения ужас. От тези състояния на психоза при него се появило безсъние. Още не можел да преживее мисълта, че е загубил детето си заради спонтанния аборт на ищцата, с която живеели на семейни начала.

И той като Х. изпадал в ужас, когато покрай него премине кола и когато чуе звукът от двигателя на ППС. Било го е страх да се вози в лека кола.

И двамата ищци се притеснявали от факта, дали някога ще могат да бъдат пълноценни хора. Щели да изпитват негативни психо-емоционални последици от събитието през целия им живот.

По случая било образувано ДП № 215/2021 г. по описа на РУ А. при ОД на МВР – гр.

В. и пр. преписка № 10651/2021 г. по описа на РП-гр. В..

Водачът на л. а. „С. *“, рег. № *, попадал в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховка „ГО на автомобилистите“ по полица, сключена с ответното дружество.

Твърди се, че със заявление от 03.08.2021 г. пред застрахователя била предявена претенция за заплащане по доброволен ред на застрахователно обезщетение. Във връзка с това била образувана щета № *. Към настоящия момент кредиторовият интерес не бил удовлетворен от застрахователя-ответник, поради което за ищците се породил правният интерес да сезират съда с настоящите искови претенции.

С оглед на горното се моли съдът да уважи предявените искове.

Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се излагат съображения за допустимост на предявените искове, но се оспорват същите както по основание, така и по размер.

Ответникът не оспорва, че е налице полица по застраховка „ГО на автомобилистите“ сключена за л. а. „Ц. *“, рег. № *; че по време на действие на полицата е настъпило процесното ПТП на 25.06.2021 г. по описания в исковата молба механизъм; че във връзка със събитието на 03.08.2021 г. пред ответното дружество е предявена извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение; че е образувана щета № *; че е налице влязъл в законна сила АУАН, с която водачът на застрахованият л. а. е признат за виновен за ПТП и е реализирана административнонаказателната му отговорност чрез налагане на наказание „глоба“.

Искът оспорва по размер. Релевира възражение за съпричиняване, като сочи, че с поведението си ищцата Н. Х. е допринесла за уврежданията, доколкото е управлявала л. а.

„Ф. Ф.“, рег. № * с несъобразена с пътните условия скорост. Твърди още, че предвид претърпените от ищците травматични увреждания и негативни психоемоционални преживявания, в резултат от процесното ПТП, претендираните обезщетения са твърде завишение и са в разрез с принципа за справедливостта, като уважаването им би било в дисхармония с този принцип и източник на неоснователно обогатяване. Оспорва ищците да са претърпяли тежки и болезнени медицински манипулации и че няма да могат да се възстановят изобщо за в бъдеще.

Оспорва твърдението за негативно отражение на инцидента върху емоционалното 2 състояние на ищците и начина им на живот.

Оспорва акцесорната претенция за лихва за забава, считано от датата на събитието.

По същество моли за отхвърляне на исковете като неоснователни, евентуално за присъждане на обезщетение в намален размер съобразно конкретиката на казуса.

Претендира присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В хода на проведеното о.с.з. ищците, редовно призовани, не се явяват лично, чрез адв. И. В. поддържат предявените искове. В депозираните писмени бележки доразвиват своите доводи за основателност на исковете.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез адв. Д. Н. поддържа отговора на исковата молба. В депозираните писмени бележки доразвива своите доводи за неоснователност на исковете.

Третото лице-помагач, конституиран на страната на ответника, а именно Община А., се представлява от юрк. В. Ю., чрез която поддъжа, че произшествието е настъпило на 25.06.2021 г., поради което е несъдържателен доводът, че дружеството би могло да предяви регресен иск към Общината поради непочистен и неопесъчен път със снежна покривка, с височина няколко сантиметра, която не позволява да се вижда асфалтът и маркировката.

