Решение № 7 от 12.01.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Благоевград, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Търговско дело №

20241200900033 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от В. Б. Т., ЕГН ********** и В. Х. Б., ЕГН ********** срещу „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: *********, представлявано от К. Х. Ч. и Б. А.. В. искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45, чл. 52 и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на техния син Б. В.ов Б., настъпила при ПТП на *********

След допуснато изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК всеки от ищците претендира сумата от 250 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 20.10.2023 г.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че на ********* около 17:30 ч. по път III-108, км 12+000, в община П., е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил *********, управляван от Х. Г. Т., и мотоциклет *********, управляван от Б. В.ов Б.. Водачът на лекия автомобил е потеглил от банкета и е предприел маневра по включване в движението и навлизане в активната лента, без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, движещи се по пътя с предимство. В резултат на това е настъпил удар между автомобила и мотоциклета, при който Б. Б. е получил тежки травматични увреждания, несъвместими с живота, довели до смъртта му на едва 23 г.

Безспорно е установено по делото, че към датата на инцидента за лекия автомобил е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество, поради което е налице активната легитимация на ищците и пасивната легитимация на 1 ответника.

Съдът обсъди в тяхната съвкупност всички събрани доказателства.

Показанията на свидетелите Е.Я. и М. К. са последователни, логични и взаимно допълващи се и дават ясна представа както за отношенията между починалия и неговите родители, така и за мащаба на настъпилите морални страдания. От тях се установява, че Б. Б. е бил изключително близък със семейството си, живял е с родителите си, подпомагал ги е морално и фактически, бил е тяхна опора, надежда и житейска перспектива. Смъртта му е настъпила внезапно, в младата му възраст, в момент на житейска реализация, когато е завършил висшето си образование, предстои му започване на работа и изграждане на собствено семейство.

От свидетелските показания се установява и дълбокият, траен и необратим срив в психоемоционалното състояние на ищците. Те са се затворили в себе си, прекъснали са социалните си контакти, ежедневието им е сведено до посещения на гробищния парк, като загубата продължава да поражда непрекъснати и интензивни страдания. Налице са данни за влошено здравословно състояние на бащата, многократни хоспитализации и трайна промяна в начина на живот и възприемането на действителността.

Показанията на водача Х. Т. съдът цени с оглед неговата пряка заинтересованост от изхода на спора. Същите съдържат вътрешни противоречия и не се подкрепят от обективните данни по делото, поради което не могат да обосноват извод за липса на вина или за принос на пострадалия.

От приетите съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертизи се установява механизмът на настъпване на ПТП и причинно-следствената връзка между удара и смъртта на Б. Б.. Не се установява по категоричен начин движение на мотоциклета с конкретна превишена скорост, нито че евентуална по-ниска скорост би позволила избягване на удара, предвид внезапното възникване на опасността при навлизането на лекия автомобил от банкета.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Водачът на лекия автомобил е осъществил противоправно поведение, като е нарушил задълженията си по чл. 25 и чл. 37 ЗДвП да се убеди, че маневрата му няма да създаде опасност за другите участници в движението. Вината му се предполага по силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД и не е оборена. Налице е пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат – смъртта на Б. Б. и произтичащите от това болки и страдания за неговите родители.

По отношение на възражението за съпричиняване съдът намира, че същото е неоснователно.

Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС приносът на пострадалия не може да се предполага и следва да бъде доказан по несъмнен начин от страната, която го твърди.

В конкретния случай ответникът не доказа наличие на конкретно противоправно поведение на мотоциклетиста, намиращо се в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на 2

ПТП. Твърденията за движение с превишена скорост се основават единствено на субективни възприятия на делинквента и не се подкрепят от експертните заключения. Не са ангажирани доказателства и за липса на включени светлини. Дори хипотетично да се приеме известна повисока скорост, не се установява тя да е била обективна и самостоятелна причина за настъпване на удара, доколкото решаващият фактор е неправомерното навлизане на лекия автомобил в лентата за движение на мотоциклета. При тези данни съдът приема, че липсват предпоставки за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

При определяне размера на обезщетението съдът съобрази принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, като взе предвид възрастта на починалия, изключително силната емоционална връзка с родителите му, внезапността и насилствения характер на смъртта, продължителността и интензитета на търпените болки и страдания, липсата на каквито и да било компенсаторни фактори, както и трайната съдебна практика при сходни случаи. Съдът отчита, че загубата на дете представлява най-тежката възможна морална вреда, която по своето естество е необратима и съпътства родителите до кР. на живота им. Смъртта на дете представлява най-тежката възможна неимуществена вреда, която родител може да претърпи.

