Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1756 от 25.03.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11297/2023
Вид
Решение № 1756
Подписан
25.03.2024
В сила
25.03.2024
Състав
Здравка Иванова, Наталия Петрова Лаловска, Яна Борисова

Цитирани разпоредби

  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1756 гр. София, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.а

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка И.а Въззивно гражданско дело № 20231100511297 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, вр. с чл. 247 ГПК.

С решение № 20100293 от 14.08.2023 г. на СРС, 55 с-в, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение № ІІ-5520064991/02.11.2022 г., постановено по същото дело в ЕГН на ответника И. Л. И., като в диспозитива на решението, вместо погрешно изписаното „ЕГН *******“, се чете правилното - „ЕГН **********“.

Основното решение № ІІ-55-20064991/02.11.2022 г., по същото дело, е влязло в сила на 20.07.2023 г., като неоспорено от страните.

Решението за поправка на очевидна фактическа грешка се оспорва от особения представител на ответника И. Л. И., с единствен довод, че в исковата молба, както и в протокола за ПТП е посочено погрешно ЕГН на ответника, което не е поправено в производството. Счита, че съдът не е спазил срока по чл. 247 ГПК Моли да се отмени решението по допускане на ОФГ, като претендира разноски за особен представител.

Въззивеамата страна - ищец по делото ЗД „Б.И.“ АД, чрез представителя си, оспорва жалбата като неоснователна в писмен отговор и моли да се потвърди решението. Излага съображения, че е допусната грешка в констативния протокол за ПТП, която е довела до погрешно изписване на ЕГН на ответника и в исковата молба.

Сочи, че няма пречка съдът по свой почин да поправи допуснатата техническа грешка безсрочно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав намира следното :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася 1 служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Оспореното от ответника решение е валидно и допустимо постановено и н са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

С решението единствено е допусната поправка на очевидна фактическа/техническа грешка в основното решение № ІІ-55-20064991/02.11.2022 г. в ЕГН на ответника И. Л. И., като в диспозитива на решението, вместо погрешното „ЕГН *******“ и постановено да се чете правилното : „ЕГН **********“, т. е. поправена е една цифра от ЕГН. От данните по делото е видно какво и правилното ЕГН на ответника И. Л. И..

Следва да се има предвид, че очевидна фактическа (техническа) грешка е налице във всички случаи на несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване, когато съдът е изложил мотиви, но е пропуснал обективирането им в диспозитива, както и в случаите на допуснати технически грешки в диспозитива на решението. Всеки такъв технически пропуск може да бъде отстранен по молба на страна по делото, както и служебно от самия съд, по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК безсрочно.

Като съобрази изложеното настоящият състав намира, че решението, с което е поправена допуснатата от СРС неточност в диспозитива на решението по реда на чл.

247 ГПК, е законосъобразно постановено, в съответствие с процесуалния закон и следва да се потвърди.

По разноските : Съдът приема, че на ищеца не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция, доколкото в негова полза не е осъществено същинско процесуално представителство по настоящото дело.

Отделно от това, съдът приема, че разноски за въззивното производство не следва да се определят и присъждат и на особения представител на ответника, инициирал производството. Този представител е назначен от съда да защитава правата на ответника по делото по най - добрия начин, а не с цел да го натоварва неоснователно с разноски, които предвид неоснователността на жалбата, ще останат в негова тежест, което съдът намира за злоупотреба с процесуални права.

Така мотивиран и след съвещание съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20100293 от 14.08.2023 г. на СРС, 55 с-в, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение № ІІ-5520064991/02.11.2022 г., постановено по същото дело.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3