Решение № 203 от 20.06.2023, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Търговско дело 1419/2021
- Вид
- Решение № 203
- Подписан
- 20.06.2023
- В сила
- 24.01.2025
- Състав
- Румяна Бончева Пенева
Цитирани разпоредби
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.125, ал.2 · Търговски закон
- чл.125, ал.3 · Търговски закон
- чл.127 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 203 гр. С.З., 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Румяна Б. Пенева при участието на секретаря Диана Д. И. като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело № 20215500901419 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ.
Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. Г. У., ЕГН **********, живущ в гр.С.З., ул.*** против „С." ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ул.***, представлявано от Б. Г. У., с правно основание: чл.125, ал.3 от ТЗ и цена на иска: 100 000 /сто хиляди/ лева, частичен иск от сумата 900 000 /деветстотин хиляди/ лева, представляваща паричната или левова равностойност на дружествения му дял към 15.10.2021г.
Ищецът твърди, че е бил съдружник и управител в „С.“ ООД, като притежава 50 % от капитала на дружеството.
Сочи, че от началото на 2021г. отношенията му с другия съдружник и управител Б. Г. У. се влошили, като бил изолиран от дейността на дружеството, не му се давал достъп до счетоводната документация, поради явното нежелание на съдружника Б. У. да работят заедно.
Посочва, че в същия период в края на месец февруари 2021г. Б. У. изрично го помолил да напусне дружеството.
Твърди, че не му се предоставя достъп до счетоводните документи, без разрешение на Б. У. или съпругата на последния П. У.а. На същата било предоставено генерално или търговско пълномощно, което не се показвало на ищеца, но тя се явявала на сделките за продажба на имоти, теглела пари от банките и подписвала договори за продажба, приходни ордери за вземане на пари в брой за първоначални, текущи вноски или депозити за продадените имоти. Ищецът посочва, че разбрал за това пълномощно може би след шест 1 месеца.
Заявява, че никога не му се давал отчет за получените пари в брой или пък за какво се изразходват. Когато отивал в офиса, всички разговори се прекратявали. Спрени му били и осигуровките като самоосигуряващ се съдружник. Викали го само да подписва евентуално някакви документи, където се изисквал подпис на двамата управители или пък да подписва ведомостите и документи, които подлежали на някакви проверки.
Твърди, че за м.февруари не му била изплатена заплатата от две хиляди лева, която сума съдружниците устно си определили и изработили.
Поради тези обстоятелства, на 15.07.2021г. изпратил молба предизвестие да бъде свикано и проведено Общото събрание на съдружниците в „С." ООД, на което да бъде взето решение, за освобождаването му като съдружник, притежаващ 2 /два/ дяла от капитала на дружеството. В случай, че ОС на съдружниците на „С." ООД не бъде свикано и проведено в рамките на гореуказания срок, то тогава тази молба следвало да се счита за предизвестие, отправено по реда на чл.125, ал.2 от ТЗ за прекратяване на членството му в дружеството и освобождаването му като управител на същото.
Сочи, че след като изпратил предизвестието, получил нотариална покана от 16.07.2021г., изпратена от съдружника и управител Б. У., с която се насрочило общо събрание на съдружниците на „С." ООД във връзка с получена на 15.07.2021г. молба – предизвестие, изпратена от ищеца. С тази нотариална покана било насрочено общо събрание на 27.07.2021г. от 15.00 часа в кантората на Нотариус Д.Н..
Ищецът посочва, че упълномощил адвокат Д. Н. Г. от АК Х. с изрично пълномощно за участие в събранието, именно поради влошените им отношения, но съдружникът Б. У. провалил събранието и не се стигнало до провеждането му.
Посочва, че молбата-предизвестие е получена от управителя на дружеството и съдружник Б. У. на 15.07.2021г., като на 15.10.2021г. изтекло 3 месечното предизвестие за напускане, след която дата вече ищецът не е съдружник в дружеството.
Твърди, че изтичането на срока на предизвестието има автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение и с осъществяването му съдружникът губи качеството "съдружник".