Загубата е непоправима, окончателна и необратима, като болката и страданието не отслабват с времето, а остават трайна част от живота на родителя.

Починалият е бил в млада възраст – 23 години, в началото на своя житейски и професионален път, което обективно усилва интензитета на претърпените от ищците морални болки и страдания, свързани с прекъснатите житейски очаквания, надежди и планове за бъдещето на детето им.

От показанията на свидетелите и писмените доказателства се установява, че между ищците и починалия е съществувала изключително силна емоционална връзка, основана на близост, обич, ежедневен контакт и взаимна подкрепа. Детето е заемало централно място в живота на родителите му, като последните са участвали активно в отглеждането, възпитанието и подкрепата му.

Загубата е довела до дълбоки и трайни психо-емоционални последици за ищеца, изразяващи се в продължителна скръб, чувство за празнота, безвъзвратна загуба и емоционална нестабилност, които надхвърлят обичайните граници на човешката болка.

При определяне размера на обезщетението съдът съобрази критерия на чл. 52 ЗЗД – принципа на справедливостта, като взе предвид: възрастта на починалия, качеството на родствената връзка, интензитета и продължителността на страданията, внезапния и трагичен характер на смъртта, актуалната съдебна практика по сходни случаи, икономическите условия към момента на увреждането.

С оглед на всичко изложено съдът намира, че сумата от 127 822, 97 евро (250 000 лв.) за всеки от ищците представлява справедливо и адекватно обезщетение, което не надхвърля границите на установената съдебна практика и съответства на конкретната тежест на понесените вреди.

На основание чл. 429, ал. 3 КЗ във връзка с чл. 86 ЗЗД върху присъдените суми се дължи 3 законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 20.10.2023 г. до окончателното им изплащане.

По разноските:

С оглед възприетото разрешение ответникът дължи на адв.П. К. адвокатско възнаграждение за осъществяваното процесуално представителство пред настоящата инстанция на ищците, което определено при условията на чл.38, ал.2 ЗАдв., вр с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г, възлиза в размер на 12 603,34 евро (24 650 лв.) с ДДС.

С оглед изхода на делото и по арг. от чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищците следва да се присъдят сторените по делото разноски във връзка с назначените експертизи, възлизащи в общ размер на 615, 60евро (1204 лв.).

На осн.чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество дължи на БлОС държавна такса върху исковете в общ размер на 10 225, 84 евро (20 000 лв.).

С оглед гореизложеното, БлОС

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: *********, представлявано от К. Х. Ч. и Б. А.ова В. да заплати на В. Б. Т. сумата от 127 822, 97 евро (250 000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина Б. В.ов Б., ведно със законната лихва, считано от 20.10.2023 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: *********, представлявано от К. Х. Ч. и Б. А.ова В. да заплати на В. Х. Б. сумата от 127 822, 97 евро (250 000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина му Б. В.ов Б., ведно със законната лихва, считано от 20.10.2023 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ответника „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: *********, представлявано от К. Х. Ч. и Б. А.ова В., да заплати на адв. П. К. адвокатско възнаграждение за осъществяваното процесуално представителство пред настоящата инстанция на ищците, определено при условията на чл.38, ал.2 ЗАдв., вр с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г, в размер на 12 603,34 евро (24 650 лв.) с ДДС.

ОСЪЖДА ответника „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: *********, представлявано от К. Х. Ч. и Б. А.ова В., да заплати на В. Б. Т. и В. Х. Б. сумата в размер на 615, 60 евро (1204 лв.).

ОСЪЖДА ответника „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: *********, представлявано от К. Х. Ч. и Б. А.ова В., да заплати на Окръжен съд-Благоевград държавна такса за разглеждане на делото в размер на 10 225, 84 евро (20 000 лв.).

4

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________

5