Решение № 1589 от 03.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1589 гр. Пловдив, 31.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Н. Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Н. Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20245300501737 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от „**********; против решение № 1844/24,04,2024 г., постановено по гр. д. № 16950/2023 г. на РС Пловдив. Като твърди, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, жалбоподателят иска от въззивния съд да го отмени и вместо това да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на направените за производството разноски.

Ответникът Р. К. М., ЕГН **********; заявява становище за неоснователност на въззивната жалба и иска потвърждаване на обжалваното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 124 ал. 1 от ГПК. Предявени от Р. К. М., ЕГН **********; против „*********. От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 10000 лв., представляваща главница, дължима по запис на заповед, издаден в гр. П. на 04,06,2007 г. от А. М. С. и авалиран от ищеца, с падеж на предявяване, предявен за плащане на издателя на 25,04,2012 г. и на поръчителя – на 12,04,2012 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 11,03,2013 1 г. до окончателното й изплащане; за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2667/19,03,2013 г. и изпълнителен лист от 19,03,2013 г. по ч. гр. д. № 4043/2013 г.

Ответникът „**********; оспорва иска и не признава процесните вземания да са погасени по давност.

С постановеното по спора решение РС е приел иска за основателен и е признал процесните вземания за недължими.

При извършената проверка на валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт не се констатираха основания за нищожност или недопустимост на същия.

Относно законосъобразността на първоинстанционното решение, като извърши служебно дължимата проверка относно правилното приложение на материалния закон и предвид предявените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема следното:

Между страните е безспорно, че за процесните вземания за главница и законна лихва е издадена посочената по-горе заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу солидарно отговорни длъжници: А. М. С. – в качеството му на издател на записа на заповед, и ищеца Р. К. М. – в качеството му на авалист по записа. Заповедта за изпълнение е влязла в сила, доколкото срещу същата не са предявени възрежения от длъжниците. Следователно спорните вземания са такива по чл. 117 ал. 2 от ЗЗД и необходимият за погасяването им давностен срок е пет години, считано от влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Този давностен срок е прекъснат, съгласно чл. 116 б. „в“ от ЗЗД, с предприемане на действия за принудително изпълнение – по молба от 18,07,2013 г. въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 1634/2013 г. по описа на ЧСИ К. П. С молбата взискателят е възложил на ЧСИ да определя начина на изпълнение, както и е предявил искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи – запор върху вземания от трети лица, както и върху дялове и ценни книжа.

Въз основа на молба от 18,12,2016 г. и представен с нея договор за цесия от 14,11,2016 г., ответникът „********“ ЕООД е конституиран като взискател в изпълнителното производство – като правоприемник на първоначалния. Възраженията за нередовно връчване на длъжника на уведомлението за извършената цесия няма отношение към дължимостта на вземанията. Този въпрос би имал значение при преценка противопоставимостта на евентуално извършени плащания в полза на първоначалния кредитор, каквито в настоящото производство не се твърдят. Впоследствие образуваното изпълнително производство е прекратено по искане на взискателя – с постановление от 01,06,2018 г.

Въз основа на изпълнителния лист е образувано ново изпълнително производство - № 20198230400129 по описа на ЧСИ ********. С молбата, по която е образувано същото – с вх. № 2933/23,04,2019 г., взискателят е поискал извършване на 2 справки и налагане на запор върху вземания на длъжниците по банкови сметки. По същото изпълнително производство с разпореждане от 30,01,2023 г. е наложен запор на банкови сметка на ищеца.

Въз основа на изложените факти се налага извод за неоснователност на предявения иск по следните съображения:

Съгласно даденото с ППВС № 3/18,11,1980 г. тълкуване, образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. Следователно започналият след издаване на изпълнителния лист давностен срок по отношение на спорните вземания е прекъснат с молбата за образуване на първоначалното изпълнително производство през м. юли 2013 г., след което давностният срок по отношение на процесните вземания е бил спрян по силата на самия факт, че за тяхното събиране е образувано изпълнително производство и това спиране има действие до приемането на ТР № 2/26,06,2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. От момента на приемане на същото – 26,06,2015 г., е започнал да тече нов петгодишен давностен срок (в т. см.

Решение № 170/17,09,2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV г. о., по правния въпрос от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18,11,1980 година, извършена с т.

10 от ТР № 2/26,06,2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С посоченото решение, както и с по-късно постановеното Решение № 51/21,02,2019 г. по гр. д. № 2917/2018 на ВКС, IV г. о., се приема, че: когато при постановяване на нов тълкувателен акт се изоставя дадено вече с предходен акт задължително тълкуване и се възприема различно такова, е налице промяна в начина, по който ще бъдат прилагана нормата, и тази промяна настъпва занапред. С други думи, последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Затова, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното постановление или решение, което е било действащо към момента на настъпването на последиците).

Независимо дали е бил прекъсван или не, този нов давностен срок от 26,06,2015 г. при всяко положение не е бил изтекъл към датата на образуване на повторното изпълнително дело. Доколкото с молбата за образуване на същото от 23,04,2019 г. се предявява искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ, същата прекъсва теклия до предявяването й давностен срок и от тази дата започва да тече нов. Следващото прекъсващо давността действие е налагането на запор върху банковите сметки на ищеца през 2023 г.

Изложеното сочи, че към датата на предявяване на исковата молба – 20,11,2023 г., не се е осъществило твърдяното от ищеца погасяване на вземанията, 3 поради което предявеният отрицателен установителен иск следва да се приеме за неоснователен. Затова постановеното в обратния смисъл първоинстанционно решение следва да бъде отменено и вместо това искът следва да се отхвърли.

В полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски, които се констатираха в размер на 200 лв. – заплатена държавна такса, както и претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1844/24,04,2024 г., постановено по гр. д. № 16950/2023 г. на РС Пловдив, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска да се признае за установено в отношенията между страните, че Р. К. М., ЕГН **********; не дължи на „*********; сумата от 10000 лв. (десет хиляди лева), представляваща главница, дължима по запис на заповед, издаден в гр. П. на 04,06,2007 г. от А. М. С. и авалиран от ищеца, с падеж на предявяване, предявен за плащане на издателя на 25,04,2012 г. и на поръчителя – на 12,04,2012 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 11,03,2013 г. до окончателното й изплащане; за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2667/19,03,2013 г. и изпълнителен лист от 19,03,2013 г. по ч. гр. д. № 4043/2013 г.

ОСЪЖДА Р. К. М., ЕГН **********; да заплати на „**********; сумата от 550 лв. (петстотин и петдесет лева), представляваща деловодни разноски за производството.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването на страните, при условията на чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4