Твърди, че от представените по делото доказателства се установявало, че ПТП-то е настъпило на мокра настилка, в дъждовно време, което било природно явление и общината не би могла да го контролира по никакъв начин. Наред с това в материалите по делото не съществували данни пътният участък, на който е настъпило ПТП-то, да е неподдържан или компрометиран по някакъв начин и това да е довело до настъпване на инцидента, което обстоятелство евентуално да обоснове и ангажирането отговорността на Общината. Сочи се, че ПТП-то е настъпило по вина на Н. Х.. Счита се, че предвид доказаната вина на водача на автомобила, при евентуално непокриване на застрахователната стойност, която е имала, следва регресът да бъде насочен към нея, а не към Общината. Оспорва се исковата претенция, като неоснователна. Общината се присъединява към писмения отговор на ответното дружество, подаден по реда на чл. 131 от ГПК. Прави се уточнение, че пътният участък А. – И. не се намира на посочения в исковата молба път *, още повече, че разстоянието между гр. А. и И. е с обща дължина от 3 км, поради което няма как събитието да е настъпило на 4-ти километър. Така описаното място на пътнотранспортното произшествие в исковата молба не съответства, не се оспорва, че съществува път А. – И., на който би могло да е настъпило пътнотранспортното произшествие и да представлява част от общинска пътна мрежа, но не и конкретно този път.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

По делото главните страни не спорят, че е налице полица по застраховка „ГО на автомобилистите“, сключена за л. а. „Ц. *“, рег. № *; че по време на действие на полицата е настъпило процесното ПТП на 25.06.2021 г. по описания в исковата молба механизъм; че във връзка със събитието на 03.08.2021 г. пред ответното дружество е предявена извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение; че е образувана щета № *; че е налице влязъл в законна сила АУАН, с която водачът на застрахованият л. а. е признат за виновен за ПТП и е реализирана административнонаказателната му отговорност чрез налагане на наказание „глоба“.

От представения констативен протокол за ПТП № ********** от 25.06.2021 г. /л. 28/ и приобщеното експертно заключение по САвТЕ се установява по несъмнен начин следният механизъм на процесното застрахователно събитие: управлявания от Н. М. Д. лек автомобил, застрахован по полица „ГО на автомобилистите“, по път *, на 4 км, гр. А. – гр.

И. при мокра настилка губи контрол и навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска челно с движещия се срещу него лек автомобил, управляван от ищцата Н. М. Х.. От експертното заключение се установява още, че оценъчната скорост и на двете превозни средства в момента на удара е приблизително еднаква и е в размер на 40 км/ч. Ищцата не е имала възможност да предотврати удара чрез спиране в момента на възникване на 3 опасността. Не са налице обективни причини освен действията на водача на застрахования лек автомобил, които да доведат до отклоняването на последното от първоначалната траектория на движение, навлизането му изцяло в лентата за насрещно движещите се превозни средства и настъпването на челен удар, при който лек автомобил застрахованото МПС да е успоредно разположено на оста на пътя при прав пътен участък. От експертното заключение се установява още, че състоянието на пътната настилка не е причина за настъпване на произшествието. Водачът на застрахованото МПС е имал пряка видимост към мястото на удара и състоянието на пътната настилка и е имал възможност да спре безопасно до мястото на удара. Не са налице данни за отклоняване на вниманието на водача, което да е довело до промяна на траекторията на движение на застрахованото МПС.

В о.с.з. вещото лице А. В. поддържа заключението си и допълва, че по пътната настилка е нямало никакви наслоявания от кал, чакъл или някаква мръсотия, по които автомобилът да загуби сцепление и това да е причина за процесното ПТП.

Тези констатации са в унисон и с ангажираните гласни доказателства чрез разпита на делинквента Н. М. Д.. Същата сочи, че е участвала в ПТП, реализирано на пътя между гр. А. и гр. И.. Съдът не дава вяра на показанията на свид. Д., в частта, в която същата сочи, че пътният участък бил с коловози от кал и чакъл, близо една педя, и причината да навлезе в насрещното платно е поднасянето на колата при набиване на спирачки, за да избегне удара с движещите се пред нея МПС-та. Същите са в разрез с цялата ангажирана по делото доказателствена съвкупност, вкл. с показанията на свид. И. П. Т., и представляват нейна защитна теза, поради което не се кредитират от настоящия съдебен състав.