Ищецът посочва, че уреждането на имуществените отношения е регламентирано като закономерна последица от прекратяване на членственото правоотношение.
Сочи, че дружеството е с предмет на дейност строителство и продажба на недвижими имоти. Част от тези имоти били продадени, но голяма част от тях все още не са продадени и са актив на дружеството.
Тъй като от началото на годината нямал достъп до счетоводната 2 информация и документацията на дружеството от справка в търговския регистър установил, че голяма част от недвижими имоти не са отразени в ГФО за 2020г., публикуван в ТР.
Твърди, че от ГФО за 2020г. се вижда, че дружеството има активи за 3 351 000 лева /дълготрайни активи, материални запаси и вземания, като в тези активи не са включени завършените обекти, гаражи, магазини и др.сгради./.
Моли съда да осъди „С.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ул.***, представлявано от Б. Г. У. да му заплати сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, представляващ частичен иск от сумата 900 000 /деветстотин хиляди/ лева, представляваща паричната или левова равностойност на дружествения му дял към 15.10.2021г.
В отговора на искова молба ответникът „С.“ ООД оспорва твърденията, че общото събрание на съдружниците, насрочено за 27.07.2021г. се е провалило по вина на другия съдружник. Счита, че същите не кореспондират с действителна обстановка, което било видно и от изложеното в исковата молба, тъй като сам ищецът твърдял, че не се е явил лично, а данни и доказателства за представителната власт на твърдяното за „пълномощник“ лице не са представени нито на общо събрание, нито с исковата молба.
Заявява, че между съдружниците в дружеството е направен втори опит за свикване на общо събрание на 21.10.2021г., но и втория път провеждането му било осуетено от страна на съдружника Т. У.. В тази връзка представя нотариална покана за свикването му и констативен протокол за неявяване на страната лично.
Ответникът сочи, че Т. У. е изпратил пълномощник без представителна власт за взимане на решения, което е довело до невъзможност за постигане на съгласие между съдружниците. От констативния протокол било видно, че пълномощникът е бил упълномощен да изслуша евентуално предложение за изкупуване на дяловете, което по своята същност не кореспондирало на желанието на ищеца за напускане на дружеството по реда на чл.125, ал.2 от ТЗ.
Сочи, че с исковата молба са наведени и твърдения за наличие на устна договорка за изплащане на заплата, които смята за неотносими към правния спор. Същите счита за несъстоятелни и неотговарящи на истината, тъй като българското законодателство предвиждало писмен договор, както при наличието на трудово правоотношение, така и при сключването на договор за управление.
Смята предявения иск за недопустим.
Твърди, че в исковата молба е посочено, че се прилага „Молба предизвестие за напускане“, но такава в действителност не е приложена изобщо или поне в екземпляра, връчен на „С.“ ООД.
3
Също така твърди, че молба-предизвестие не е била изпращана и съответно - не е получавана от Б. Г. У. нито лично, в качеството му на съдружник, нито за дружеството - в качеството му на управител.
Заявява, че твърденията на ищеца са голословни и не са подкрепени с писмени доказателства, които да са представени своевременно на съда и на ответната страна.
Сочи, че за да породи валидно правно действие прекратяването на участие в дружеството с предизвестие по чл.125, ал.2 от ТЗ, то следва да отговаря на следните условия: 1. да има отправено предизвестие; 2. да изхожда от съдружник в дружеството; 3. да е получено /достигнало/ до дружеството, 4. да е изтекъл срокът на предизвестие, течащ от получаването му от дружеството. Ако тези обстоятелства не са настъпили, то и прекратяването на членственото правоотношение няма да е настъпило.
Сочи, че към настоящия момент няма данни и документи, доказващи горепосочените условия за настъпване прекратяването на членственото правоотношение, а само са наведени твърдения в тази насока.
Смята, че липсва правен интерес от завеждането на иск с правно основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ, тъй като ищецът не доказва наличието на прекратено членствено правоотношение с изрично отправено писмено предизвестие.
Също така счита, че в исковата молба неясно е посочено, а и оттам - не се разбирало, дали съдружникът Т. У. е искал свикване и провеждане на ОС, на което да бъде взето решение, с което „да бъде освободен като съдружник и управител“ и по-конкретно - какъв е правния способ, с който да бъде постигнато въпросното „освобождаване“. Неясно оставало и кое от качествата си - на съдружник или на управител, искал да се „освободи“.
Твърди, че ТЗ изчерпателно посочва способите за прекратяване на членственото правоотношение на съдружник в ООД. Освобождаването на съдружника не било сред тях. Управителят, от друга страна, можел да бъде освободен, но по почин на върховния орган на дружеството - общото събрание.
Счита, че неясен остава и въпросът защо управител на дружеството, който може да го представлява самостоятелно и независимо от другия управител, не е свикал сам извънредно общо събрание на съдружниците, на което да бъдат обсъдени въпроси, включени в дневен ред за провеждането му. Т. У. е имал тази възможност, но не се е възползвал от своето правомощие.
Сочи се, че в тази връзка от страна на другия управител - Б. У., е изпратена и приложената с исковата молба нотариална покана, в която като дневен ред е посочено в т. 1-ва: взимане на решение за прекратяване на членственото правоотношение на съдружника Т. У., притежаващ два дяла от капитала на дружеството и изкупуване на дружествените му дялове чрез 4 покупко-продажба на дружествени дялове“ и т. 2-ра: „Взимане на решение за освобождаване на управителя Т. У..
Дневният ред е формулиран по този начин, тъй като очевидно не съществува правна възможност за прекратяване на членственото правоотношение на съдружник чрез неговото „освобождаване“.
Посочва, че „освобождаване“ не би могло да бъде осъществено и вследствие изтичане на изрично писмено предизвестие за прекратяване на членствено правоотношение, тъй като такъв способ не е уреден от закона.
Сочи, че самото прекратяване настъпва по силата на закона (ех lege) - с изтичането на предизвестието, а именно - автоматично.
Твърди, че не става ясно дали ищецът твърди за наличието на изпратено предизвестие или предизвестие под условие, като в исковата молба е посочено, че „В случай, че ОС на съдружниците на ,,С.“ ООД не бъде свикано и проведено в рамките на гореуказания срок“, то едва тогава тази молба да се счита за предизвестие.
Ответникът посочва, че в исковата молба се твърди и са представени доказателства, че общо събрание е било насрочено от страна на управителя Б.
У.. Съдружникът Т. У. не е присъствал на общото събрание, което е довело до невъзможност да бъдат взети решенията, свързани с обявения дневен ред и постигане на съгласие между съдружниците.
От изложеното в исковата молба не ставало ясно дали „условието“ е и свикване, и провеждане на общо събрание. Ако е свикано, а провеждането му се е провалило поради неявяването на един от съдружниците (ищеца) или негов изрично упълномощен представител, то следва ли предизвестието да се счита отправено и от коя дата. Оттам не ставало и ясно от кога всъщност следва да се счита началният срок на 3-месечното предизвестие - от датата, на която се твърди, че е изпратено или от датата, на която се е сбъднало или несбъднало условието.
Сочи, че така остава неизяснен моментът, ако условието за валидно направено волеизявление за прекратяване на членственото правоотношение е това да не бъде свикано и проведено общо събрание на съдружниците, то срокът следва ли да се счита за започнал с отправяне на молбатапредизвестие. Съответно - ако е свикано и проведено общо събрание дали срокът на предизвестието е започнал да тече или ще започне да тече след общото събрание, условие за което не е поставено да бъде взето конкретно решение между съдружниците.
Ответникът посочва, че от изложеното с исковата молба не може по категоричен начин да се извлече волята на ищеца-съдружник дали иска или не иска да прекрати членственото си правоотношение, по какъв начин иска да стане това и при какви предпоставки.
Разпечатката съдържа 48 от 144 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/57ea0b5a-93fd-4387-b6d4-61deb6ec3044